Експерт: Икономически не е изгодно да се поддържат почивните станции на държавните институции (Обновена)

Икономически не е изгодно да се поддържат почивните станции на държавните институции. Това каза пред БНР Зорница Славова от Института за пазарна икономика.

Държавата е най-големият неефективен хотелиер, сочи доклад на Световната банка, който разкрива колко струва на българските данъкоплатци издръжката на ведомствените почивни станции. Загубите от стопанисването на общо 115 обекта с представителни и социални функции, почивни станции и обекти за обучение, възлизат на общо 22 млн. лева за 2016 година.

„Тези станции са строени и са предлагани като социална придобивка в годините, когато не е имало частен сектор в туризма, т.е. трудно е да отидеш да почиваш другаде, а пътуванията в чужбина са били ограничени. Тогава наистина е имало голямо добавена стойност за държавните служители като социална възможност да почиват на достъпни цени. В момента частният сектор е огромен. Пътуването в чужбина е свободно. Така че, ако в момента се монетаризира тази социална придобивка, всеки ще може да реши къде да отиде на почивка или пък изобщо да не отиде и тези пари да си останат за държавния служител“, каза Славова.

В доклада се посочва още, че някои от държавните обекти работят без валидни сертификати за категоризация, а има и такива, които изобщо не са категоризирани.

- Няма яснота защо определен имот с представителен и социален характер е класифициран като публична или частна държавна собственост. Класификацията изглежда донякъде произволна.

- Само една трета от изследваните администрации събират и анализират данни за удовлетвореността на клиентите, но 2/3 от останалите смятат, че подобна информация би била полезна.

- Храната се предлага без надценка или на загуба.

- Много от обектите са достъпни за външни посетители (т.е. не за придружители на служителите), които плащат от 15% до 100% над стандартната ставка за служителите. Въпреки че цените, заплащани от външните посетители, са по-високи, те са по-ниски от пазарните цени и не покриват обичайните разходи по експлоатацията на обектите. По този начин ведомствата на практика субсидират почивките и външните гости на обектите.

- Ведомствата нямат изискване администрациите да използват приоритетно обектите с представителни и социални функции за провеждане на срещи, семинари, конференции, форуми и т.н. Така те плащат допълнително за наемане на частни зали (в хотели, центрове и т.н.), въпреки че разполагат с необходимите помещения и техника.

- Възлагането на външен изпълнител на цялото или част от управлението на собствеността не е обичайна практика сред участващите администрации. Само 5% от администрациите са възложили управлението на обектите на друго юридическо лице.

- Най-ниските отчетени цени за нощувка са в почивна база на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) - 5 лв. на човек на вечер, и в базите на МВР, където средните цени на нощувка са 7,50 лв. на човек.

- Резиденция „Евксиноград“ на Министерски съвет отчита годишна загуба от близо 700 000 лева. Почивната станция на МВР „Лазур“ в Несебър е отчела загуба от почти 600 000 лв. през 2016 година.

Докладът съдържа и редица препоръки за подобряването на управлението на имотите като изготвяне на стратегия за управление, централизиране на управлението и т.н. В крайна сметка, обаче, основният извод е, че държавата трябва постепенно да се оттегли от дейностите по поддръжката и управлението на ведомствени почивни бази. Представеният международен опит също показва, че това е практиката по света. Често срещана и работеща практика е и управлението на държавни обекти в рамките на публично-частни споразумения като аутсорсинг, концесия или лизингови договори, които дават възможност за постигане на ползи за обществения сектор чрез ноу-хау от частния сектор. Въпреки че по-голямата част от анкетираните служители в администрацията са в подкрепа на почивните станции, тази услуга е започнала да се предлага през годините на комунистическия режим, когато не е имало предоставящи я частни обекти, а пътуването в чужбина е било ограничено. В днешно време тази социална придобивка може да се монетаризира (в заплатата) и всеки служител да избира дали да отиде на почивка в страната, в чужбина или изобщо да не почива.