Далаверата с лекарствата е още от Възраждането

https://www.24chasa.bg/novini/article/6880402 www.24chasa.bg
Аптека на ул. "Граф Игнатиев" в София, началото на ХХ век

След Освобождението закони спъват тарикатите

 

Далаверата с лекарства на пловдивските тарикати не е феномен в родното здравеопазване. Шашми с илачи се въртят у нас, откакто ги има аптеките. А и преди това, още от Възраждането.

Първият документиран случай е с някой си Леонидас. Син на грък и българка, той се подвизава като знаменит “хекимин” в средата на XIX век. Хекимин е лечител, нещо като оня, който днес мори лековерни в екзотична Бразилия.

Леонидас кръстосва империята и

опитва “тайни цярове”

върху клиентелата

Пристига в подбалканския Сопот, където учител е Георги Икономов. Неговата невеста Младена се оплаквала от болежки тук-там по снагата. Авантюристът почва да я цери с чудодейно биле. Процедурата продължава, докато един ден на 1855 г. госпожата предава богу дух.

Даскал Георги потапя перо в скръбта и пише сатирата “Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии хекими”. Вътре е поместен портрет на Леонидас, изтипосан по последна европейска мода. Главата е магарешка.

“Тая брошура - спомня си един съвременник - се четеше с жадност от българската младеж. Тя произвеждаше силно впечатление особено с лика на д-ра Леонида, поставен над коричката с дълги магарешки уши и опашка.”

Силата

на пенкилера

Vegetable Painkiller (“Растителен болкоубиец”) е патентован от американеца Пери Дейвис. Освен кашлица, диария, невроза, хемороиди, изкълчено и прочее, феноменалният илач цери и косопад, твърди производителят. Окосмителният ефект силно заинтригува първите политици след Освобождението.

На Учредителното събрание през 1879 г. депутатите махат фесовете и установяват, че ориенталската капа е оголила теметата им. За разлика от калпака фесът изяжда косата в равномерен кръг и този белег издава, че си бил подлога на поробителите.

За да заличат срамния знак, народните избраници масово започват да се мажат с пенкилер. Най-старателните дори отпиват от течността, което е истински подвиг.

“Това е най-отвратителното лекарство!”, мръщи се Марк Твен, който го е пробвал.

Д-р Димитър Моллов

слага ред в бранша

Родом от Елена, той е завършил медицина в Московския университет. През 1879 г., когато депутатите се търкат с пенкилер, Моллов пише първия здравен закон и Временни правила за устройството на аптеките в България. Параграф 2 гласи:

“Позволява се да се учреждават и съдържат аптеки всякому, който пожелае, но с условие, че съдържателят, ако иска сам да управлява аптеката, а в противен случай управителят, да имат звание, добито след изпит по фармацевтическата наука, на провизор или магистър на фармацията (аптекарин) и не са по-млади от 23 години.”

Димитър Моллов прави разлика между съдържател и управител на аптека. Собственик на магазин за илачи може да бъде и бакалин, но за да продава лекарства, трябва или да изучи фармацията, или да наеме специалист.

Разрешителните

се издават

от Върховния

медицински съвет

Тапията важи 8 месеца, след което става невалидна. На 8000 жители в княжеството трябва да има по една аптека, сочат правилата.

Взети са мерки фармацевтите да не злоупотребяват с майсторлъка си. “Онзи управител на аптека, който е изобличен в приготовление на ракия, ликьор и други предмети за пиене в аптеката си и за продаване таквизи, се предава на правосъдието”, плаши параграф 13.

През 1905 г. в “Държавен вестник” е обнародван нов Правилник за реда по управлението на частните аптеки.

“Споразумение между лекар и аптекар, с цел да се извлече материална полза от продажба на лекарства, се строго забранява”, отсича член 49.

Пресечена е практиката докторите да пращат пациентите си за лекарства при свои хора. В замяна да прибират комисиони. Тази далавера е обществена тайна днес.

30 години сме

без здравен

министър

В първото правителство на княжеството има само шест министерства. За сравнение сега са седемнадесет.

Тогавашните мъдри управници спестяват здравното, защото знаят, че ще източва хазната без реална полза. Вместо него има медицински съвет от професионалисти с председател Димитър Моллов.

Народът пращи от здраве до 1911 г., когато за сефте е назначен чиновник в бяла престилка. Юрист по образование и прогресист по политически убеждения, Александър Людсканов си няма понятие от медицина. Владее обаче изкуството на демагогията. По време на избори в село Драганово обещал да регулира реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил водосвет.

“Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът - хроникира един очевидец. - Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета - всички си отидоха.”

Изкушенията

на търговията

с илачи

За разлика от сегашното някогашното аптечно законодателство ревниво пази Хипократовата клетва от оскверняване. Според Закона за народното здраве от 1929 г. докторите и фелдшерите на частна практика могат да отворят аптека само ако на 5 километра от кабинета им няма друга такава. Покупко-продажбата е строго контролирана.

Този закон, редактиран през 1933, 1935 и 1940 г., разрешава на всички български граждани да отварят аптеки. Член 277 задължава неспециалистите да поверят управлението на щандовете на квалифицирани фармацевти.

Трябва да са навършили 25 години, да се ползват с граждански и политически права и да имат най-малко двегодишна аптекарска практика. Чужди поданици не могат да търгуват с лекарства.

Сега обаче могат. Миналата година сириец изнесе животоспасяващи лекарства за 90 милиона лева.

Преди да

вдигне кепенци,

новият собственик е задължен да се огледа за конкуренцията. Разстоянието между отделните аптеки е 400 метра за столицата и 200 за провинцията. През 1935 г. е коригирано на 200 метра за цялата страна. По уважителни причини аптечната комисия може да го намали с 50 метра.

“Измерването на разстоянието става по осите на улиците, като се смята и линията, която съединява осите на улиците до входните врати на аптеките”, педантично отбелязват законодателите.

Притежателят на аптека не може да я продава и затваря когато му скимне. “Който продаде аптеката си, губи право да получи нова аптека. Който затвори аптеката си без разрешение на министъра на вътрешните работи и народното здраве, основано на мнението на аптечната комисия, губи правото да притежава друга аптека”, сочи член 263.

Аптечните

вериги

са забранени

Това ограничение е узаконено още в правилата от 1879 г. “Който съдържа аптека или управлява такваз в някой град или село, не може да отвори пак там друга аптека”, казано е в текста.

Правилникът от 1905 г. допуска откриването на филиали само в онези селища, където изобщо няма магазин за лекарства. Той разрешава и временни клонове в курортите през летния сезон. Те могат да въртят търговия от 1 май до 15 септември всяка година. “Никоя аптека не може да отвори повече от един клон”, отсичат здравните юристи.

Въпреки ограниченията, които са насочени срещу спекулата, 9 септември 1944 г. сварва България с добре развита аптечна мрежа. По онова време функционират два основни вида аптеки: “служебни” (при лечебните заведения, диспансерите и амбулаториите) и “концесионни” (общински и частни).

Освен тях има аптеки при фонд “Обществени осигуровки”, които снабдяват само членовете на фонда.

Цървулите разнасяли зарази

Да са само от щавена кожа, гласуват депутатите

Българският цървул стъпва в парламента през есента на 1883 г. Времето е дъждовно, иде зима. В тази връзка се провежда исторически дебат за класическата обувка на народа.

Цървулената дискусия доказва, че депутатите милеят за ходилата на нацията, с които отечеството крачи към прогреса.

Всичко започва с неудобен въпрос на народния представител Христо Манафов. Той носи чепици по последна французка мода, но габровският табашки еснаф му е платил да лобира в негова полза. На 19 ноември Манафов прави запитване до министъра на вътрешните дела:

“Предвид на циркулярното на Министерството на вътрешните дела за прекратение носението на цървули от сурови, необработени кожи, което обаче не се е приложило навсякъде, то Министерството не мисли ли да вземе по-сериозни мерки и с това да се послужи за подиганието на табашкия еснаф в България?”

Министър-председател

е Драган Цанков,

който държи портфейла и на вътрешното министерство. Неговият отговор пристига на 22 ноември. Цанков е в камарата, но понеже го боли кръстът, заръчва да го прочете парламентарният секретар Никола Шивачев.

Текстът завършва с предложението: “Запрещава се продажбата по дюкените на нещавени кожи, от които се правят опинци (цървули). Уловените таквиз кожи се конфискуват и унищожават.”

Думата взема Минчо Цачев, лекар по образование и консерватор по политически убеждения: “Аз нямам нищо против предложението на г-н министра, то е твърде добро; само ще моля г-н министра, щом се приеме това предложение, да се даде един срок на всички, които имат подобни цървули, да ги продадат в този срок. Три месеци срок е достатъчен и той да се счита от деня на публикуванието на настоящето предложение, което ще има характер на закон.”

Марко Велев

е още по-радикален

“Господа! - обръща се към аудиторията той. - Както се види, ще се запрети и на онези, които имат 20-30 говеда домазлък и имат 30 души вкъщи, ако някое от тях умре, да не могат от кожата да си направят цървули, а да се ходи в централния град, е господа, и да дава толкова си пари за щавени опинци. Да не може да заколи една крава, когато остарее, и да облече своите деца! Нашето население, господа, се ползува повече от нашия добитък и своите опинци, а не от опинците, които се донасят от странство. Затова тряба да земете предвид населението, за да може да се ползува от своите добичета.”

Когато пренията в Народното събрание зациклят, винаги опират до конституцията. Никола Шивачев става и цитира основния закон: “Аз искам да спомена само, че според 75 чл. от конституцията, втората алинея казва: “Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискувание на имот се запрещават”, затова да не се конфискуват тия кожи, но да се унищожат.”

Дебатът набира

скорост,

въздухът

се нажежава

Тъкмо залата да експлодира, на трибуната застава Димитър Моллов. Докторът изравя корена на злото. Търговците събират по селата кожи и от умрял добитък, извисява глас той.

“А тия са вредителни при всичко, че се е запретявало да се режат такива кожи, но все се случва. Така една година една такава кожа се случи в София и двама хора умряха вследствие на това”, дава пример специалистът и сочи цяр за проблема:

“Може да има сушени кожи, а пък да ги не държи в града, а още повече да ги не продава нарязани на парчета. Те могат да купят такива кожи, но да си я отнесат в селото и там да си я режат на цървули.”

Авторитетът Моллов слага точка на цървуления дебат. С пълно мнозинство камарата приема министерското предложение. Нанесена е само една поправка и едно допълнение. След 22 ноември 1883 г. майсторите кроят и шият родния цървул здравословно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Ашли Коул се оказа в твърде неприятна ситуация на светско събитие. Бившият английски национал бе гост на представянето на нова модна марка. Той бе придружен от приятелката си Шарън Кану. За негова неприятна изненада на масата им бе настанена плейбойката Мелиса Хоу. Именно тя е една от причините за развода на Коул с певицата Черил Туиди.

Бившият футболен мениджър Хари Реднап счупи телевизионен рекорд. Той влезе в новия сезон на риалити предаването "Аз съм знаменитост". В него известни личности оцеляват в джунглата. За участието си Реднап получи хонорар от 500 000 паунда от продуцентите. Това е най-високата сума, която е давана в историята на предаването.

Нападателят на "Ливърпул" Даниел Стъридж е заплашен с изхвърляне от футбола! Звездата на "червените" е обвинен от Английската футболна асоциация в нарушаване на правилата относно залагания на мачове. Стъридж е разследван в продължение на 8 месеца. Обвинението е за периода през януари 2018 г., когато той преминава под наем в "Уест Бромич".