Какво идва с китайското вторачване в Балканите? Въпрос за $ 3 милиарда

https://www.24chasa.bg/novini/article/6923143 www.24chasa.bg
Град Нинбо

Нинбо е град с население, по-многобройно от българското. Той е нашата връзка в гиганта на Изток

Нинбо - запомнете името на този китайски град. Ако някой в Китай е най-наясно с нашата част от света - Балканите и Източна Европа, той е в град Нинбо.

В последните години Китай се е вторачил в нашия регион, видял е в него освен другото портал към европейския пазар. И има амбициозни планове.

Връзката Китай - Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е канализирана във формата “16+1” (виж карето вдясно). Според премиера на Китай Ли Къцян страната му ще осигури над 3 млрд. долара за проекти в ЦИЕ, Китайската банка за развитие обеща 2 млрд. долара за инфраструктурни проекти в Източна Европа. Още 1 млрд. евро ще бъдат инвестирани в съвместни проекти.

Впрочем търговските санкции на Тръмп към Китай вероятно ще засилят тежестта на “16 +1”.

Нинбо е градът, който се зае преди 3 г. със серия мерки да стане китайският хъб за Източна Европа - за сътрудничество в инвестициите, търговията, туризма, културата.

Нинбо означава “укротени вълни”. Това е град с профил на западен мегаполис - с десетки подобни на игли небостъргачи. Гледката е впечатляваща вечер, когато са осветени по бреговете на реката. По улиците между сградите гиганти изникват типичните линии, форми и цветове на будистките храмове.

Всъщност Нинбо заедно със сателитните селища и региони има население 7,8 милиона, по-многобройно от това на България.

БВП на мегаполиса е 984,7 милиарда юана (около 133 милиарда евро). За сравнение БВП на България за 2017 г. е 50,429 млрд. евро.

Нинбо е на Източнокитайско море, на около 200 км южно от Шанхай. Наричат го бижуто на делтата на река Яндзъ. Гордее се с история от 7000 г. и богата култура. И с това, че

оттам е тръгвал

прочутият Морски

път на коприната

Както и на чая и порцелана. В Нинбо е най-старата частна библиотека в Азия (Tianyige library, основана през 1566 г.) Още в средата на XIX в. в града са процъфтявали банки, търговски компании, складове за морска храна и се говорело East or West, Ningbo is best.

Сега Нинбо има динамичен, та чак задъхан бизнес сектор (7,6% ръст на БВП през 2017 г.) И е един от трите най-големи производители на електроника в Китай.

Ключово за този град е, че от древни времена е свързан с морето и корабоплаването. Сега пристанището на Нинбо е най-голямото карго пристанище в света.

Това носи съответната култура. Хората в Нинбо са с

дух на търговци и

пътешественици,

отворени и любознателни към света. Икономиката търси външни контакти. Търговията - чуждестранни партньори.

Стокообменът между Източна Европа и Нинбо е 2,92 милиарда долара за 2017 г. - един от най-високите за китайските градове и с 27% растеж за година.

Първият културен център на Китай в страна от ЦИЕ бе открит в София миналия ноември съвместно от градската управа на Нинбо и китайското министерство на културата. Варна е българският побратим на Нинбо.

На 7 юни в Нинбо се проведе третата министерска конференция за насърчаване на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и държавите от ЦИЕ. На нея бе и българският министър на икономиката Емил Караниколов.

Българският износ за Китай през последните 10 г. се увеличи седем пъти и Китай се превърна в наш втори по големина експортен партньор сред страните извън ЕС, каза Караниколов. Той поясни, че има възможност за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които нашата страна е известна в Азия. Пример за това са селскостопанските и хранителните продукти, етеричните масла и козметичните продукти от тях, вино и минерална вода.

16 български компании от тези сектори представиха своите продукти на Четвъртото експо за търговия и инвестиции Китай - ЦИЕ, започнало по същото време в Нинбо.

Бе обявено създаването на търговски индекс “16+1”, който измерва нивото на търговията между Китай и цялата група 16, както и с отделните страни.

17 лидери на държавии 1000 бизнесмени след

две седмици в София

На 6 и 7 юли София ще е домакин на седмата среща на върха “16+1” заедно със съпътстващ бизнес форум. Домакинството ни е знак от страна на китайците, че сме важни за тях.

Очаква се тук да дойде премиерът на Китай Ли Къцян - за форума, но преди това на двустранно посещение. Срещата ще събере лидерите на 16-те страни от ЦИЕ - България, Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Македония, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора, Чехия.

Гърция изяви желание да присъства като наблюдател на форума.

Освен пленарна среща на правителствените ръководители ще има заседания в много области на сътрудничеството - инфраструктура, енергетика, технологии, туризъм, култура, човешки контакти. За бизнес форума се очакват около 1000 бизнесмени от всички участващи страни, като половината от тях са в състава на китайска делегация.

“16+1” е механизъм и стратегия, по който Китай се ангажира с региона на Централна и Източна Европа. Той предполага сътрудничество между Китай и региона като цяло. Характерното тук е, че само някои от 16-те страни са в ЕС.

“Вярвам, че срещата в рамките на инициативата "16 плюс 1" в София през юли ще помогне много за развитието на региона, който се нуждае от модерни пътища, жп магистрали, електропроводи, газови връзки”, каза преди месец външния министър Екатерина Захариева.

Кога ще има директни полети

АНЕЛИЯ ПЕРЧЕВА

На предишната среща на високо ниво “16+1” Бойко Борисов спомена, че разчита на сътрудничеството на Китай за изграждането на магистралите “Хемус” и “Черно море” и жп линията “Русе - Варна”. В интервю за “24 часа” китайският посланик Джан Хайджоу добави и мост на Дунав и АЕЦ “Белене”. По данни на министерството на икономиката за периода 2006-2016 г. износът ни за Китай нараства близо 7 пъти - от 78 млн. долара през 2006 г. до 516 млн. долара през 2016 г. Вносът от Китай също нараства, но по-малко (2006 г. - 961 млн. долара, 2016 г. - 1,154 млрд. долара).

За 2017 г. двустранният стокообмен е $ 1,956 млрд. (ръст от 17,2%). Износът е за $ 714,7 млн. вносът - за $ 1,242 млрд.

Консорциум, воден от китайския инвеститор HNA Group и регистрираното в Холандия дружество Plovdiv Aiport Invest взе концесията на летище Пловдив за срок от 35 г. Офертата, с която обединението спечели, бе за инвестиции от 79 083 000 евро. На среща с министъра на транспорта Ивайло Московски през май представители на HNA Group заявиха обаче, че

са готови да вложат

двойно повече

в модернизацията на аеропорта - 160 милиона евро. Китайците възнамеряват да превърнат летище Пловдив в сериозен транспортен хъб, като построят два карго терминала и един пътнически. Пистата ще бъде удължена със 700 м и ще стане 3200 метра, за да могат на нея да кацат по-големи самолети. Ще има и ремонтна база, подобна на тази на летище София. Плановете на концесионера са през аерогара Пловдив да минават по 1 млн. пътници на година и по 50 000 т товари. Китайците имат намерение да открият директна линия между Пловдив и Китай - два пъти седмично пътнически полети и веднъж товарен. Все още не се знае кои ще са китайските градове, до които ще се лети от Пловдив. Прогнозите са, че китайската инвестиция на аерогара Пловдив ще даде мощен тласък на туризма и бизнеса в региона.

Втората голяма китайска инвестиция в Пловдивско е тази на “Тиенджин Фарм Култивейшън Груп”, за около 37 млн. евро. Тя развива дейност в Първомайския край от 2014 г. Това е единствената китайска инвестиция в производство у нас.

“Компанията притежава 50 000 дка земя в селата Дълбок извор, Патриарх Евтимово, Горски извор, където отглежда рапица, слънчоглед, пшеница, просо, кариандър, ечемик, царевица. В момента разширява бизнеса, като строи оранжерия за зеленчуци", каза зам.-кметът на Първомай Николай Митков. Очаква се инвестициите на азиатската държава в Пловдивския регион да се увеличат, след като на 24 ноември м.г. край града на територията на “Тракия икономическа зона", бе официално открит логистичен център и павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти. Краткото му наименование е “16+1 Логистичен хъб и павилион".

На 28 май павилионът бе посетен от министъра на земеделието Румен Порожанов и китайския му колега Хан Чанфу. Двамата откриха офис на асоциация “Шънджън Крос Бордър И-Комерс” в “16+1 Логистичен хъб и павилион".

“Намеренията са освен онлайн търговия павилионът да извършва и офлайн, т.е. в него физически да присъстват стоки.

Там вече има български

храни и вина”,

обясни съуправителят на “Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев.

Според него българското вино става все по-разпознаваемо на китайския пазар. Панчев добави, че заради активизиране на връзките между Китай и България предприемачи от азиатската държава проявяват интерес и към сгради у нас. Китайски бизнесмен е купил постройки в Пловдив и София, които ще превърне в хотели и хостели, тъй като се очаква в следващите години все повече китайски туристи да посещават страната ни и Източна Европа.

Големите проекти с

юани в Източна Европа

Китай работи по много проекти в Сърбия. Един от тях е магистрала Белград - Черна гора.

2,1 милиарда евро са планирани за жп линия Будапеща - Белград. Унгарският премиер Виктор Орбан нарича това “win-win” ситуация за Китай и Унгария.

Полша също е ключов бенефициент на китайски инвестиции, включващи магистрала и две електроцентрали.

През 2016 г. китайската държавна компания “Коско” купи мажоритарен пакет от гръцкото пристанище Пирея. Наскоро се разбра, че китайски инвеститори гледат към две пристанища в Хърватска. Резервите на експерти към големите китайски инвестиции са, че Пекин държи финансираните от тях големи проекти да бъдат осъществявани от китайски фирми с китайски работници. И може да се окаже, че финансирането през ЕС излиза по-евтино. Китайците често не харесват и механизма на обществените поръчки.

“Поясът и пътят” -

най-мащабният

план в историята?

Глобалният и изключително амбициозен план “Един пояс, един път” бе обявен от китайския президент Си Дзинпин през 2013 г. Някои го определят като най-мащабния план за развитие в историята. Според консултантската компания McKinsey планът включва 65% от световното население, 1/3 от световния БВП и ще засяга преносът на около 1/4 от световните стоки и услуги.

По оценки на Fitch проектите по “Поясът и пътя” са за 900 милиарда долара.

Планът е съвкупност от инфраструктурни, търговски и енергийни коридори, сухопътни и морски пътища от Китай през Близкия изток до Африка и Европа. Включва 65 държави. В този план става дума за инвестиции и търговия, но когато нещо е толкова голямо, разбира се, че

става дума за всичко.

Включително за геополитика

ЕС още няма ясна стратегия по този план. Да се ангажира ли? Да се противопостави ли? Или да гледа подозрително?

Берлин например е подозрителен към китайското присъствие в Европа. Германия няма единна позиция по въпроса за китайските инвестиции, пише “Ханделсблат”. От една страна тя има роля в проекта за новия път на коприната, който трябва да достигне до германските градове и пристанища. От друга страна Берлин има опасения от засилващото се глобално китайско влияние. Но Китай и Германия имат силни икономически отношения с увеличена двустранна търговия със 186,6 млрд евро през 2017 г.

Разбира се, по-бедните източноевропейци са ентусиазирани да реализират мащабни инфраструктурни проекти с безграничните китайски финансови ресурси.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нелепо припознаване става причина за смъртта на сириеца Локман Ибрахим. Според криминалисти наемникът, изпратен от хора на ВИС-2, е трябвало да убие брат му Бахзад, сочат от МВР за един от босовете на контрабандните канали у нас. Самата екзекуция е извършена късно вечерта на 19 юли 2004 г. Куршумите застигат 37-годишния сириец с български паспорт

Богдан и Янко с обща кръвоносна система, единият е добре, другият - в кома Борислав РАДОСЛАВОВ Сиамските близнаци са под ключ в социален дом в Бургас. До тях не се допуска никой друг освен семейството и всякаква информация за състоянието им е забранена. Това показа проверка на "България Днес". Богдан и Янко се родиха през август 2016 г.

Нова серия финансови проблеми и дела заплашват богатството на Ветко Арабаджиев, показа проверка на "България Днес". След обвиненията за пране на пари и последвалия запор на част от богатството му за олигарха са се присетили от НАП и руският гражданин Семьор Данилюк. Заради неплатени дългове и данъчни задължения приходната агенция и чужденецът са