Седем тайнства за Васил Левски

https://www.24chasa.bg/novini/article/6947250 www.24chasa.bg
ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Левски е нашият Христос. Апостола е Спасителя на българите от вековното тегло. Носител на просветлението, че не са роби в империята на стамбулските султани. Трошител на ярема и водител към свободата. Заради него ни има днес!

Житието на Исус е изградено от тайнства. Така е и с живота на Васил Левски. Не знаем кога точно е роден, нито къде е погребан. Търсил ли е ласка в обятията на любима. Имал ли е двойници по безкрайните друмища. Предателство или случайност е пътят на неговата Голгота.

1. Рождението

Родът на Васил Левски е от карловското село Кочмаларе, сега Отец Паисиево. Там живял Драгой, който имал син Видул с наследник Кръстил. Той е баща на още един Видул и Тудур.

През 1793 г. Тудур преписва “История славяноболгарская” и в полетата добавя фамилната летопис. Отбелязва, че баща му е обесен в Цариград за заговор срещу султана. Турците убили брат му в Пловдив, а на него кърджалии отрязали ръката.

“На 1812 сене чума ни изтръшка - хроникира книжовникът, - турци ми зае нишана и калъча, устана ми силяха; от Томина неделя ду Игнажден лежах у апсаната у Едрене, па ме пущиа; сичкото беше за убиения Сабри бей от Фелибе, дето го уби наш Кунчу, па забегна у Войнягово, та са скри.”

Кунчо е дядото на Васил Левски. Бил “багрилец” на гайтани, занимавал се още с търговия на вълна и добитък.

Синът му Иван Кунчев наследил гайтанджийството в Карлово. Взема за невеста Гина Караиванова, с която имат пет деца. Второто е Васил, роден през 1837 г., но датата не е известна.

По повод освещаването на паметника в София през 1895 г. фамилен съвет се събира да реши загадката. Установено е, че на 4 юли бащата Иван бил на сватба, но майката Гина я нямало, защото очаквала дете. Съветът приема, че най-вероятно бъдещият Левски се е появил два дни по-късно. Така 6 юли 1837 г. влиза в календара на великите българи.

2. Любимите

Има опити да изкарат Левски възрожденски Казанова. Докато изграждал революционната организация, плетял любовни интриги. Примамвал с годеж прелъстените, и то не веднъж, в бурната си биография.

Истината е, че първото и последно либе на Апостола е Евгения Бояджиева. Родена като Ана около 1850 г. в Карлово, тя учи в местното девическо школо и става послушница в калоферския метох “Рождество Христово”. Приема духовното име Евгения.

През 1867 г. Васил Левски е знаменосец в четата на Панайот Хитов. При едно слизане от Балкана зърва девойката. Тъмните коси и светлите очи пленяват горския юнак.

Левски записва в тефтерчето си: “Сбогом, мила, кой знай дали щеш ме види вече жив. Но, драга, не щеш ме забравиш, ако падна аз убит…”

Евгения преживява залавянето и гибелта на своя любим. След Априлското въстание тя помага на лейди Емили Странгфорд да организира болници за пострадалите. По време на Руско-турската война минава Балкана и отива в Търново, където шие дрехи за бежанците. След Съединението през 1885 г. е председателка на дружество “Милосърдие” в Карлово.

В заника на живота си първото и последно либе на Васил Левски буквално гладува. Издъхва от изтощение през трагичната за България 1913 г.

3. Двойниците

Теория на конспирацията твърди, че край София е обесен двойник на Васил Левски. Фантасмагория, но Апостола наистина е имал биологични копия. Двама заблуждават турската полиция, която се опитва да го залови.

Васил Иванов от еленското село Беброво бил като близнак на своя съименник. През 1870 г. той е по търговски дела във Враца. Като го мяркат, заптиетата моментално го тикат в кауша. През Видин двойникът е изпратен в Русчук, където решават да го съдят.

В Елена се получава запитване от властите дали познават въпросното лице. Васил отървава въжето, понеже мюдюринът декларира, че бунтовници в тоя чорбаджийски край няма.

След арабаконашкия обир през септември 1872 г. портретът на автентичния Левски е изложен по градове и села. По-първите люде са привиквани да съзерцават фотото. “Не сте ли виждали някога и някъде негова милост?”, питали ги чалмите.

Изневиделица баш комитата го разпознават в село Хърсово и веднага му слагат прангите. Арестантът е докаран в София, където се оказва, че приликата е само външна. Фалшивият Левски бил търговец на шаяци и терлици, а на всичкото отгоре и турчин - казвал се Осман.

4. Предателите

Няма доказателство, че поп Кръстьо Никифоров е предал Апостола на българската свобода. Той обаче поема греха за най-грозното издайничество в националната ни история.

Попива вината около погубването на Васил Левски и персонифицира предателството изобщо. Името му е нашенски синоним за предател, както в общочовешки план е библейският Юда.

В сянката на отчето се спотайват откровени черни души като Иван Лилов Фурнаджиев. Той е секретар на Тетевенския революционен комитет. Изправен пред комисията, която разследва арабаконашкия обир, Иван казва и онова, което не го питат. Протоколът от разпита е засвидетелствал усилията му да заслужи званието доносчик.

за Васил Левски

“Кой е Васил, другарят на Димитра, и откъде е?”, питат го чалмите във връзка с Димитър Общи. “Той е от Карлово - докладва Иван. - Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.”

“Истинни ли са думите, които казахте и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете, за да принесете услуга на държавата?”, сучат мустак турците.

“В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик”, кръсти се българинът и слага финалната точка:

“Възнаградете ме, това искам ! Ето, аз издавам!”

5. Русия

Само една сила можеше да спаси Васил Левски. Великата сила Русия обаче не направи нищо, за да го отърве от бесилото. Защото тайната революционна организация нямаше благословията на империята.

“Всичко това е работа на бивший дякон Василий Левский, карловец, който 3-4 години ходи из България да проповедува, че уж има някакъв комитет, който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да му се поведат”, пише Найден Геров. Руски вицеконсул в Пловдив, като всеки дипломат той е разузнавач под прикритие.

Когато Левски е заловен и докаран в София, Геров веднага долага на своя началник в Одрин. “Сообщаемыя Вами сведения о Софийском деле поразительны”, поздравява го Негово Превъзходителство Иван Иванович на 8 януари 1873 г. “Если же и Левскаго поймали, то этот господин своими показаниями конечно увлечет и других болгар ничем невиноватым”, тюхка се за клетниците братушката.

“Где схватили Левскаго, не знаете ли Вы? - пита Иванович на 17 януари - Бедные болгаре попадают с подобными господами на ловушку, без всякой надежды в будущем, по крайней мере в сию минуту, выносят несчастия.”

В превод “ловушка” е “капанът” на Васил Левски, в който влизат страдалците. Без надежда за бъдещето, защото надеждата носи само Русия. Тя ще ни освободи, за да ни зароби отново в Задунайская губерния.

6. Погребението

След залавянето в Къкринското ханче Левски е разпитан в Търново. Сетне в покрита каруца е подкаран към София. Конвоят пристига на 30 декември 1872 г. Подробности за следствието е оставила знатната софиянка Йорданка Филаретова.

Апостола посочил Димитър Общи за ренегат, никого не издал, а себе си нарекъл “слуга” на революционния комитет. “Заради комитета казал така - пише Филаретова, - че неговата цел не била противо тур. народ, нито противо царя, а против чиновниците му, които не изпълнявали точно царските заповеди и щели да работят дотогава, докогато намерят сгодно време да се явят пред царя и да му съобщят всичките злоупотребления в държавата му, с една реч искат изпълнението на Хатихумаюна.”

Това е султански ферман от 1856 г., който лицемерно гарантира равни права на мюсюлманите и християните в империята.

Васил Левски е осъден на смърт като разбойник и обесен призори на 18 февруари 1873 г. Заровен е в гробището за престъпници. Според народната памет през нощта родолюбиви българи препогребват тялото в олтара на църквата “Св. Петка Самарджийска”.

През 1956 г. археологически разкопки намират там мистериозен скелет. Лесно е било да се установи дали е на Левски. По сведението на предателя Иван Фурнаджиев с оня зъб, който се “показва малко навън”.

Археологът Стамен Михайлов извършва поредното предателство в българската история. Отрича останките да са на Апостола и ги хвърля на боклука. С този решителен жест затваря устата на опонентите!

7. Църквата

Българската православна църква отказва да освети паметта на Апостола на свободата. Васил Левски е извършил греховно убийство и няма място на небето, пледират чернокапците. Св. цар Борис обаче, който е посякъл прабългарската интелигенция, има!

През август 1872 г. Левски се промъква в дома на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да го накаже. Искали му помощ за диарбекирските заточеници, а той напсувал комитетските хора.

Със свой другар Апостола се спотайва и чака Халача. За беда подир пладне пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ. Тогава Левски скача и го мушка с камата. Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов.

“Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни”, споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: “Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.”

Това убийство дълбае съвестта на Дякона до бесилото. Преди екзекуцията той се изповядва пред поп Тодор. “Бил хладен, но малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи). Признал, че е убил в Ловеч момчето”, свидетелства Захари Стоянов, който черпи сведения от отчето.

Онова, което Църквата отказва да направи, го е сторил Христо Ботев още през 1875 г. В стенен календар срещу датата 9 март поетът е записал Васил Левски като мъченик.

Това Дякона

ли е, или негов

двойник?

В документалното наследство на Васил Левски има и едно “фотографическо тайнство”. Така наречената дяконска снимка, чиято автентичност още не е решена. Левски ли е в окото на обектива, или негов двойник?

През 1852 г. Васил става послушник на вуйчо си архимандрит Василий. Момъкът изкарва свещенически курс в Пловдивското епархийско училище, замонашва се в сопотския манастир “Св. Спас”, ръкоположен е в йеродяконски чин под името Игнатий.

Спорният образ е изваден от групова фотография, направена в училището. Популяризиран е в печата през 1937 г., когато се чества едно столетие от рождението на Апостола.

Под снимката четем: “Единственият действителен портрет на дякон Игнатий - Васил Левски. Портретът ни е предаден от св. Пловдивския митрополит Максим.”

Левски с килимявката има привърженици и отрицатели. Антропологът проф. Йордан Йорданов е от първите. Той сравнява лицето с онова на знаменосеца Левски в четата на Панайот Хитов и заключава:

“Съпоставката с основните антропологични точки и размери (скулова ширина, долночелюстна ъглова ширина, височина на лицето и др.) показва почти пълно съвпадение на двете лица.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Селекционерът Димитър Пенев и няколко човека от делегацията на България се почерпили с вино за $169 бутилката след победата на България над Франция с 2:1 на "Парк де Пренс". Това разкри пред колекционерското издание "Господ е българин" коментаторът Петър Василев. Президентът на БФС Валентин Михов организирал специална вечеря по повод успеха в

В турска болница е приет Димитър Желязков, след като здравето му сериозно се е влошило, научи "България Днес". Хоспитализирането на Митьо Очите се оказва основната спънка за връщането му в България, разкриват негови приближени. Несебърският Ал Капоне бе заловен край тузарски хотел в Истанбул в началото на август.

Има диплома Оперната певица лекува с космическа енергия Оперната певица Весела Нейнски владее техниките на хипнозата, научи "България Днес". Участничката във "ВИП брадър" е сертифициран терапевт от Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия, показа проверка на вестника. Самата Нейнски признава, че е вкарвала много хора в транс.