Как през 2006 г. свършихме работата на Интерпол в Кения

https://www.24chasa.bg/novini/article/6832552 www.24chasa.bg

В сърцето на черния континент намерихме българин с присъда, укриващ се с украински паспорт

Преди няколко месеца един британски журналист започна да търси много настойчиво контакт с мен. Оказа се от някаква организация за разследваща журналистика, базирана в Лондон. Това, което живо го интересуваше, бе какво съм имал предвид, когато съм написал за един мой герой във вестника, че "ако старите му приятели го посрещнат в София, още от летището ще го закарат директно на Витоша".

"Ама как се превежда това на английски, какво означава?!", искрено се чудеше колегата от Лондон.

Все пак той беше англичанин, а те още не се бяха разселили така нагъсто в страната ни в началото на 90-те години, когато тези излети в близката планина бяха неразделна част от всекидневието в българския престъпен свят.

В онези години да те повозят в багажника на кола до някоя запустяла поляна на Витоша беше почти толкова често срещан туристически маршрут, колкото е днес всяка сутрин трафикът от Перник към София. Наистина. Пътуваше се много в тази посока. А някои от пътниците бяха с еднопосочен билет.

Дори и без да разбира това, колегата от Лондон беше наистина загрижен. Беше научил за мое старо разследване за един герой, когото бях открил през 1997 г. в Африка да организира международно източване на кредитни карти, парите от което препираше през казино и частно тото в Найроби, Кения. Там в онези години той се криеше от българското правосъдие, а днес от многобройните си приятели, които го чакат на летището в София с широко отворени багажници :)

Оттогава досега точенето на чужди банкови карти не спира от същото място. Пише го всяка година в доклада на ДАНС. Но историята бе придобила и английски привкус, след като моят кенийски герой със своята съвсем легална компания за спортни залози бе започнал много агресивна спонсорска кампания на Острова и от щаба си в Ливърпул спонсорираше Евертън, Хъл, Саутхемтъпн и Арсенал.

Как обаче българските тарикати стигнаха до английската висша футболна лига? Историята започва много по-рано и бе разказана първо, естествено, на страниците на вестник "24 часа".

Никога няма да забравя как в едно кафене на ул. "Иван Асен" зад старата редакция на вестника в Полиграфическия комбинат се срещнах с един човек, който започна да ми разказва за българската следа в Кения. Случи се през 2006 г.

От това заведение между другото започват поне още три големи мои истории, които се превърнаха в дълги поредици в "24 часа", а някои станаха и част от документалните ми книги. Там се срещнах с Поли Пантев ден преди да отлети за Аруба, където бе застрелян в главата. Също и с Георги Стоев, който завърши по същия начин, но 7 години по-късно в София.

При първоначалния разговор обаче кенийската история не бе особено интригуваща. Разказаха ми за някаква група, която точи чужди банкови карти в онлайн покер игри. По-интересно стана, когато в историята бяха замесени вечния аферист Боян Петракиев-Барона, Герасим Николов-Геро и неизвестния за мен дотогава Красен Тенев.

Първите двама бяха разследвани за прословутото отвличане срещу откупи на 14 сръбски шофьри на тирове край Сливница през 90-те години. Но Красен Тенев се оказа още по-интересен - бивш преподавател по английска филология в Шуменския университет. Още по-любопитно стана, когато намерих черно-бяла снимка, на която той бе на трибуната до президента Желю Желев на митинг на СДС от зората на демокрацията в Шумен.

По-късно разбрах, че Тенев и Геро имат казино в Кения. А когато бившият университетски преподавател получи в България задочна присъда за производство на фалшиви бендероли, буквално хванах първия самолет за Найроби.

В кенийската столица с туристическа шапка на главата и с голяма карта в ръце, която криеше фотоапарата ми отдолу, трябваше да снимам в сърцето на Африка двамата мъже, които бяха издирвани от българското правосъдие.

Наснимах големите имения, в които българите живееха в Найроби, но голямото чакане падна пред един мол в града, където Красен Тенев трябваше да се появи за среща с друг българин. Там буквално търках очи от изумление, когато видях на първия етаж в комплекса будка за продажба на фишове за ТОТО 6 от 49. Оказа се, че частната компания за залози е на Николов и Тенев. Търсени в България (Николов вече само като свидетел по дело), а бившия СДС активист с 11-годишна присъда от първа инстанция, двамата бяха проспериращи бизнесмени, укрити на друг континент, а на сайта на тотото имаха снимка с вицепрезидента на Кения.

Красен Тенев се оказа там с фалшиви документи - с паспорт на украинец и с ново име - Фьодор Ковал. След като му направих десетки снимки и приключих проучването си в Найроби, излетях по най-бързия начин обратно за България, защото в Африка и тогава и днес можеш да изчезнеш за 60 секунди, без от теб да остане нищо. Особено, ако този, който го иска, има снимка с вицепрезидента.

Публикувахме една голяма поредица във вестник "24 часа" и се оказа, че сме свършили голяма работа за Интерпол, тъй като до публикацията властите в България не знаеха къде се укрива Тенев и той бе обявен само за общодържавно издирване.

По-късно присъдата му бе намалена на 7 години, но е окончателна. А днес всеки може да види снимката му на сайта на Интерпол, който го издирва вече с червена бюлетина, с която се търсят особено опасни престъпници.

Ето така "24 часа" остави своята скромна, но съдържателна следа в историята на международното издирване.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Таксиииии! Така с айранче в ръка писателят Калин Терзийски се опита рано вчера сутринта да си хване превоз в столицата, видяха го топпапараците на "България Днес". Натоварен с покупки, Терзийски успя единствено да протегне айрана към един от шофьорите, за да привлече вниманието му. Заради липсата на свободна ръка творецът не си сложи маска

Само 10 години изкара зад решетките касапинът Красимир Самарджийски, който наръга 42 пъти жена си Анна с джобно ножче! Ревнивият убиец получи 20 г. затвор, но с добро поведение успява да си спести половината наказание. Това става ясно от определение на съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд, научи "България Днес"

Илиян Михов-Баровеца стана учител на годината! Музикантът и певец, който преподава в столичното 144-о СУ "Народни будители", беше избран за учител на годината след гласуването на 130 негови колеги. Преди дни изпълнителят получава грамота, която да потвърди заслуженото му отличие. "Признанието е много сладко