Разноцветни флагове, предизборни лозунги, огромни постери изпълват улиците и площадите на градовете в Турция. Повечето са с лика на президента Ердоган, но не са малко и портретите на опозиционите лидери. Митингите както на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, така и на опозиционните партии събират стотици хиляди хора. Осемдесет милионна Турция се готви за избори, които са най-важните за последните 16 години в страната.
В неделя, на 24 юни, около 56 391 000 турски избиратели ще се явят пред урните, за да гласуват на извънредните избори за президент и парламент на страната. Други около 1,5 милиона, живеещи зад граница турски граждани вече гласуваха в дипломатическите представителства на 60 държави, включително и в България. По данни на Висшата избирателна комисия /ВИК/ избирателната активност в чужбина е около 41 на сто, почти колкото на референдума през април миналата година, който се взима за база при анализите.
Близо 1,5 милиона млади хора, навършили 18 години, ще гласуват за първи път.
Новото е, че около 30 хиляди сирийски граждани, които получиха турско гражданство, ще гласуват за пръв път на тези избори.
Насрочването на изборите бе изненадващо, по план те трябваше да бъдат свикани през ноември идната година. И до ден днешен сред анализаторите няма единно мнение относно причините, накарали Ердоган да изтегли изборите година и половина преди изтичането на сегашния му мандат и малко повече от година след референдума, на който спечели пълномощия за президентска система, която де факто е в действие.
Част от анализаторите изтъкват зараждащи се икономически проблеми. Въпреки че турската икономика през 2017 г. отчете най-силния си ръст /7,4 на сто/, вследствие на неудържимата девалвация на турската лира от началото на тази година редица сектори на изпаднаха в колапс, чужди инвеститори се изтеглиха, много турски бизнесмени прехвърлиха авоарите си в чужбина. Други наблюдатели изтъкват проблемите по сигурността и операциите на турската армия за прочистване на Сирия от кюрдските милиции.
По-близо до логиката е съждението, че референдумът от април миналата година донесе незначителна преднина на Ердоган от 51,34 срещу 48,7 процента и очерта тенденция на почти изравняване между привържениците на управляващите и опозицията, нарушавайки доминиращото надмощие /70 на сто срещу 30 на сто/ на десницата над левицата.
Ердоган преди това печелеше изборите с внушително мнозинство, но вероятно този път съзря риск за узаконяването на новата президентска система, която има за цел да увеличи още повече правата му, да установи пълен контрол и върху съдебната система. Затова по примера на "желязото се кове горещо" свика предсрочните избори. Нещо повече, за пръв път в историята на страната в един и същи ден ще се проведат едновременно за президент и парламент, при това в обстановка на извънредно положение.
За да гарантира преизбирането си президент, Ердоган сключи политически съюз с лидера на крайнодясната Партия на националистическото действие /ПНД/ Девлет Бахчели за взаимна подкрепа на изборите, под името Републиканска коалиция, с единствен кандидат за президент самият Ердоган. Така бе сложено началото на изборните коалиции, което преди не бе обичайно в турската политика.
В опит да увеличат шансовете си за успех срещу Ердоган и Републиканската коалиция, основната опозиционна Народнорепубликанска партия /НРП/ на Кемал Кълъчдароглу, Добра партия на Мерал Акшенер, в която се вляха недоволните от Девлет Бахчели националисти и Партията на щастието, опозиционна на Ердоган ислямистка партия, основаха опозиционен Национален алианс.
Всяка от тези партии издигна свой кандидат за президент - съперник на Ердоган за вота на 24 юни - Мухаррем Индже на НРП, Мерал Акшенер на Добра партия и Темел Карамоллаоглу на Партията на щастието. Според договорката при евентуален балотаж за президентския вот те ще подкрепят кандидата, получил най-много гласове.
Прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ издигна за кандидат-президент своя съпредседател Селяхаттин Демирташ, който се намира в затвора.
Една от малките партии - Ватан /Родина/ също ще се яви на вота със свой кандидат-Догу Перинчек. Така съперниците на Ердоган са общо пет.
Интригата на 24 юни се заключава около президентския избор, поради което популярен анализатор определи вота като "референдум за или против Ердоган, за или против президентска или парламентарна система". Изходът далеч не е предрешен и може да се окаже изненадващ .
Десет дни преди изборите бе наложена забрана за огласяване на социологическите анкети.
"Докато на предишни избори до последния момент се публикуваха анкети, прогнози, част от тях се оказваха точни, други не, но все пак даваха някаква представа, сега няма и помен от това. Много е странно положението на тези избори", коментира журналистът Ахмет Йълмаз.
Това затруднява изключително много анализаторите. Те твърдят, че гласоподавателите се въздържат да изразяват нагласите си или съзнателно ги скриват, както никога досега не са правили.
Известният колумнист Фехми Кору смята, че провеждането на изборите в обстановка на извънредно положение всява страх сред избирателите.
Към тази констатация се прибавя и тенденцията на партиите и на кандидатите да не показват пред опонентите си резултатите от анкетите. Не на последно място идва спадналото доверие на избирателите към медиите и данните в социологическите анкети - още една странна реалност на предстоящия вот, което прави изключително трудни прогнозите.
Страхът от засилване на авторитарния стил на Ердоган, плановете му за замяна на парламентарната система с президентска на "силния човек" създаде силно противодействие, разедини обществото, което анализаторите смятат най-голямата опасност за бъдещето на Турция.
"Нищо не е сигурно, на 24 юни са възможни най-неочаквани изненади, както за управляващата коалиция на Ердоган, така и за опозицията начело с кандидата Мухаррем Индже, на които ще бъдем свидетели за пръв път", коментира Кору.
Анализаторът Хакан Аксай казва, че предстоящите избори повече от всички досега са "отворени за всякакви изненади"
Турция е на челно място сред страните, в които се гледа много сериозно на изборите. Въпреки наложените от управляващите среди забрани и трудностите за опозицията, нагласите, различията в електората все пак по един или друг начин станаха обществено достояние.
В последните дни се наложи тенденцията, че две партии ще са на ключови позиции на 24 юни - прокюрдската ДПН за парламентарния вот, а националистическата на Девлет Бахчели - за президентския вот.
Опитни анализатори прогнозират, че опозицията ще спечели парламентарното мнозинство. А двубоят за президент ще се реши на балотаж между Ердоган и Индже на втори тур на 8 юли.
От това дали прокюрдската ДПН ще успее или не да прескочи 10-процентовия праг за парламента ще е определящо на чия страна ще бъде мнозинството в меджлиса. Има вероятност част от избирателите от лявото пространство да гласуват за прокюдската ПДН, не заради симпатии, а само за да стопират управляващата коалиция, коментира журналистът Хакан Аксай.
В същото време обаче неприемлив за управляващата коалиция сценарий на президент и парламент от различни политически сили може да реализира друг вариант. Бахчели го посочи тези дни в прав текст, като заяви пред тв Хабертюрк:
"Ако президент и парламент се окажат в позиция да не работят в хармония да бъдат от различни политически сили, в конституцията има текст за излизане от подобна ситуация. Например да се насрочат извънредни избори само за парламент".
Дали това е част от т.нар "план B или C", за които споменава неведнъж Ердоган, ще стане ясно след вота. Именно Бахчели бе инициатор за свикването на нови парламентарни избори, когато ПСР изгуби мнозинството на вота през юни 2015 г., затова не би било изненада да се повтори подобен сценарий.