“Теленор” има нов собственик

Брюксел разреши на Петр Келнер да купи бизнеса на телекома в Източна Европа

Европейската комисия е дала одобрението си на холандската компания PFF Group N.V., която е притежавана от чешкия милиардер Петр Келнер, да придобие бизнеса на норвежкия телеком “Теленор” в България, Унгария, Сърбия и Черна гора.

Това съобщиха от Брюксел на интернет страницата на ЕК в понеделник. Сделката се разглежда от Брюксел, защото включва придобиване в няколко европейски държави.

Според изявлението на комисията трансакцията

няма да породи

пречки за

конкуренцията

“Това няма да доведе до хоризонтални застъпвания, тъй като дейността на дружествата се извършва в различни територии, в които те държат съответните телекомуникационни лицензи”, се казва в съобщението.

След това е добавено, че вертикалните връзки между пазарите на едро за международен роуминг на мобилни и фиксирани услуги, както и продажбата на дребно на крайни потребители, също няма да бъдат засегнати.

Компанията на Келнер ще придобие пълен контрол над “Теленор България”, трите унгарски фирми Telenor Magyarorszag Zrt., Telenor Real Estate Hungary Zrt. и Telenor Common Operation Zrt, базираната в Черна гора Telenor d.o.o. Podgorica и сръбската Telenor d.o.o. Beograd.

За сделката стана ясно през март. Тя е

на стойност

2,8 млрд. евро,

като според предварително подписания договор българската част се оценява на 810 млн. евро.

“Групата PPF е голяма мултинационална финансова и инвестиционна група, която се фокусира върху редица отрасли, включително телекомуникационния сектор в Чешката република и Словакия чрез дружеството в портфолиото си O2 Czech Republic a.s.”, посочва още Европейската комисия. Секторите, с които се занимава компанията, включват банкиране, финансови услуги, застраховане, земеделие и имоти.

Норвежкият “Теленор” се задържа на българския пазар 5 години. През 2013 г. той купи българския мобилен оператор “Глобул” и търговската верига за мобилни устройства “Германос България” от гръцката OTE за 717 млн. евро. Новият собственик, освен че смени името на оператора, увеличи пазарния дял и първи в България въведе 4G мрежата.

Годишните приходи на “Теленор” за 2017 г. са 675 млн. лв., а печалбата е 247,2 млн. евро. В края на първото шестмесечие на 2018 г. абонатите на телекома са 3,1 млн.

Съобщението на Еврокомисията идва само 11 дни след като българският регулатор КЗК забрани на най-богатия чех да придобие Нова телевизия.

Келнер има $ 16,2 млрд., най-богат е в Централна и Източна Европа

Петр Келнер е не само най-богатият чех, но според списание “Форбс” и в цяла Централна и Източна Европа. Той притежава състояние от 16,2 млрд. долара и е на 105-о място сред милиардерите в света. Според агенция “Блумбърг” е на 106-а позиция с 13 млрд. долара.

Финансовият му холдинг PPF Group е най-голямата частна инвестиционна компания в региона и управлява активи на стойност приблизително 35 милиарда евро. Тя инвестира в различни сектори, включително банки, потребителски финанси, недвижими имоти, миннодобивна дейност и телекомуникации.

Холдингът е създаден през 1991 г. като инвестиционен фонд за участие в приватизирането на държавния сектор. Келнер и до днес е най-големият акционер в него.

Чехът е роден през 1964 г. в петия по големина град в страната Либерек.

Келнер избягва всякакви медийни и публични изяви и негови снимки в публичното пространство почти липсват и са само в сайтовете на неговите корпорации.

Според в. “Капитал” в следващите дни премиерът Бойко Борисов ще посрещне чешкия богаташ на посещение в България. Официална информация за посещението му все още няма.

Отказът за Нова тв още не е обжалван

Все още не е подадена жалба от Петр Келнер срещу решението на КЗК да му забрани да купи Нова тв, показва справка в регистъра за дела на ВАС.

На 19 юли Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването от страна на холандската “ППФ ТМТ Бидко 2” на “Нова броудкастинг груп” и индиректно върху нейните дъщерни дружества.

При анализа от антимонополния орган отчитат водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което повдигало основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда.

Посочва се, че обединената група би имала съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги. По този начин участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори, твърдят от КЗК.

Ако се разреши, сделката можела да доведе до установяване или засилване на господстващото положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.