"Пристанищна инфраструктура": Морските ни пристанища могат да са буферни хъбове за стоки от Азия

https://www.24chasa.bg/novini/article/6868775 www.24chasa.bg
СНИМКА: "24 часа"/Архив

Българските морски пристанища могат да станат буферни хъбове за стоки от Азия, каза в интервю за БТА инж. Ангел Забуртов, ген. директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Според него следващата една година трябва да премине под знака на промени в законодателството, което третира дейността на портовете. По думите на Забуртов морските пристанища във Варна и Бургас вече са в обхвата на дългосрочната стратегия на Китай за развитие на "Пътя на коприната" и е твърде вероятно те да се превърнат в буферни хъбове за стоки, идващи от Близкия Изток и Централна и Югозападна Азия. Директорът на ДДПИ уточни, че предстои да се доразвие още една система за електронен обмен на информация в българските пристанища. Това ще бъде стандартизирана електронна платформа, която ще повиши конкурентоспособността на морските портове и ще оптимизира управлението на логистичните процеси чрез единно подаване на данни.

Следващата седмица във Варна предстои да се проведе Международна конференция-изложение "Пристанища и корабоплаване по Черно море 2018"., която е включена в програмата на европейското ни председателство. Домакин на събитието е Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Ето цялото интервю:

- Господин Забуртов, като домакин и организатор какво очаквате от провеждането на седмата международна конференция-изложение "Пристанища и корабоплаване по Черно море 2018" в България?

- Фактът, че международната конференция събира в България водещи специалисти от морската индустрия, доказва, че страната ни е важна пресечна точка за световната логистика. Форумът се провежда за първи път в България и за нас е голямо признание да бъдем домакин на събитие от ранга на "Пристанища и корабоплаване по Черно море". Приемаме го и като висока оценка на постиженията на ДППИ в областта на модернизирането на българските пристанища и на морския транспорт, която ни бе дадена по време на миналогодишния форум, който се проведе в Батуми, Грузия.

Очакването ми е конференцията във Варна да привлече елита на световната морска общественост - която е заинтересована морският транспорт да се развива с все по-бързи темпове. Вярвам, че тази среща ще окаже влияние върху транспортния пазар у нас като резултатите от нея ще се реализират в нови партньорства и инициативи. Надявам се по време на конференцията да бъдат очертани и утвърдени и идеи за бъдещи инфраструктурни инвестиции.

- Какви са идеите за развитието на българските пристанища и какво е влиянието им върху националната икономика?

- Пристанищата ни трайно са се утвърдили като важни икономически центрове.Товаро-разтоварните, складовите и съпътстващи дейности са отражение на икономическата активност във всички сектори на индустрията в България. Смятам, че партньорството на портовете с множеството клиенти - вносители и износители, и дейността им са устойчиви.

През 2000 г. бе отделена пристанищната инфраструктура от товаро-разтоварните операции. Това даде тласък на процеса за привличане на частни оператори (концесионери) в българските пристанища. Днес интерес за концесиониране има както към речните, така и към морските ни пристанища. Мнението ми е, че ако в този процес се беше включил оператор от международен ранг, това би внесло друг стандарт и нова култура в нашия бизнес.

Развитието на пристанищата оттук нататък зависи от взаимодействието на ДППИ с пристанищните оператори и от лоялната конкуренция помежду им. Наши експерти съдействат при извършването на концесионните анализи, при изготвянето на договорите и впоследствие подпомагат министъра при упражняването на контрола по изпълнението на договорите.

- ДППИ не участва пряко в процеса по отдаване на концесия?

- Парадоксално е едно съоръжение (държавна собственост), изградено чрез инвестиция, която би следвало да се изплати с течение на времето, да не генерира приходи за този, който е инвестирал в него. Имаме ситуация, при която едно предприятие е лишено от дохода, който му принадлежи за сметка на републиканския бюджет, защото възнагражденията, които концесионерите плащат за използването на пристанищната инфраструктура, не са приходи на ДППИ, а на републиканския бюджет. Това е изключително непродуктивен финансово-икономически модел. Сегашната схема на организация на пристанищните дейности у нас няма аналог в света.

С приемането на Регламент 2017/352 на ЕП и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата, ЕС наложи унифициран модел за управление на пристанищните дейности. В тази връзка смятам, че следващата една година ще бъде белязана от промяна на законодателството за пристанищата в България.

- Как българските морски пристанища ще се впишат в новия "Път на коприната"? Възможно ли е те да се преобразуват в търговски концентратор от и за Азия?

- Морските ни пристанища във Варна и Бургас вече са в обхвата на дългосрочната стратегия на Китай за развитие на "пътя на коприната" ("Един пояс, един път"). В тази връзка е съвсем вероятно те да се превърнат в буферни хъбове за стоки, идващи от Азия. Именно предстоящата конференцията във Варна би трябвало да даде възможност да се обсъдят очакванията и плановете в тази насока, както и да се прецени какви ще са бъдещите стъпки на развитие.

- Какви са темповете на технологично преоборудване за обработка и превоз на транзитни товари за и от европейския пазар през българските морски и речни пристанища и включването на сухоземния транспорт?

- Всяка година предвиждаме в инвестиционната си програма средства за подобряване на инфраструктурата на пристанищните терминали. ДППИ е бенефициент по множество проекти, съобразени както с националните и европейски транспортни приоритети, така и със стратегическите цели за развитие на общата транспортна мрежа. Българските пристанища нямат капацитет да осигурят самостоятелно средствата, необходими за цялостното им развитие. Големият размер на нужните инвестиции за превръщането на пристанищата в модерни логистични центрове, изисква привличане на външно финансиране. Осигуряването на средства от Европейски фондове играе съществена роля за подобряване на състоянието им.

Един от големите проекти, по които се работи, е "Регионално и транспортно развитие на региона Дунав - Черно море към транснационален и многопристанищен регион - портал към Каспийския регион и Далечния изток" /DBS Gateway Region/. Целта е създаване на по-конкурентоспособна и устойчива транспортна система, по-добра бизнес среда и привличане на нови бизнес партньори и товари от и за региона на р. Дунав и Черно море. В изпълнение на една от дейностите по проекта ще се изготвят Регионални планове за действие за река Дунав и за Черно море, които ще включват предложения за конкретни инфраструктурни проекти.

- Относно темата сигурност и безопасност на корабоплаването в морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата ни - какво е направеното от ДППИ досега и какво още е необходимо?

- Изградихме едни от най-съвременните системи за управление на корабния трафик по река и по море и внедрихме модерна информационна система за мониторинг на Черно море в реално време. С въвеждането на Речната информационна система (РИС) се подобри безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища. На много по-високо ниво е вече и опазването на околната среда чрез осигуряване на информация за оказване на помощ при бедствени ситуации.

На практика се осигури широко внедряване на европейската платформа за безопасно и сигурно корабоплаване Safe Sea Net и на инициативите на Международната морска организация (IMO) и Международната асоциация на средствата за навигация и фаровите служби (IALA).

- Как ДППИ въвежда електронното управление в морския транспорт? Какви са резултатите и как това се отразява на привлекателността на българските пристанища?

- За постигане на една от основните стратегическите цели на електронното правителство в областта на морския транспорт още през 2009 г. ДППИ въведе в експлоатация първата информационна система на принципа "едно гише". Ефектът от това беше впечатляващ. Вековната традиция корабният агент да разнася за одобрение обемисти папки с документи до няколко администрации за получаване на разрешения за визитата на корабите в българските пристанища беше променена. По електронен път информацията се предоставя едновременно на всички институции, отговорни за граничния контрол. Чрез електронния портал корабният агент има възможността да проследи становищата на администрациите и да предостави при необходимост допълнителни документи.

През 2015 г. завърши вторият етап от развитието на електронното управление в морския транспорт. В структурата на ДППИ се обособи Национален център за електронен документооборот на морския транспорт. В края на 2015 г. системата беше разширена с допълнителен програмен модул за планиране на пристанищните маневри - MOVER, като обхватът на електронното управление се разшири с нови потребители: пилотските станции, терминалните оператори, буксирните компании и швартовите команди.

През 2016 г. електронното управление обхвана и документооборота на пристанищата по Дунав. Следващата стъпка, която ДДПИ вече предприе и предстои да доразвие, е изграждането на още една система за електронен обмен на информация в българските пристанища. Това е стандартизирана електронна платформа, която ще повиши конкурентоспособността на морските пристанища и ще оптимизира и управлява пристанищните и логистичните процеси чрез единно подаване на данни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Новото попълнение на „Левски“ Николай Михайлов сподели колко трудно е превъзмогнал грешката, която допусна в мача на "сините" с "Вердер" от Шампионската лига. "Преодолях грешката след точно три години - разкри той пред Код Спорт. - Трябваше да се изправя в Шампионска лига именно срещу "Вердер". Бяха много безсънни нощи.

Звездата на "Ботев" (Пд) Тодор Неделев призна, че ако получи добра оферта от чуждестранен отбор през зимата, ще напусна "канарчетата". Той каза, че интерес от ЦСКА-София към него е имало през лятото. В момента трансфер на Армията" не е на дневен ред. "Ботев" има цел да играе в Лига Европа. Този отбор с още няколко добри попълнения заслужава да е

Ръководството на "Етър" ще внесе жалба до Съдийската комисия срещу съдийството на Никола Попов в мача срещу "Левски". Веднага след края на срещата от щаба на гостите вписаха в протокола, че следва жалба, която ще подадат в установения срок. Претенциите на "виолетовите" са не само срещу решението в 92-ата минута, когато Иван Петков отбеляза гол,