Български астроном откри атмосфера без облаци на екзопланета

https://www.24chasa.bg/novini/article/6872813 www.24chasa.bg

Миналата година Николай Николов пък откри уникална екзопланета със светеща водна атмосфера

Международен екип от астрономи, ръководен от българина Николай Николов, е открил планета извън нашата Слънчева система с безоблачна атмосфера.

Резултатите от работата им са публикувани в престижното научно списание “Нейчър” и се смята, че ще помогнат за по-задълбоченото изследване на звездите в далечния Космос.

Учените са наблюдавали екзопланетата, наречена WASP-96b тип “горещ Сатурн”, с европейския 8-метров телескоп в Чили. Изследвали са нейната атмосфера, когато минава пред звездата, около която обикаля. Измервали са намаляването на звездната светлина, причинено от планетата и нейната атмосфера, и по този начин са определили атмосферния ѝ състав.

“Открихме абсорбционна линия на натрий по време на пасаж. Разширеният профил на натриевата линия може да се наблюдава само при липса на облаци, тъй като той се формира дълбоко в атмосферата на планетата”, казва Николов. Той е изследовател в университета на Ексетър във Великобритания. Откритието е

първи резултат

от ръководената

от българина

голяма програма

на огромния телескоп на Европейската южна обсерватория, разположен на връх Паралан в пустинята Атакама в Чили.

“Точно както ние оставяме пръстови отпечатъци, всеки атом или молекула също притежава неповторим почерк в своя спектър, който ни дава възможност да засечем присъствието на вещества в небесните тела. Спектърът на WASP-96b ни показва непокътнат отпечатък на натрий, който може да се наблюдава само при атмосфера без облаци”, обяснява астрономът.

Николай Николов припомня, че линията на натрий и нейната форма в атмосферата на горещите екзопланети са били предвидени и от друг българин. Това е бележитият астроном Димитър Съселов, който е професор в Харвардския университет. Заедно с колежката си Сара Сийгър, професор от Масачузетския технологичен институт,

Димитър

Съселов прави

прогнозата още

през 2000 година

Наблюдението на линията на натрий обаче става чак сега от екипа на Николай Николов.

WASP-96b е типична гореща планета с маса, подобна на Сатурн, и размери с около 20 процента по-големи от тези на Юпитер. Намира се на 980 светлинни години от Земята в южното съзвездие Феникс и прави един кръг около приличаща на Слънцето звезда за 3,4 земни дни. Поради тази близост до звездата

планетата е

нагорещена

до около

1000 градуса

по Целзий.

“Трудно е да се предскаже кои от тези горещи атмосфери имат гъсти облаци. Когато се види пълният обхват на възможните атмосфери – от много облачни до почти безоблачни като WASP-96b, ще се получи по-добро разбиране от какво те са съставени”, обяснява проф. Джонатън Фортни, съавтор на изследването и преподавател в Калифорнийския университет в Санта Круз.

Натрият е седмият най-често срещан елемент на Земята. Натриеви съединения като солта придават на водата нейния солен вкус, както и белият цят на солните наслагвания в пустините. При животните натрият регулира сърдечната дейност и метаболизма. Използва се и за промишлени нужди, като например при улично осветление, припомнят от университета в Ексетър.

Изследователският екип възнамерява да изследва и наличието на вода, въглероден моноксид и въглероден двуоксид в атмосферата на други планети с помощта на космическите телескопи “Хъбъл” и “Джеймс Уеб”, както и с телескопи, базирани на земята. Преди дни

екипът на

Николов получил

наблюдателно време на

телескопа на НАСА “Хъбъл”,

за да потърси наличие на вода в атмосферата на WASP-96b. 

Миналата година Николай Николов участва в екип от учени, които откриха уникална екзопланета със светеща водна атмосфера. Тогава те използваха за наблюденията си космическия телескоп “Хъбъл”. Екзопланетата WASP-121b се намира на около 900 светлинни години от Земята. Тя е от класа на “горещите Юпитери”, но с по-голяма маса и радиус от Юпитер. Прави обиколка около своята звезда на всеки 1,3 дни. Близостта до звездата загрява горните слоеви на атмосферата до 2500 градуса.

Пак с помощта на “Хъбъл” колеги на Николов от университета в Ексетър

откриха наскоро

за първи път

хелий в

атмосферата

на планета извън Слънчевата система. Той бе засечен в WASP-107b, разположена в съзвездие Дева на 200 светлини години от Земята. “Хелият е вторият по разпространение елемент във Вселената след водорода, но досега не бе откриван в атмосферата на екзопланети”, казва ръководителят на изследователския екип Джесика Спейк.

Научният интерес към извънслънчевите планети започва в средата на XIX век. Към края на март има открити 3757, като списъкът им се увеличава с над 20 всяка година. Повечето са регистрирани по косвен път – чрез взаимодействието им със звездите, около които обикалят. Причината е, че те не излъчват собствена светлина и съответно не могат да се видят лесно дори от най-модерните телескопи.

Затова астрономите използват т.нар. транзитен метод, или метод на пасажа. Наблюдават ги, когато преминават между звездата и телескопа и предизвикват затъмнение. От неговата периодичност и на база други данни от космически уреди се правят изчисленията за размер и маса, както и предположения дали са скалисти, или газови.

На практика изследването на екзопланетите не става по начина, по който широката публика си представя – ученият стои зад телескопа и вижда образ. В повечето случаи той наблюдава данни, които се нуждаят от задълбочен анализ, за да стане ясно какви са размерите, масата и съдържанието на обекта. Затова илюстрациите на откритията са художествени интерпретации, а не реални снимки.

Целта на упорития труд на астрономите през последните 20 г. е да открият дали има обекти извън Слънчевата система, на които може да съществува живот. Миналата година световноизвестният британски физик и теоретик Стивън Хокинг предупреди, че

оцеляването на

човечеството

зависи от това

дали хората ще успеят да си намерят нов дом на друга планета. Според него краят на света ще настъпи през близките хиляда години в резултат на техногенна катастрофа. Твърдо съм убеден, че сега ние трябва да започнем да търсим алтернативна планета за живеене, казваше Хокинг, който почина през март.

Въпреки големите усилия на много учени от цял свят до момента обаче няма доказателства за подходящи условия за живот на други планети. Миналата година американската агенция за космически изследвания НАСА разбуни духовете със съобщение, че нейни учени са открили екзопланети, които приличат на Земята. Те се намират на 40 светлинни години, имат размери като нейните и вероятно са твърди. Класифицирани бяха в така наречената обитаема зона, т.е. намират се на такова разстояние от звездата, около която обикалят, че теоретично е възможно да има вода в течно състояние, което е един от многото важни фактори за живот. Това твърдение обаче само по себе си не означава, че

там може да се

развие живот, какъвто

познаваме на Земята

Има още редица пречки като висока температура, атмосферно налягане, киселинни дъждове, липса на определени елементи, които пречат на астрономите да са категорични, че дори и след хиляди години човечеството може да се засели на друга планета.

Затова и толкова учени от цял свят са включени в изучаването на екзопланетите. Непрекъснато се пускат в експлоатация и все по-нови и модерни измервателни уреди. През април НАСА изстреля в Космоса телескопа “Тес”, предназначен за търсене на потенциално пригодни за живот планети. Той ще продължи делото на предшественика си “Кеплер”, с помощта на който бяха открити около 2300 екзопланети.

Европейската космическа агенция също планира да пусне свой телескоп в края на следващото десетилетие. Основната цел на “Ариел” е да изследва образуването на планети около други звезди и еволюцията на тяхната атмосфера, съобщи Би Би Си.

Те ще дадат шанс на доктор Николов и колегите му по света да направят нови по-съвършени наблюдения на обектите извън Слънчевата система.

Николай Николов

е приел за своя кауза

изследването на

екзопланетите

Той пристига във Великобритания през 2012 г., за да се включи в екипа на проф. Дейвид Синг, който по това време ръководи първата голяма програма на космическия телескоп “Хъбъл” за изследване на екзопланетни атмосфери. Николов е роден в Севлиево, но израства във Велико Търново, където учи в Природо-математическата гимназия “Васил Априлов”.

Още от малък мечтае да стане астроном и да търси живот във Вселената. Така че неслучайно по-късно завършва физика и астрономия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва работа в Американския колеж “Аркус” в Търново, където печели наградата за учител на 2006 г. в него. Той е сред основателите на първия любителски клуб по астрономия в града. Защитава докторска степен в университета на Хайделберг и института “Макс Планк” в Германия, където

допринася за

откритието на

първите четири

екзопланети

от обзора “ХАТ Саут”.

За шестте години работа в Ексетър Николов участва в изучаването на 10 екзопланети с двата телескопа - “Хъбъл” и този в Чили. Работата му на тях продължава, като крайната цел е да се установи кои основни физични свойства на обектите извън Слънчевата система, като например маса и температура, определят наличието или отсъствието на облаци.

Николов е оптимист, че един ден България ще стане член на Европейската южна обсерватория и той ще може да предлага проекти там и на “Хъбъл” като учен от български университет или институт.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Харесвам се, не ми пука, фука се Анджи В садо-мазо порноклип лъсна джендърът Анджелина, известна като двойничка на Николета Лозанова. 21-годишният Филип, както е родното й име, не се посвени и веднага след като преминала от мъжки в женски пол, решила да заснема видео със секссъдържание за спомен. "И за това ли ще ме мразите?

Българският снайперист Крум Хаджипетков шашна и най-добрите военни специалисти в Германия, след като уцели портокал от 800 метра разстояние. Това е само един от уникалните рекорди на българина, регистрирани по време на състезание в Германия това лято. Ефрейторът от 31-ви механизиран батальон - Хасково, спира дъха на всички с точния си мерник.

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,