Европейците ще се опитат да засилят връзките си със Западните Балкани на среща на високо равнище в четвъртък в България, среща, която рискува да бъде засенчена от дебати по дипломатическите предизвикателства на американския президент Доналд Тръмп към ЕС.
Срещата на европейските ръководители с колегите им от шест страни - Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония и Косово - имат за цел да "установят тесни връзки" с този регион, където Русия се опитва да засили влиянието си. Това пишат Дани Кемп и Седрик Симон от АФП, цитирани от БТА.
Предвидено е обаче 28-те да дебатират първо помежду си в сряда в София по отговора си към Съединените щати след решението на Тръмп да се оттегли от ядреното споразумение с Иран и да не одобри постоянно изключване на ЕС от американските вносни мита върху стоманата и алуминия.
"Политиките на Доналд Тръмп по иранското споразумение и търговията ще срещнат единен европейски подход. Ръководителите на ЕС ще обсъдят тези две теми в София", съобщи председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Ако влошаването на трансатлантическите отношения буди тревога, бъдещето на отношенията с Балканите е също толкова важно за Стария континент.
Балканите драматично се нуждаят от европейска перспектива, в противен случай ще съживим всички беди, които видяхме през 90-те години", окървавени от войните в региона, предупреди в петък председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Европейската комисия разкри в средата на април стратегията си да даде на тези страни "правдоподобна перспектива за разширяване". Досега преговори се водят само със Сърбия /от 2014 г./ и Черна гора /от 2012 г./, които според Юнкер е възможно да станат членки на съюза към 2025 г.
Рахой няма да присъства
Брюксел предлага страните членки да приемат официално начало на преговори за присъединяване с Албания и бившата югославска република Македония, за да възнаградят техния напредък в борбата против организираната престъпност и корупцията.
За сметка на това обаче мненията на Комисията за Босна и Херцеговина и преди всичко за Косово не са толкова положителни. ЕС се безпокои от постоянното блокиране на процеса на нормализиране на отношенията между Сърбия и бившата й област.
Въпросът за Косово е особено сложен за 28-те. Пет от тях /Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния/ не признават едностранната декларация за независимост от 2008 г. Впрочем испанският премиер Мариано Рахой ще изрази несъгласието си, като няма да присъства на срещата на високо равнище в четвъртък.
Като цяло няколко страни, сред които Франция, отказват да се съгласят с прекалено бързото присъединяване към ЕС на балканските страни.
В проектодокумента на ЕС, видян от АФП, страните членки на съюза припомнят "единодушната си подкрепа за европейската перспектива" на балканските страни, но внимателно избягват да използват думите "присъединяване" и "разширяване".
Текстът поставя акцент върху необходимостта да се подобри "свързаността" чрез инвестиции конкретно в транспортната инфраструктура, образователния и културен обмен, засилените връзки пред "общите предизвикателства" като сигурността и миграцията.
"Агресивната" Русия
В подготвените от 28-те страни заключения не се споменава руското влияние, но индиректно се посочва ангажиментът за работа с балканските страни "срещу дезинформацията и други хибридни дейности".
Изправени пред европейската сдържаност, ръководителите в региона предупредиха, че Русия, както и Китай и Турция, се възползват от прекалено дългия период в чакалнята на ЕС, за да вкоренят интересите си в региона.
"Отдавна интересите на Запада и Русия се пресичат тук, както по времето на студената война, но Русия се опитва да разпростре влиянието си в региона по много по-агресивен начин", според Александър Попов, директор на неправителствения сръбски Център за регионализъм.
Русия увеличи медийното си присъствие в района на Балканите през последните години, но влиянието й още не е конкретизирано в политически или икономически план.
Проруските кандидати не успяха да спечелят властта в Черна гора, която миналата година се присъедини към НАТО въпреки съпротивата на Москва. В Македония подкрепян от Москва националист загуби властта в полза на прозападен политик.
Що се отнася до Сърбия, там Русия винаги е смятана за ключов съюзник, но равнището на руските инвестиции остава символично в сравнение с тези на ЕС и страните членки на съюза.