Преди 30 г. отиде при гладуващия Петър Манолов, преди 3 г. атакува парламента с домати
Николай Колев-Босия, чиято гладна стачка вече гони 40 дни, винаги е бил странна птица в българската политическа орнитология. Животът му е изпълнен със скандали. Никой не можа да го опитоми и да го опръстени, като някой от изчезващите видове.
Ако проследим хрониките на българските протести и големи скандали по време на демокрацията, ще видим, че той почти винаги е един от участниците.
Николай Колев-Босия е роден в Стара Загора на 4 май 1951 г. Завършва руската гимназия и
започва да учи
руска филология,
но в четвърти курс се отказва по собствено желание. Работил е в кукления театър на родния си град, заварчик в строителството, дърводелец и какво ли още не.
Общественият кипеж в страната, борбената душа и откритото му противопоставяне срещу комунистическото управление отнемат от българското образование един може би добър учител по руски език.
Вместо това на политическата сцена се появява един журналист, поет и общественик , спечелил си прякора Босия, защото и зиме, и лете не носел чорапи.
Дисидент не е, защото не е бил член на БКП. Обявен е за неформал и няколко пъти лежи в Старозагорския и Софийския затвор заради вицове за Тодор Живков, изказвания против комунистическата власт и други обвинения.
В началото на януари 1989 г. друг неформал, поетът Петър Манолов, започва гладна стачка като протест срещу иззетите му насила книги от ДС. В началото на февруари старозагорският лекар д-р Константин Тренчев, също маркиран от властта като неформал, и Николай Колев-Босия отиват в Пловдив при него. Докторът поема лекарски грижи над гладуващия поет.
Тримата умуват как да засилят борбата си срещу комунистическата власт и така в разговорите се ражда идеята да създадат синдикат, който да е в противовес на казионния комунистически профсъюз БПС. За основа им служи моделът на полския “Солидарност”.
Заговорниците избират да правят синдикат, защото в законодателството на България тогава няма забрана за друг профсъюз. Явно комунистите не са предполагали, че някой ще дръзне да прави алтернатива на БПС. В конституцията има чл. 1 за ръководната роля на БКП, но забраната се отнася за други партии, а не за синдикати.
На 8 февруари 1989 г. в малката кухня на бащиния апартамент на д-р Константин Тренчев се събират няколко съзаклятници. Поводът е уж рожденият ден на доктора, но всъщност създават профсъюз “Подкрепа”.
Учредители са д-р Константин Тренчев, Кояна Иванова, Огнян Велчев, Петър Манолов, Николай Христов, Христо Генев, Димитър Бояджиев и Диана Бояджиева. Присъства и Николай Колев-Босия,
но не подписва
Учредителния
протокол,
за да не донесе лош имидж на организацията, тъй като е съден по някакво дело.
След 1989 г. Босия влиза конфликти с д-р Константин Тренчев и напуска “Подкрепа”. От юни 1990 до юли 1992 г. е председател на Независимото дружество за защита правата на човека.
Член е и на НКС на СДС, но на 6 май 1992 г. подава оставка, защото не получил отговора на въпроса как Филип Димитров е съставил правителството.
И май дотук свършват ръководните и политическите постове на Босия. Може би няма друг сравнително известен неформал като него, който по някакъв начин да не е “осребрил” участието си в “антикомунистическата съпротива”.
Приятелите и съратниците му от онова време определят Босия като краен индивидуалист и човек, който не може да работи в екип. Дръпнат, критикар по душа, който в дадени моменти може да изпадне в агресивно състояние. Но е с ярко чувство за хумор. Саможивец със собствена ценностна система за справедливост, трудно търпи чуждо мнение.
Неговият колега и приятел Пламен Даракчиев твърди, че властта никога не го е привличала. Дори да му предложат, нямало да поеме началнически пост.
Известен с нестандартните си виждания и своенравния си характер, Босия е автор на 4 книги и много публикации.
Баща е на
5 дъщери
През 1990 г. отправя официална покана до тогавашния кмет на София Стефан Нинов, че иска да вземе под аренда мавзолея на Георги Димитров и да го превърне в тоалетна.
И получава съвсем официален отговор: “Другарю Николай Колев Босев, за съжаление не можем да удовлетворим молбата ви за отдаване под аренда на Мавзолея на Георги Димитров и съответно превръщането му в градска тоалетна. Причината е, че все още не са налице съответните законодателни механизми. Подпис: Стефан Нинов.”
На 9 септември 1994 г. Босия организира спектакъл на открито “Шума табла шоу” на площад “Батенберг”.
Пламен Даракчиев разказва: “Насред площада боксов ринг с олимпийски размери. На ринга Босия. С гугла и манлихера, взети назаем от Сатиричния театър. До него радиоапарат от 40-те. Босия е в ролята на партизанин, който чака съобщението по радио “Христо Ботев”, че властта е взета, за да слезе от Балкана...”
Мнозина в държавата са ставали мишена на острия език на Босия. Той беше много активен в случая с убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева. Директно обвини главния прокурор Никола Филчев, че е бил агент на ДС и в други грехове, като вземането на подкуп от 1 млн. долара.
Босия лично участва и в протестите на хората, собственици на земи в Равда, Черноморец, Созопол и Поморие през април 2005 г. Беше арестуван от полицията и отстранен от блокадата на пътя Бургас-Слънчев бряг.
В края на май 2015 г. Босия се прочу с атаката си срещу парламента. Няколко дни той замеряше законодателния храм с домати и яйца. Заяви, че с тази канонода протестира срещу “мафията при издаване на шофьорски книжки”.
Сегашната гладна стачка, изглежда, е най-мащабното мероприятие на вечния протестър.
На пресконференцията на 16 юли той заяви, че ще продължи да гладува, докато не бъдат изпълнени двете му основни искания - оставка на транспортния министър Ивайло Московски и разпускане на парламента. После към тях добави и съставяне на програмен кабинет.
Преди Босия две исторически гладни стачки направи Едвин Сугарев, поет и бивш депутат от СДС. През 1993 г. той започна да гладува с искане за оставка на президента д-р Желев заради позицията му срещу СДС.
На 25 юни 2013 г. Сугарев написа гневно отворено писмо до тогавашния министър-председател Пламен Орешарски - “Вървете си с мир, г-н премиер”, и обяви безсрочна гладна стачка.
И двата безхлебни протеста не постигнаха целите си, а Едвин Сугарев оцеля.