Конглиш и денглиш се говорят масово от младите в Южна Корея и Германия.
От 1989 до 2012 г. в българския език са навлезли над 5000 нови думи
“Ще ми шейкнеш ли едно смути, докато постна един спам във фейса”, това е въпрос, който може да ви бъде зададен от представител на Y поколението, а много от възрастните ще се нуждаят от превод, за да го разберат. Родените след 1989 г. израстват с навлизането на технологиите и друг вид блага на Запада, за които в България дори няма думи. Употребата на термини от аглийския език обаче става все по-осезаема, а това може да доведе до появата на нов език.
По света вече са възникнали нов вид езици, които са смесица с английски. Пример за това е конглиш. Той е комбинация между корейски и английски. Говори се в Южна Корея, която е високотехнологична и влиянието на западните култури, в частност на САЩ, е много силно. Все пак много от фразите на новопоявилия се език са се изменили, така че да са по-удобни за произнасяне. Пример за думи на конглиш са “дика” – дигитална камера, “хенд фоун” – мобилен телефон и “селка” – селфи. Той се говори предимно от младото население на Южна Корея и дори е навлязъл в учебниците за изучаване на корейски.
Друг пример за подобен комбиниран език е така нареченият денглиш. Името му идва от “дойч” (немски) и инглиш (английски). Немско-английският език също като конглиш се говори предимно от младото население на Германия и често се превръща в тема за дебат в западната държава. Младежите заместват немски изрази и думи с английските им еквиваленти, но, както отбелязахме по-горе, това не е явление само на едно или две места. Друг пример е хинглиш. Той е смесица между хинди и английски. Според проучване от 2004 г. на английския лингвист Дейвид Кристал от университета в Уелс близо
350 млн. души в Индия
говорят хинглиш
Хибридният език набира все по-голяма популярност и дори има издаден речник.
Агресивното навлизане на английския като зараза в различните езици по света е тенденция, която може да доведе до появата на българиш например. Това заражда въпроса дали българският език може да умре. “В никакъв случай българският език няма да умре. Няма език на този свят, който да е изчезнал заради навлизането на чужди думи в него”, казва ръководителят на секцията по терминология към Института за български език Кристияна Симеонова. Според нея единственият път към изчезването на един език е изчезването на неговите носители – нацията.
“Българският език няма да изчезне. Не и заради английския. Той ще обогати лексиката си с термини като селфи и смути, а с течение на времето точно тези думи ще станат излишни и от само себе си ще изчезнат”, смята Симеонова. Подобно изчистване на българския от чужди думи се е случило неотдавна. По времето на социализма често са се ползвали думи и изрази като стахановец (съвестен работник, който е преизпълнявал нормата) или ленински съботник (събота, в която всеки полага доброволен обществен труд като почистване на паркове и улици). Те вече са изчезнали от речта на българина. Вероятно част от възрастното население все още помни тези и много други
думи, които са
навлезли от СССР,
но новите поколения не ги познават и никога няма да ги въведат обратно. “Вероятно ще дойде време, когато селфи, смути и флашмоб също ще излязат от езика”, добавя Симеонова.
От 1989 г. до 2012 година в българския официално са навлезли над 5000 нови думи. Голяма част от тях са заемки и чуждици от английски, а вина за силното им навлизане имат както обществени лица, така и родителите. “Политици, журналисти и общественици използват думи от английски, за да покажат някаква ерудиция и интелект. Много родители са лепнали маркера на непрестижност на българския език. Те казват на децата си: “Учи английския, той ще ти трябва”. Дори съм попадала на обяви за курсове по английски за 2-годишни деца”, разказва Кристияна Симеонова, която наблюдава тенденцията българите да отдават прекалено голяма важност на английския език. “Преди година ми се наложи да посетя Полша и Унгария. Там на указателните табели имаше надписи и на английски, но те бяха съвсем малки, а нашето чуждопоклонство вече започва да минава граници”, смята тя.
Именно заради засилената употреба на английския в много от езиците някои общности по света се стремят към пуризъм – изчистване на езика от чуждици и съхраняването му. Може би най-популярният пример за това е канадската провинция Квебек. Там официален е френският и местната власт се опитва чрез закон да опази езика си чист от английски изрази. Специализирана
езикова полиция
следи за нередности,
като например всички реклами и имена на магазини и хотели да бъдат само на френски език. “Аз съм за това да има умерен пуризъм в езика. Във Франция по времето на ген. Шарл дьо Гол са съществували високи глоби за всеки журналист, който използва чужди думи”, разказва ръководителката на секцията по терминология към Института за български език.
Няма как българският напълно да се предпази от навлизането на чуждите думи. Причината за това е, че някои английски фрази нямат български заместители. “Заемките нямат съответствие на нашия език и те са много необходими. Повечето от тези думи или са научни термини, или са част от международната културна лексика”, обяснява Кристияна Симеонова. Пример за такива думи са фронт, партия, ембарго, демокрация и други. Чуждиците са тези, които имат съответствие на български, но въпреки това се използват много често в публичния език. “Пример за това са тийнейджъри. Защо да не се наричат подрастващи. Мониторинг може да се подмени с наблюдение, а тишърти е еквивалент на тениски”, казва лингвистката.
Предимно новите технологии и социалните мрежи са главната причина в езика на младите агресивно да навлизат фрази като “ок” вместо “добре”, “шервам” вместо “споделям”, “лайквам” вместо “харесвам” и редица други. Навярно всеки има сред приятелите си по един “фабинг”. Тази дума е офциално приета в българския език. “Фабинг” е човек, който непрекъснато ползва телефона си, докато е в компания на други хора. Освен да създават удобства, новите технологии могат да създадат и объркване сред младежите. “Случвало се е студенти да ме питат дали е прието в българския език “ч” да се пише с 4, а “ш” с “6”, казва Кристияна Симеонова.
Докато някои се чудят дали могат да заменят букви с числа, други се питат какво означава ломпартал (съсипан), матурица (свиня майка) и придзирка (наднича), все думи, които се използват в Югозападна България. Българският език има едно богатство, което рядко използва и дори избягва.
“Диалектите имат
маркер за непрестижност
и хората, попаднали в София, много се притесняват да ги използват”, казва Симеонова. В Германия диалектите са ценност и има уважение към тях. Да чуеш или прочетеш диалектни думи в местните германски медии, е нещо обичайно. На географската карта на България те се делят основно на два - източни и западни диалекти, които от своя страна се поделят на 20 диалектни групи, като северозападни, югозападни, рупски, родопски и др. “Има много села, които са без население. С изчезналите хора е изчезнал и диалектът от тези региони”, разказва Симеонова.