По 1 книга на българин се пази и “лекува” в Националната библиотека

https://www.24chasa.bg/novini/article/6880153 www.24chasa.bg
Четириевангелието с корозирали букви СНИМКА: Снимки: Йордан Симеонов

Потайностите

на красивата сграда,

която е на 140 години

Над 8 милиона книги и документи. Толкова се пазят под протичащия покрив на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Иначе казано, на всеки българин се пада по малко повече от една книга там. Колекцията е събирана през цялата 140-годишна история на библиотеката, а отвъд двуетажната фасада на сградата се крият потайности, до които почти никой не е допускан. Една от тях е, че вътрешната част на библиотеката реално е на 8 етажа. Книгите са строго систематизирани по реда на пристигането им, а не по азбучен ред, период или жанр. Ролята на библиотеката обаче не е само да съхранява книжните съкровища. Там се грижат за тях – реставрират ги, консервират ги и ги дигитализират, за да стигнат до крайния читател в изряден вид и по всяко време.

Годишно се

реставрират

11 000 страници,

лекуват се книги

в азотна камера

Реставрационният център в Националната библиотека е най-големият в България и е открит през 1956 г., само три години след построяването на сградата. През годините е променял името си няколко пъти. Създаден е от Стела Алкалай, оттогава няколко пъти е сменяно ръководството му, но пък служителите му са си останали почти същите. Отделът не е преустановявал дейността си никога и това го прави най-стария реставрационен център по опазване на книжовното наследство. 

“Това е и

най-големият

подобен център в

страната

Тук работят 12 души, от тях трима са книговезци. Ние се занимаваме само с хартия и книги”, казва Наталия Владинова. Тя е сред младите попълнения в екипа. Работи в отдела от 2016 г., след като завършва “Реставрация” в Националната художествена академия и след специализация в Италия.

Тодорка Спасова пък е сред дългогодишните служители на отдела. Реставрира хартия от 30 години. В момента работи върху ориенталски документи от архива на Османската империя. Специфичното при тях е, че те са с воден знак. Спасова извършва реставрацията ръчно с помощта на специална японска хартия и метил-целулозно лепило.

“Целта е да се възстанови стабилното състояние на документа – да се почистят замърсявания и да се възстановят разкъсванията”, казва Владинова. Дебелината на хартията също е важна. За целта се избира тази, която е най-близка до оригинала. Прикрепва се с помощта на лепила със синтетичен произход. Ако се използва прекалено силен разтвор, може да се получат големи напрежения в хартията и тя да се огъне и дори да се скъса на ново място. Може да се работи също с клайстерни лепила, туткали и дори желатин. Така поправен, един документ може да издържи десетки години. 

“Стараем се така да реставрираме документа, че да не се налага нова подобна намеса след няколко години, тъй като такава честа обработка вреди на хартията”, казва Владинова.

Този тип възстановяване има още една функция – отлага процеса на стареене на документа. Отстраняването на мазни петна и почистването на повърхностите също помагат за забавянето на стареенето на хартията.

Когато се налага, се прави водна обработка, след това нова проклейка (наново хартията се обмазва с материал, който я защитава) и се помага хартията да се съхрани по-дългосрочно.

А реставрирането на една страница зависи от много фактори – състоянието ѝ е от водещо значение. Разбира се, важно е и кой я реставрира. Попаднал в ръцете на Тодорка Спасова,

листът се

“подмладява” за

около 15-20 мин

Видът на хартията също е важен. Ръчно направената е много по-здрава и издръжлива на времето в сравнение с фабрично произведената. И макар да е било модерно фабрично да се произвежда хартия, имитираща ръчната, тя се разпознава по напречните линии и не пожълтява. 

“Когато е много равномерна структурата, става ясно, че е имитация”, обяснява Владинова.

В ръцете си тя държи българска богослужебна книга – четириевангелие от 1572 г., ръкописна книга, която наскоро е реставрирала. В българската традиция повечето ръкописи са богослужебни. Те се съхраняват в специални хартиени кутии в Националната библиотека.

“При тази книга интересното е, че първите 40-ина листа са отрязани и отделени от книжното тяло. Много характерно е, когато ръкописите имат украса (вставка или заглавка – красиви големи букви в текста), някой да изрязва украсата, защото му харесва”, разказва Владинова и обяснява, че в този случай не е точно така, тъй като липсва цяла поредица от страници. Те няма как да бъдат възстановени. Тази книга има и други особености – част от буквите са се превърнали в дупки.

“При някои ръкописи (XII – XX век) са използвани желязно-газови мастила, които са корозивни, защото съдържат железни йони. Ето защо причиняват ръждиви разрушения по книгата. Самото мастило корозира и във формата на буквата се получава пробиване. Може да бъде реставрирана само целостта на документа, но не и текстът”, разказва младата реставраторка. 

Много разрушени документи се възстановяват и чрез листоотливна машина. С помощта на хартиена каша бързо и лесно се възстановяват липсващи парчета. Машината представлява голяма вана с две отделения. Кашата се разтваря във вода в едното отделение, а в другото се поставят документите. Прехвърля се водата с кашата в отделението при книжата и веднага след това сместа запълва празнотите по повърхността на хартията. После документът се намазва със слаб разтвор на лепило и се слага на полуавтоматична преса, за да се изтегли влагата от него.

Националната библиотека съхранява и всеки брой на периодичния печат, който излиза или е излизал някога. Това се оказва особено трудно заради по-тънката и нискокачествена хартия, на която се печатат вестниците. С годините те лесно пожълтяват, хартията става трошлива и трудно се съхранява в оригиналния ѝ вид. А Националната библиотека е институция, която го прави.

Ето защо служителите там

ламинират всяка

страница от

вестниците

Това става чрез голяма машина, в която се поставят вестникарските страници между два слоя японска хартия, от едната страна на които има лепило. То се активира при нагряване и така вестникарската страница остава запечатана от двете страни. Ламинацията е абсолютно безвредна за вестникарската хартия.

“Хубавото на този вид ламинация е, че ако някой реши, че това не е най-подходящият метод, покривният слой може да се премахне, без това да повреди хартията”, уточнява Владинова. 

Разликата с обикновената ламинация, която сме виждали всички, е, че тук не се използва пластмаса, която е изключително вредна. Ламинацията с японска хартия става изключително бързо и оригиналът издържа още десетки години след покритието. Единственият недостатък е, че се увеличава тройно дебелината на страницата.

Освен ръкописни, старопечатни и редки издания отделът реставрира и книгите, които читателите всекидневно вземат.

“По този начин работата ни много се утежнява, защото е много като обем. Ние работим на брой листове. Годишно отделът реставрира средно по около 11-12 хиляди листа”, уточнява Наталия Владинова.

Хранилището е

построено срещу

5 кг розово

масло,

пази най-ценните

книги

Хранилището, построено от германската фирма “Круп” срещу 5 кг розово масло, отпуснато от правителството по молба на тогавашния директор Тодор Боров, пази голяма част от библиотечния фонд. Има и три изнесени хранилища в околностите на София.

Когато книгите се реставрират и почистят, се изпращат в хранилището. То е на 8 етажа и се намира в източното крило на сградата.

“Построено е благодарение на Тодор Боров. Наша фирма - “Орал”, пък правила металните стелажи. В момента в хранилището работят 20 души”, казва Мая Димитрова, ръководител направление “Обслужване на потребители” в Националната библиотека.

Там се пазят най-старите книги. Периодиката се реди от първи брой нататък, а изданията се завеждат по реда на пристигането им. Там се намират вестници от 1918 г. до днес. 

Възрожденските периодични издания се пазят в отдел “Български исторически архив”, където се съхраняват и документите отпреди Възраждането. Читателите могат да ги разглеждат в читалните, но не в оригинал. Те получават фототипни издания. Оригиналите са в хранилище. Там са и много редки книги с формат III. Страница от тях е с размерите на разтворен вестник.

“Тези с повече текст се пазят в общия фонд. А издания с карти и атласи и по-малко текст се съхраняват в отдел “Карти и графики”, уточнява Димитрова.

На по-горен етаж са най-старите и ценните книги. Те са с красиви кожени подвързии и са на повече от век. Има не само български издания. Част от тях са дарения. Националната библиотека пази и личните библиотеки на много исторически личности, общественици. Те обаче не са събрани на едно място.

“Пръснати са в общия фонд, не са обособени така, примерно библиотеката на Иван Шишманов или на Боботинов. Но имайте предвид, че голяма част от техните книги са ръкописи или дневници и всичко това е в историческия ни архив. Там са регистрирани по името на всеки, чийто е архивът”, разказва шефката на отдела по обслужване на потребители.

Сред многото книги там има немалко издания с екслибриси (гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга – б.а.). В описанието на книгата се отбелязва, когато тя има такъв. Но предимно са печатни тела от царския фонд. Навремето само те са имали такива.

А книгата със

сигнатура 1 в

хранилището е

“Изкуството и

социалистическия

строй” от 1908 г. 

Това обаче не означава, че изданието е най-старото в библиотеката. Имало е книги и преди това, но са заведени с други сигнатури.

“Тази сигнатура е абсолютно фиктивна. Тя не определя нищо. Само номера, под който е на дадено място. В инвентарната книга се водят под този номер.”

От хранилището посредством малък асансьор книгите потеглят към читалните. Всеки читател подава заявка за книгата, която иска да прочете, по асансьорчето бележката стига до служителя, който намира изданието и го праща пак по асансьорчето. 

Макар да са много книжните тела, поне веднъж годишно те се обезпрашават. Прави се от 20-те служители на отдела през август, когато библиотеката е затворена за читатели.

“Гледаме да го правим поне веднъж в годината, но невинаги успяваме, защото изданията са много, а ние сме малко хора”, казва Димитрова.

По повод 24 май, Деня на българската просвета и култура, Националната библиотека откри изложба с ръкописни книги, абсолютно достъпна за тези, които искат да ги видят. Почти всички те са оригинали. Ранната българска ръкописна книга (X - XI век) представя паметници, изписани с глаголическо и кирилско писмо, съхранявани днес в големи европейски и български колекции. От най-богато украсения глаголически ръкопис - Асеманиевото евангелие, през изящната кирилица на Супрасълския сборник до най-ранния български ръкопис, съхраняван в Националната библиотека - Енинския апостол, са показани различните “лица” на славянската азбука и тяхното съвместно съжителство върху пергаментния лист. 

4 човека дигитализират

книжния фонд 

Само 10% от 8-те милиона книги в архива на библиотеката са дигитализирани. Това е така, защото книгите са много, а хората, които се занимават с това - твърде малко, едва 4-ма души. Техниката им също е стара. Букскенерът в отдела е почти 15-годишен и твърде скъп, за да бъде подменен. Библиотеката няма възможност за това.

“Тази техника е от създаването на отдела по дигитализиране - 2009-2010 г. Но и тогава скенерите са били на по 3-4 години”, казва Георги Бобев. А скенерът, който дигитализира книги, е по-различен от тези, които сме свикнали да виждаме. 

“Той е тип планетарен скенер, тъй като основната оптика, снимащият механизъм, е горе”, допълва Бобев.

Обикновените или автоматичните скенери, които сканират и прелистват страниците бързо, също не са подходящи. Повечето издания там са стари, крехки и такъв метод е твърде агресивен за тях.

“Този скенер има везни, които да изравнят двете страни на книгата, когато е разтворена. Отгоре има стъкло, с което се притиска книжното тяло, за да се сканира. Библиотеката разполага и с планетарен скенер за голям формат книги и периодика.” Хубавото при планетарните скенери е, че не е както при обикновените, при които вдигаме капака, слагаме оригинала, осветлението и лампата са много близо. За стари издания или за такива с некачествена хартия не е желателно нагряване от лампа, нищо че вече са LED.

Затова се използава този вариант. Цялата конструкция се движи, като работи с наслагвания на образа.

“От двете страници, независимо че има дебелина и гръб на подвързията, се получава перфектен образ. Колегите са професионалисти фотографи, някои учат допълнително и в библиотечния факултет”, уточнява Бобев.

Приоритет при дигитализирането се дава на най-старите издания, които предстои да бъдат реставрирани, тъй като те не могат да се ползват за четене.

Идеалният вариант за тях е електронният. Това е много добра възможност за читателите да се доближат до изданието в оригинал, без да го повреждат”, казва Радост Алексиева, която работи в библиотеката от 3 г като специалист по обработка на данни и се занимава предимно със старопечатни издания и периодика.

Работата им е специфична и защото трябва да са особено внимателни с книжните тела, с които работят.

“Някои издания няма да могат да се дигитализират пак. Примерно най-старият ръкопис е Енинското евангелие. Той е от края на IX - началото на X век. Намерено е при ремонт на църква в село Енина. Безценен ръкопис е. Съхранени са отделни листчета, намерени на топка между кал и клечки”, разказва Бобев.

Има също персийски, арабски и османотурски документи.

След като се дигитализират, файловете се обработват в подходящия формат, махат се страничните полета, но не се променят цветът на хартията и видът на книгата. Така читателят получава почти идентично копие на хартиения вариант.

И макар до стаичката със скенерите да достигат броени хора- служители на библиотеката, реално читателят получава достъп до него.

“Това място е “посещаемо” - крайният продукт е достъпен за читателите на дигиталната библиотека”, казва с усмивка Бобев.

Азотна камера предпазва от прах и инсекти

В последните години много усилено влиза в действие превантивната консервация.

“Една от целите ни е не да реставрираме нещо разрушено, а да се опитваме да го съхраняваме, за да не се стига до неговото увреждане. Затова от 2017 г. имаме т.нар. аноксична камера, която работи с инертни газове. Ние използваме азот. Предимството му е, че е безвреден както за документите, така и за хората, които работят с него”, казва Наталия Владинова.

Камерата събира около 1500 книги, тя е с размер на малка стая. В нея се поставят изданията, които трябва да се обработят, след което от камерата се изтегля кислородът и се пуска азот. Така книгите престояват 3 седмици в затвореното пространство. Целта на 21-дневния цикъл за обработка на книжните тела в камерата е дезинфекция и дезинсекция – ако има спори, микроорганизми, плесени, мухъл, активни инсекти, които се срещат често в книжните колекции, те напълно се унищожават и няма опасност от вредители.

Камерата по системата “Аноксия” е единствената, действаща на Балканския полуостров. Докато книгите са в нея, ежедневно се следят три показателя – влажност, температура и кислород. През това време тя е херметически затворена и не се отваря. Нивото на кислорода и температурата са водещите фактори. Щом кислородът започне да се покачва, значи азотът в някоя от бутилките е свършил. А когато книгите преминат 21-дневния си престой там, механично се почистват с четки от прах и спори, които са останали по тях.

“Така ще сме сигурни, че няма да се активират отново при наличие на влага и по-висока температура”, обяснява реставраторката. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бившият английски национал Дейвид Бекъм бе въвлечен в опит за самоубийство на бившия си зет Крис Донъли. В момента родственикът на футболиста участва в британско риалити шоу, където разказа за ужасен момент от живота си. Донъли е бивш съпруг на Джоан Бекъм - сестрата на Дейвид. Двамата се развеждат,

С ослепителна визия се показа жената до Лионел Меси. Антонела Рокуцо и двама от синовете им - Тиаго и Матео, бяха главната атракция по време на кръщене в Каталуния тази неделя. Семейство Меси уважи своя добър приятел и бивш съотборник в "Барселона" Сеск Фабрегас, който организира церемонията в стара базилика.

Александър Везенков продължава да блести в тима на гръцкия "Олимпиакос". Атинският гранд се наложи като гост на "Паниониос" със 101:65. Двубоят беше от XX кръг на местното първенство. Българинът стартира като титуляр. Той записа 10 точки, 6 борби и 3 асистенции. Това беше 18-и успех за "Олимпиакос" през сезона срещу две загуби.