Ние с най-много партии на планетата

https://www.24chasa.bg/novini/article/6824996 www.24chasa.bg
Сградата на Учредителното събрание

Размножаването започва още в Учредителното събрание през 1879 г.

Няма друга демокрация с повече партии от нашата. Населението драматично се топи, а политическите формации се множат. Вървим към оня момент, когато няма да има кого да управляват!

Около 200 са с днешна дата партийните структури на територията на родината. Най-прясна е “Демократична България”, появила се миналата седмица.

Размножаването е като при едноклетъчните. Амебата например се дели на две и дъщерните клетки продължават процеса до безкрай. В българската политика той тръгва от Учредителното събрание в Търново.

Народният събор, както тогава наричат високия форум, е открит на 10 февруари 1879 г.

Григор Начович

описва

знаменателното

събитие:

“Съборът ще се държи в градския конак, който е на два ката и доволно голям. Една част от горния кат е приготвена за Събора. Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар, г-на Лукиянова, и трибуната за ораторите. От лява и дясна страна на естрадата са ложите за чужденци и други българи не-депутати. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката. Залата въобще е украсена с вкус и простичко.”

В 9 часа сутринта народните представители заемат местата си. След час пристига императорският комисар княз Дондуков-Корсаков. Конакът е разлюлян от “Ура!” и “Да живей!”. Екзарх Антим I, председател на събранието, го благославя.

Княз Дондуков се качва на естрадата и с тържествено слово открива форума. Неговата мисия е да обсъди, редактира и приеме проекта за Българска конституция, припомня той.

Веднага се появява

"синдромът

на амебата"

Вместо да се обединят около държавническия акт, народните избраници оформят два лагера. От едната страна са либералите, от другата - консерваторите. “В Търново стана разцеплението - свидетелства Начович. - Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи. Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можа да търпи Начовича и обратно”, визира себе си консерваторът.

Либералите се оказват изключително плодовити. Партията майка води Петко Каравелов. От нея се откъсва крилото на Драган Цанков, което по-късно мутира в Прогресивнолиберална партия.

Друго деление ражда Народнолибералната на Стефан Стамболов. Има още една Либерална партия с лидер Васил Радославов и още една Младолиберална на Димитър Тончев, които се вливат в Националлибералната.

Консерваторите

са далеч

по-консолидирани

През 1894 г. Константин Стоилов създава Народната партия, която няма нищо общо с народа. В нейните редици тежко стъпват милионерите Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.

За емблема е привлечен народният поет Иван Вазов. През 1897 г. му предлагат креслото на просветен министър. “Като член на Стоиловия кабинет - спомня си той - аз се озовах, уви, във вълните на политическите страсти. След атаките на своите литературни противници попаднах под много по-жестоките удари на политическите врази на кабинета. Всеки ден ми носеше нови ядове и тревоги.”

Вазов го изтезават до 18 януари 1899 г., когато правителството подава оставка. “Простих се с поста си с убеждението, че не е трябвало да ставам министър”, слага точка на злополучния епизод поетът.

Алеко Константинов

е член

на Демократическата

партия

Тя също е издънка на либералите, основана е от Петко Каравелов. На парламентарните избори през 1894 г. Щастливеца се среща с народняците в родния Свищов. В нощта срещу вота те организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да осигури изборна победа.

Заранта в центъра започват да се стичат избиратели. “По едно време - хроникира Алеко - откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления.”

Данко Харсъзина печели със смазващ резултат и стяга бохча за парламента. Щастливеца също се прибира в София да облече Бай Ганьо в депутатски одежди.

Антон Страшимиров

е радикалдемократ

През 1902 г. Демократическата партия “отлюспва” от редиците си неколцина свободомислещи начело с Найчо Цанов. Със своето парламентарно поведение те допринасят за падането на Каравеловия кабинет, което автентичните демократи не могат да им простят.

Дясна ръка на Найчо Цанов е Антон Страшимиров. Двамата взаимно се допълват. Найчо - спокоен, благ, почти светец. Антон - напрегнат, раздразнителен, винаги готов да отвърне на удара с удар. “Твоята вяра ме е запалила от глава до пети!”, изповядва се той пред партийния водач.

Радикалдемократическата започва пътя си като революционна партия. Димитър Благоев дори си позволява да ги съветва. “Ако не дадете министрите под съд, ще банкрутирате окончателно, а с вас и цялото управление на България. Всички очи са обърнати към вас, а това значи, че е съдбоносен моментът”, пише Дядото на Найчо по повод на една министерска афера.

Протуберансите

на левицата

От основаването през 1891 г. Българската социалдемократическа партия сменя името си с оглед “повелята на деня”. Била е работническа социалдемократическа партия, само работническа и само комунистическа, за да стигне до днешната Българска социалистическа партия.

Цепила се е на “тесняци” и “широканци”. Гонила е опортюнисти, съюзявала се е с анархисти. По този начин червената идея оцелява!

Сега има двадесетина леви формации, от които половината са с етикет на ортодоксални комунисти. Самата БСП се рекламира за социалдемократическа, но всъщност е посткомунистическа.

Ново явление са така наречените “алтернативи, които предлагат непознати пътища към най-справедливия строй. Алтернативно социалистическо обединение (независими) е характерен пример.

Ето ги и

земеделците

Българският земеделски народен съюз тръгва като професионална организация през 1899 г. Първият водач е Янко Забунов, след него юздите поема Александър Стамболийски.

Той е автор на “съсловната теория”, според която само селските мишци ще издърпат България от мизерията към напредъка. Интелигенцията е “бурен” по браздите на възхода. Като идва на власт, политикът от Славовица създава Оранжева гвардия за борба с вредителите. “Бря, бря, бря, нам да е дубря!” е бойният вик на тази жакерия.

След гибелта на Стамболийски през 1923 г. пламва битка кой да води бащината дружина. Израства градина от БЗНС-та, зад всяко е закарфичено името на предводителя. БЗНС - “Димитър Драгиев”, БЗНС - “Георги Марков”, БЗНС - “Никола Петков” изграждат поредицата. В наше време БЗНС - “Георги Пинчев” и БЗНС - “Николай Ненчев” се редят на опашката.

Освен тях има още няколко гальоти земеделски организации. “Синдромът на амебата” е най-силен при дружбашите.

Стихията на

“движенията”

Както “алтернативите”, те са нов десен в шарената политическа черга. Едно време е имало партии и коалиции. Сега имаме и “движения”.

Над двадесет са маршрутите, по които ентусиасти крачат към някаква цел. Класическо е Движението за права и свободи. Най-новото е “Да, България!”, на което на последните избори електоратът каза “Не!” Между тях са “Движение 21” и “България на гражданите”.

Движат се още групи за свобода и демокрация, за стабилност и възход, за радикална промяна, за спасение на отечеството. Има за социален диалог и социален хуманизъм. Да не забравяме и живописното “Гергьовден”, което не знае за какво точно се бори.

Движението не е обикновена партия, нито механично сглобена коалиция. В него е заложена стихийна енергия от недрата на народа. Масите тръгват да разместват пластовете на ретроградното. Изкореняват злото и сеят справедливост. Това е модерният вариант на някогашния болшевизъм.

“Демокрация” е

най-експлоатираната

дума

От превратната дата 10 ноември 1989 г. всяка уважаваща себе си партия се титулува демократична. Крак повлече Съюзът на демократичните сили (СДС). После се нароиха какви ли не парадокси.

Българска нова демокрация например доказва, че народовластието може да бъде “старо” и “ново”. По глупост й съперничи само “Презареди БГ”. Според нея татковината е камион, на който е свършило горивото. Едно време на нашите тирове из Европа имаше стикер BG.

Демократична България е последната от “демократичната колекция”. Най-прясната, но мирише на застояло. В нея са същите ония физиономии, които предадоха синята идея на българския народ.

Либерали и консерватори се млатят в парламента.

Кръв пръска в пленарната зала

Люти битки помни Народното събрание. Майстори на шамарите, юмруците и ритниците са дебатирали помежду си. Имало е и зловещо душене. Персонални конфликти и масови мелета са регистрирали дневниците на парламента. Синини и цицини са деформирали благородните физиономии на депутатите.

Но цената си заслужава! Това е святата истина, която трябва да се отстоява с всички средства. Ако някой не е съгласен с теб, не е достатъчно само да го наругаеш. Цапни го през устата или го ритни в глезенчетата. Упорства ли, хвани го за гушата и стискай докато получиш консенсус.

Първият голям парламентарен кютек е в петък, 28 ноември 1880 г.

Тече заседание

на Второто

народно събрание

Огласени са два княжески указа за промени в кабинета. Финансовият министър Петко Каравелов е назначен за министър-председател, като временно поема и министерството на правосъдието. Драган Цанков става министър на вътрешните работи.

Никола Стойчев оглавява външните работи и изповеданията, а Петко Славейков - просвещението. Портфейлът на Военното министерство остава в джоба на чужденеца Казимир Ернрот.

Княжеската воля е посрещната с “Ура!”, “Да живей!” и ръкопляскания. Под овациите обаче тлее пожар. Либерали и консерватори са настръхнали един срещу друг. Ръцете стискат дръжките на бастуните. Петко Горбанов едва дочаква звънеца, за да заплюе Георги Живков. Събира обилно количество течност и го изстрелва право в лицето!

Следва тежка

плесница,

после още една

и още една...

Плющенето на шамарите е сигнал за атака. Свадата прераства в общ бой като в американски уестърн. Юмруци и ритници се целят в слабите места на противника. Псувни и стенания раздират въздуха. Пръска кръв!

Сред публиката е Константин Иречек, дошъл от Европа да повдига културата на българина. Той записва в дневника си:

“Попов доведе габровския гражданин Калчо Симеонов (таен консерватор) с големи от нокти рани по лицето и врата, от които течеше кръв. Клетникът плачеше, ревеше и се бършеше. Стоилов цял смаян и бял като тебешир стоеше при прозореца. Стамболов беше смутен и ме наблюдаваше. Вацов се срамуваше и викаше, че е по-добре да си отида. Горбанов с разкъсано палто и жилетка и с разкъсана верижка от часовник промъкнал се до дамската ложа и избягал гологлав. Даскалов без малко щял да бъде бит.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Оплюваната и сочена с пръст за глупава плеймейтка Нора Недкова прецака Биг брадър! Блондинката изненадващо беше изгонена от риалити шоуто, но реално тя печели от цялата ситуация. Предисторията. В деня на напускането си на къщата Нора се скарва с продуцентите, защото личният й фризьор не я посещава достатъчно често.

Чалгарки + лоши момчета = класическа комбинация. Представителките на кръшния жанр имат силно влечение към мъже, които имат проблеми със закона. Или към парите им. Жоро Бирмата е последният виден любовник на фолкпевици, който е преследван от органите на реда и беше обявен за издирване. Младежът дълго време имаше връзка с Преслава,

Феновете на една от най-сексапилните жени в Италия Мелиса Сата могат да си отдъхнат! Съпругата на Кевин-Принс Боатенг, който в момента рита в "Сасуоло", се завръща на малкия екран. Моделката ще води риалити предаването "Бащата на булката" по LA5. Това ще е последното издание на шоуто, което се радва на огромен успех на Апенините.