Това е най-висока стойност от 18 години
Българинът успява да спести около 5% от доходите си и това е най-високото ниво на този показател за страната ни от 2000 година насам. Това се твърди в нова публикация на Евростат, посветена на развитието на европейската икономика за последните 18 години.
Страната ни е почти в
златната среда
по спестовност
и на първо място по ниско съотношение дълг към приходи на домакинствата, т.е. нито много спестяваме, нито харчим много пари, които още не сме получили.
Прави впечатление обаче, че докато средните европейски показатели по спестовност са относително постоянни за последните години – между 10 и 14%, и са паднали на 11% за последната година, за която има данни – 2016-а, при нас
колебанията са
твърде големи
Когато Евростат започва да наблюдава този показател през 2000 г., спестяванията на българското семейство са били на минус 4%, при средно 12% за ЕС. Това означава, че тогава нашенецът не само не е успявал да спестява от доходите си, а е харчил дори повече, отколкото получава.
Положението продължава да се влошава през следващите години и през 2007 г. показателят пада на минус 20%.
С развихрянето на финансовата криза, когато много хора останаха без работа, а заплатите на мнозина бяха намалени, нещата се успокояват и ако българинът не успява да пести,
поне не харчи
много повече,
отколкото е
получил
Между 2009 и 2013 г. показателят вече е около нулата, т.е. българското домакинство не трупа никакви спестявания, но поне не задлъжнява още повече.
Пробивът настъпва между 2014 и 2015 г., когато кривата рязко скача и макар и съвсем малка част от доходите – отначало 2-3%, а впоследствие и 5%, не биват похарчени веднага, а се заделят настрана.
Все пак не може да се сравняваме с водещите държави по спестовност. В Люксембург например хората спестяват 20% от доходите си, в Германия - 17%, а във Франция - 14%.
В другия край на класацията са Кипър, където хората харчат с 2% повече от реалните си доходи всеки месец, Литва, където не успяват да спестят нищо, Латвия, където заделят настрана 3% от доходите си, и Полша, където процентът е 4.
Отделно от това Евростат наблюдава и
съотношението
дълг към приходи
на домакинствата
Средно за ЕС през 2016 г. той е бил 75%, като е намалял в сравнение с 2010 г., когато е стигнал най-високото си ниво - 98%.
Във всички страни, за които има данни, този процент е по-висок през 2016 г. спрямо ситуацията през 2000 г. с изключение на Германия, където е обратното. Т.е. в годините, предхождащи кризата, европейските домакинства като цяло са харчили нашироко, но не и германците.
Бългрия не прави изключение. Просто никога средният дълг на българското домакинство не е стигал твърде висок процент от доходите му. В момента дори сме
на първо място
в Европейския
съюз по ниско
съотношение на
дълг към доходи
С други думи, ако днес на българина се наложи да плати наведнъж всичките си дългове, той ще го направи най-лесно.
През 2000 г. съотношението у нас е било 4%, растяло е в годините на възходящо развитие на икономиката, стигайки близо 45% през 2009 г. След това е започнало да намалява, за да стигне 33% през 2016 г.
В около половината страни от ЕС, сред които е и България, това съотношение е по-ниско през 2016 г., отколкото в периода на разгара на кризата. Което е обяснимо предвид това, че в криза на хората се налага да стегнат финансите си.
След нас в това отношение в момента са Литва с 36% и Словения с 45%. Но има страни като Дания, в която съотношението вече е стигнало 242%. А през 2009 г.
е било и още
по-лошо – цели 275%
Това, че българските домакинства имат сравнително ниски дългове спрямо доходите им, се потвърждава косвено и от последните данни на Асоциацията на колекторските фирми в България. Според техните проучвания средният размер на необслужваните задължения у нас намалява с 15% през 2017 г. спрямо 2016 година. Дългът през 2017 г. е бил 775 лв. при 912 лв. през 2016.
В същото време според НСИ средната работна заплата за страната към края на 2017 г. достига 1095 лв., т.е. средният дълг е вече с
около 40% по-нисък
от размера на
средната заплата
Вярно е и че през 2017 г. има значителен ръст на броя на възложените за принудително събиране случаи. Но това според асоциацията се дължи главно на по-голямата кредитна активност, породена от засилващия се оптимизъм на населението.
Депозитите на домакинствата у нас доближават 50 млрд. лв.
Независимо от почти символичните лихви по депозитите според последните данни на БНБ парите, които българските домакинства са сложили в банките, са се увеличили с нови 1,4 млрд. лв. за първите 6 месеца на 2018 г. и те за първи път в историята са минали 49 млрд. лв. По-точно са 49,017 млрд. или вече наближават 50 млрд. лв.
Общата сума на депозитите в банките е вече 74,4 млрд. лв., което означава, че 72% от българскоия БВП се управлява от банките. Най-бързо обаче растат парите на влог на нефинансовите предприятия - с 15,6% за една година, до 22,7 млрд. лв. в края на юни 2018 г.
Всичко това се случва на фона на нищожни лихви по спестяванията. В масовия случай те са малко над или малко под 1% на годишна база, като не липсват депозити, които се олихвяват и с още по-нисък процент - около 0,5% на годишна база.
Освен при спестяванията обаче има ръст и при кредитирането. Кредитите за физически лица през първите 6 месеца на годината например са се увеличили с 1,29 млрд. лв., което означава ударно теглене на заеми от порядъка на около 200 млн. лв. на месец.
Към края на юни 2018-а отпуснатите заеми са за обща сума 55,6 млрд. лв., което е с 6,7% повече в сравнение със същия месец на предната година. От тях кредитите за физически лица са 21 млрд. лв., или са се повишили с 9,2% в сравнение с юни 2017 г.
Ръстът при ипотечните заеми също е около 9%. Той може и да се охлади в следващите месеци, предвид прогнозите, че лихвите ще започнат да растат. Въпреки анализите и предвижданията, че този процес ще започне през 2018 г., поне до момента няма такава тенденция.