“След бягството” на Илия Троянов е откровението на онази особена категория човек - бежанец.
Той прави дисекция на заблудите и спасенията, които преминаването отвъд границите на познатото и родното носят. Заблуди, през които е преминал и самият той, напускайки България със семейството си още като дете, но съхранил белезите, които номадството оставя след себе си.
Самотата на другостта и проклятието на миналото, самозалъгването и търсенето на нова самоличност, на нова идентичност оживяват в един красив, поетичен и предизвикателен разказ за невидимите хора. За страха, за хладния прием, за значението на всяка дума, всяка интонация, за негласната изолация, но и за надделяването на преградите - в тази книга животът “след бягството” започва отново едва когато човек се отърси от задълженията на мястото, където е роден, и от изискванията на мястото, на което е пристигнал. Животът започва едва със свободата да обичаш непознатото. Има живот и след бягството. Но бягството не спира да влияе - до края на живота.