Да описваме емоциите си с емотикони, става тенденция
Затрудняват ли се хората с употребата на правилен български език, или все повече го опростяват в ежедневната си реч? Преподаватели от Софийския университет “Св. Климент Охридски” разказаха, че се повдига темата за пълен и кратък член, но най-честите грешки, които се допускат са другаде.
“Грамотността, разбирана в тесен смисъл като познаване на правописните правила, а в широк - владеенето на значенията на думите и уместната им употреба, вече не представлява ценност. Все по-важно е какво казваш, а не как го казваш”, разказа доц. Надежда Сталянова.
Различават ли хората правилната употреба на притежателни местоимения? След кратко запитване към мои познати по-голямата част не видяха разлика в изреченията “Иван продаде къщата си” и “Иван продаде къщата му”. Каква всъщност е разликата? Двусмислие. Не се разбира за кого се говори и чия къща е продадена. Затова езиковедите призовават, когато употребяваме притежателно местоимение в трето лице, винаги да използваме “си”, когато притежанието е на подлога, който в този случай е Иван.
Правилно ли боравим с бройната форма? Справка показа, че част от хората не различават “пет футболиста” и “петима футболисти”, но правилото е, че за лицата винаги се употребява множествено число и при тях няма бройна форма. Макар някои думи да предполагат нейната употреба, трябва да се придържаме към “петима служители”, но “пет чина”.
Кои са думите, чието значение често бъркаме? “Това са паронимите, които имат близко звучене, но съвсем различно значение. По-свежи примери са натурален и нотариален акт, симулант и стимулант; парадирам и пародирам, параметър и периметър” - за думите, чието значение често сменяме, ни разказа доц. Татяна Александрова от Института за български език (ИБЕ) към БАН.
С напредването на технологиите винаги при съмнение можем да направим справка в интернет, но при голямото разнообразие на онлайн речници трябва да филтрираме достоверните. Вече не се налага да ровим в интернет и да търсим как се пише дадена дума, а само с едно телефонно обаждане или имейл можем да разберем каква е правописната норма и да разсеем съмнението.
В Службата за езикови справки към ИБЕ най-често постъпват въпроси за думите “трансакция”, “одеяло”, “комисиона”, “флумастер”. “Често се пита за слято, полуслято и разделно писане на думи с първа съставка био- и еко-, като биоразнообразие, екодизайн и др. Те се пишат слято, тъй като био- и еко- не се употребяват като самостоятелни думи в българския”, допълни още доцент Александрова.
“Една от най-отчетливите тенденции на изразяване на мислите и чувствата ни е чрез образи. Описването на емоционалното ни състояние чрез картинки или кратки анимации (т.нар. емотикони, gif-ове, мемета) е по-бързо, по-икономично от гледна точка на време и усилие”, разказва доцент Сталянова.
В общуването все повече употребяваме емотикони, които могат да заместят цяло изречение или послание. Най-красноречив пример са социалните мрежи. “Вътрешният свят трудно се вербализира, мотивирането на идея, обясняването на чувствата изискват езикови познания, речников запас - в най-общ смисъл - грамотност”, допълва тя.
Емотиконите стават все по-популярни, като дори вече има книги, които се превеждат със знаците. Част от Библията също е преведена на езика на емотиконите.
Все повече изразяването в социалните мрежи е чрез споделяне на информация с образи и снимки, а не с текстове.
Тенденцията, която се забелязва, е омаловажане на правилното писмено и говоримо изразяване, както и толерантността на обществото към неграмотността.
Забравяме, че езиковата култура е в основата на общата култура на всеки човек.