Предполага се, че тяхното развиване пречи на други мозъчни дейности
Алън Турин, Алберт Айнщайн, Стивън Хокинг, Джон Наш, тези “красиви умове” винаги са успявали да пленят обществеността, но същевременно те са някак си неуловими. Как някои хора прогресират от това да могат да смятат по проста аритметика до това да схващат сложни математически понятия и да могат да мислят на ниво на абстрактност, което не се удава на останалото население? Неврологията тепърва започва да идентифицира дали мозъкът на един математик магьосник работи на друго концептуално равнище.
Учените отдавна спорят дали основата на високо математическо мислене е обвързана с центровете на мозъка, които са отговорни за процесите на обработка на езика.
Диспутът е между това дали мисълта на толкова високо абстрактно ниво изисква лингвистична презентация и разбиране на синтаксиса, или тя е свързана с независими части на мозъка, които обработват цифри и измерения.
Според проучване на двама учени, занимаващи се с когнитивно невроизображение във Франция, частите на мозъка, които се използват в математиката, са
различни от тези, които
се използват в също
толкова сложно
нематематическо мислене
Екипът сканира мозъците с ядреномагнитен резонанс на 15 професионални математици и 15 други академици, които са заети в различна област, но са на същото академично ниво.
В скенера участниците са слушали 72 математически понятия на високо ниво, разделени поравно между алгебра, анализ, геометрия и топология. Включени са и 18 общи нематематически, най-вече исторически понятия. Имали са четири секунди да помислят върху всяко и да решат дали то е истина, неистина или е без значение. Учените намират, че само при математиците математическите понятия активират мрежа от двустранни интрапариетални, гръбначни префронтални и други по-ниски области на мозъка. Тези пътища не са асоциирани с части на мозъка, които се занимават с езика на човек. Те са били активирани и при математиците, и при нематематиците, когато са слушали нематематическите понятия.
Точно обратното, казва съавторът на изследването Мари Амалрик:
“Нашите резултати показват, че математическото мислене използва части на мозъка, които са
асоциирани с еволюционно,
древно разбиране на
цифри и пространство”
Предишни проучвания показват, че тези нелингвистични части на мозъка се активират по време на елементарна аритметика и дори само при поглеждане на написани цифри върху страница.
Това предполага връзка между основно и напреднало математическо мислене. Другият съавтор Станислав Дехаен е изучавал как хората и някои животински видове са родени с интуитивно усещане за числа, за количество и умения за работа с цифри, което е свързано с ориентация в пространството.
Все още не се знае каква е връзката между заложен усет за цифри и по-сложна математика. Тази научна работа повдига въпроса дали вродената способност за това да правим разлика между количества – например, че две парчета плод са повече от едно, е биологичната основа, на която може да е способността да овладяваме сложни теории и теореми.
Би било интересно да се разгледа какво води от елементарна математическа способност до такава на много по-високо ниво, казва Даниел Ансари, когнитивен невролог от Университета на Западно Онтарио, неучаствал в проучването. “Повечето хора владеят елементарната аритметика, така че
вече ползваме тези
части на мозъка,
но малка част продължават напред към математика на високо ниво”. Все още не знаем дали това, че някой е математик, променя начина, по който той смята, или пък учейки се да смята, той/тя полага основите на владеенето на сложни математически понятия.
Ансари смята, че проучване, където сложни понятия се преподават на нематематици, би дало повече яснота върху тези връзки в мозъка и как те се формират. Също така постигането на дълбоки познания по математика може да промени мозъчните връзки и по други начини. Например проучването на Алмарик доказва, че при математиците визуалните части на мозъка, които участват при разпознаването на лица, са по-малко активни. Това може да означава, че невронните ресурси, използвани при сложната математика, са за сметка на други дейности на мозъка. Въпреки че има нужда от още изследвания да се докаже дали математиците наистина разпознават лица по различен начин, учените се надяват да разберат ефектите на експертиза върху начина, по който мозъкът е организиран.
“Можем да започнем да изследваме произхода на изключителни способности и как способности на такова високо ниво влияят на невробиологията ни”, казва Ансари, “Прекрасно е, че вече имаме възможност да видим мозъка и така да отговорим на тези дълбоки въпроси около сложността на човешките способности.”