Проблем май ще има само за Бургас, където ще се реже. А какво правим с туристите през лятото, пита кметът
Орязването на легла, за които здравната каса ще сключва договор с болниците и съответно ще плаща лечението на пациентите - това очаквано е най-драматичният момент в проекта на новата Национална здравна карта.
Защото зад статистиката “болнично легло” всъщност стоят няколко десетки лекувани пациенти при средна продължителност на една клинична пътека между 3 и 5 дни.
“24 часа” потърси мнението на лекарски съсловия и местни ръководства в различни области, как ще се отразят за тях промените в здравната карта по отношение на брой орязани легла. (Дали прегледът при специалист да трае 30 мин и има ли джипи за всеки българин - виж долу)
За 1137 легла по-малко ще заплаща НЗОК в Пловдивско. Вторият по гтолемина град в страната Пловдив е с най-много болнични легла в страната - местните лечебни заведения разполагат с 5534. Реално използвани са 3631.“Към края на миналата година в областта има общо 7500 легла, от които реално са използвани 4986, т.е става въпрос за 66% запълненост”, коментира д-р Сийка Димчева от РЗИ. Тя е била ангажирана с изготвянето на областната здравна карта. Преди да бъде внесена в министерството, е обсъждана в областната здравна комисия, в която влизат представители на общините в Пловдивско.
Всъщност всички местни власти и здравни инспектори са питани, преди да се състави картата. Проблемът е там, където те са искали повече легла, а анализът е посочил, че не са им нужни.
Според д-р Димчева съкращаването на легла няма да се отрази на качеството на здравното обслужване на пловдивчани и хората от района точно защото числата показвали, че леглата не се запълват.
Обратнотто обаче твърди кметът на община Садово Димитър Здравков. Всичко ще мине на планиране и
хората ще трябва
да чакат,
притеснен е той. Сега 16-те хиляди души от района се лекуват в Пловдив, Първомай и Асеновград, но в лечебните заведения там да търсят специалисти идват и от по-далече. Затова “държавата трябва не да реже легла, а да помисли как да облекчи болните. В общината непрекъснато идват хора, които не могат да си покрият имплантите за операции и ни молят им отпуснем помощ. Хирургическите интервенции са безплатни, но консумативите са скъпи”, казва садомският кмет.
“В никакъв случай няма да допуснем орязване на легла. За това и дума не може да става дума. В момента те не достигат и не отговарят на броя население, особено през лятото”, отсече кметът на Бургас Димитър Николов. “Ще се борим докрай. Не става въпрос за емоция, а за математически изчисления
За разлика от другите големи градове, в Бургас има сериозен недостиг”, отсече той. По неофициална информация по новата здравна карта се предвиждало орязване на леглата в интензивните, спешни и детски отделения. Според специалисти е абсурдно от 3 спешни отделения в 3 бургаски болници да остане само едно, като в пика на сезона регионът нараства до 2 млн. жители.
Бургаските
депутати от
всички цветове
са ходили на
крака при
здравния
министър
Кирил Ананиев да лобират срещу орязването.
“В Бургаска област не само че не трябва да се реже болничната леглова база, ами да се осигури резерв. През лятото броят на пациентите нараства неколкократно”, каза д-р Александър Маджуров, шеф на Сдружението на бургаските болници, в което членуват и частни, и държавни здравни заведения. Засега имали уверение, че броят на леглата ще се запази. “По този показател ние сме дори под средната норма, допълни д-р Маджуров.
С хиляди нараствали пациентите от страната, които търсят качествено лечение в Бургас. “Ще можем ли да разкрием в бъдеще отделения по детска онкология, детска урология, детска хирургия или друга специалност, защото когато здравната карта се изготви, се “заключват” и специалностите", пита д-р Семир Абумелих, собственик на болница.
И във Варна има брожение - мого от лекарите недоумяват на каква база са изчислени “излишните” легла в болниците в града. Според тях е възможно да има едно или две отделения, в които наистина да не се запълва целия капацитет, но в мнозинстото дори се усеща недостиг на леглова база. Затова било
по-разумно не
да се режат
легла, а да се
пренасочат
Един от кметовете, които са и лекари - този на Николоп д-р Валерий Желязков, лично е учасвал в комисията по обсъждане на здравната карта. Сега в общинската болница има 2 отделения - вътрешно и детско. АГ-то е закрито преди 5-6 г., хирургия няма от 4. Там места няма да се режат. като лекар д-р Желязков смята, че ражданията и
по-сериозните
операции трябва
да се извършват
в технологични
болници
Плевен е на около час път и разполага с такива - модерна апаратура и високопрофесионални екипи. Там предлагат медицински услуги накуп - диагноза, операция, лечение. А община Никопол след месец ще тегли 500 хил. лв. заем, за да плати задълженията на болницата към НАП, натрупани за 5-6 г. от неплатени осигуровки към заплатите на медицинския персонал.
В Смолянско също ще се реже минимално. “Намалението на леглата е съгласувано с всички институции и гилдията. То е разумно, балансирано, гарантира запазване на всички отделения в лечебните заведения и дейности”, каза областният управител Недялко Славов. Здравната карта предвижда
откриване на
онкоцентър
в Смолян,
който ще осигурява дневни грижи за пациентите. Обмисля се и откриване на хоспис, денонщна стоматологична помощ и аптека, каквито сега липсват.
В Благовеград картата се пирема без възражения. Няма да има и драстично съкращаване на болнични легла в 5-те МБАЛ и двете специализирани болници по онкология и пневмо-фтизиатрични заболявания.
Джипитата не достигат навсякъде, възрастни са
Недостиг на джипита има в почти цялата страна, сочи здравната карта. Докато някъде той е минимален и според лекарите там това не създава проблем, другаде положението е тревожно.
В Кърджали, Разград и Търговище личните лекари са най-малко - вместо 66 на 100 хил. души население там се падат между 40 и 43. Подобно е положението и в Търново 144 джипита, а са нужни 161. В Бургаска област има общини, в които незаетите бройки стигат до 7-8, коментира директорът на РЗИ д-р Георги Паздеров.
Според предложения стандарт в Благоевградска област трябва да има около 190 джипита, а те са 154 на индивидуална практика и още 11 групови практики. Нормативите са почти покрити, казват лекарите. Във Варна също не отчитат проблем при 305 работещи джипита в града. “Няма незаети практики. Има малки села, където 80% от хората не са здравно осигурени, а останалите 20% имат лекар в съседно населено място. И кабинета на доктора в някое кметство от 30 г. стои празен. Обявен е като незаета практика - чиновнически сметки. Вместо да се помисли за истинските проблеми, се играе на цифри”, ядосва се д-р Светлин Митев, шеф на Сдружението на джипитата.
От здравната инспекция в Пловдив отчитат малък недостиг на джипита, но стоматолози в излишък. “На първо място по осигуреност с лични лекари на глава от населението сме. Дължим го на Медицинския университет”, каза д-р Пенка Стефанова, шеф на РЗИ. Според нея лекарите намаляват, а средната им възраст е над 55 г.
Лекари: Фиксираното време за преглед ще доведе до опашки
“Не може да има фиксирано време за преглед при специалист. За някои пациенти той отнема 10 минути, при други е нужен повече от половин час. Няма как да се определя и броят на хората, които един лекар да поеме за дежурство.” Така коментира д-р Ивайло Митковски, асистент в МУ - Варна, предложеното прегледът при специалист да се фиксира на 30 мин. Според него това ше доведе до недостиг на направления за специалисти.
Сегашната норма от 20 минути е напълно достатъчна да се снемат анамнеза и статус на пациента и да му се направи електрокардиограма, казва и един от най-опитните кардиолози в Пловдив д-р Димитър Андонов. Налага се изкуствена рестрикция на лекарите специалисти да намалят броя на пациентите, които консултират, а оттам ще паднат и доходите им. Сега касата плаща на специалист кардиолог 20 лв. за преглед. Ако пациентът е неосигурен, той сам брои 30 лева. “Ще доведе до набъбване на опашките пред кабинетите. Болните и сега без това чакат много”, добавя д-р Андонов.
Продължителността на прегледа да се определя индивидуално, настоява д-р Валерий Желязков, специалист по вътрешни болести в Плевен. И напомня, че няма как да сравниш тези при кардиолог и психиатър например. За мен като специалист от над 30 г. 20 минути са достатъчни за щателен преглед, кардиограма, рецепта и всичко необходимо. При норма половин час за около 6 ч лекарят вместо 18 прегледа, ще направи 12, което е в услуга на касата”, поясни д-р Желязков.