Арх. Здравко Здравков: Ще налагаме законна ипотека на ценни сгради, които се рушат

https://www.24chasa.bg/novini/article/7009341 www.24chasa.bg

До септември ще имаме списък с такива имоти в 6-те района с най-много паметници на културата в София, казва в интервю главният архитект на столицата

- Арх. Здравков, след пожара в Царските конюшни и намеренията за надстрояване на юзината подготвяте промени в Закона за културното наследство. Какви са те и как ще накарате собствениците на ценни сгради да ги възстановят?

- Освен високите санкции, които заложихме в Закона за устройството и застрояването на Столичната община, които са 7 пъти по-високи от тези в Закона за културното наследство – до 50 000 лв. за физически и до 200 000 лв. за юридически лица, е важно да намерим механизъм, с който и да стимулираме собствениците да инвестират в тези сгради. В европейските държави е престижно да притежаваш такава сграда и да се грижиш за всички детайли и орнаменти. Проучихме опита на Франция и Германия. Там освен данъчни облекчения за собствениците има и целево субсидиране от държавата. Трябва да намерим модела, който ще е работещ за България и специално за София, защото само със санкции очевидно е много трудно да създадем усещане за ценност у собствениците. Обикновено ние заставаме от едната страна като администрация, а от другата са собствениците, които виждат в тях възможност за застрояване. Примерът с Царските конюшни е показателен - имотът е около 10 000 кв. м в центъра на София и

собственикът вижда в

него възможност за

застрояване, а не

ценностите на Княжеския

щал и Царските конюшни

Искаме да стимулираме инвестициите в такъв тип сгради чрез данъчните облекчения, които действат сега, чрез създаване на фонд или компенсаторен механизъм за строителство в други части на града след анализ на потенциала на имота като РЗП. Търсим правилното решение. В петък се събира работна група, която да подготви конкретните предложения за промени в закона. Надявам се наесен да сме готови да ги представим.

- За какви компенсации става дума?

- Това са варианти. Един от тях е по подобие на немския модел - федералната република организира тези сгради, дава им приоритети като категория на ценност и въз основа на нея се изработва проект. Той се финансира от общината или от държавата. После собствениците могат да кандидатстват или за целево субсидиране, или за приспадане на направената инвестиция за 10 г. от дължимите данъци върху доходите. Тоест,

ако инвестирате 1 милион,

ще ви се приспадат по

100 000 лв. годишно от

данъците върху доходите

Ако обаче продадете сградата, компенсациите спират. Във Франция пък има национален фонд за реновиране на исторически сгради. Трябва да видим какво ще работи тук. Темата е много сложна, защото при ниските данъци, които имаме, не може да се ползва сериозния лост за стимулиране на собствениците. Създаването на национален фонд е добър вариант, но трябва да се реши как ще се финансира. В Германия например е престиж офисът ти да е в такава сграда, а при нас моделът е обърнат и да имаш такава сграда е проблем, защото искаш там да направиш поредния обект от стъкло, алуминий и бетон.

- Тук ще работи ли приспадането на данъците и обсъждали ли сте идеята с финансовото министерство?

- Предстоят ни сериозни разговори. Засега това са варианти, но очевидно приспадането само на данъка върху сградите не работи, защото той не е толкова висок, дори в центъра. А инвестицията във възстановяването на такива имоти е доста сериозна и обикновено е двойно по-скъпа от традиционното строителство. Налагането само на глоби също не работи. За Захарна фабрика сме наложили 3 глоби по 100 000 лв. После започват дела, защото собствениците обжалват, и когато накрая успеем да доведем производството до края, се прави трансформация на собствеността и се налага да започнем всичко отначало, защото вече имотът е на друг. Това е едно състезание между администрацията и собствениците с безкрайни съдебни дило. Затова

новият механизъм трябва

да провокира интереса на

самите собственици да

инвестират в имотите си,

да е престижно да имаш сграда - паметник на културата, и да се гордееш с нея.

В София има 1400 сгради - паметници на културата. По искане на кмета Фандъкова събрах кметовете на 6-те района с най-много паметници на културата - “Средец”, “Възраждане”, “Оборище”, “Лозенец”, “Красно село” и “Триадица”, и възложих оглед на сградите. За тези в аварийно състояние този път ще сме изключително крайни. Ако се налага, ще изготвим ние проектите за възстановяване и с механизмите от закона ще налагаме законна ипотека. Общината ще направи за своя сметка ремонта на тези сгради и след това ще си търси парите от собствениците чрез налагане на ипотека върху имотите. Досега това не е правено.

През септември ще имаме списък със сградите в аварийно състояние в 6-те района и ще стартираме процедурите. Тази мярка ще се прилага само за сгради, които са в тежко състояние и трябва да бъдат спасени. За останалите е нужен новият механизъм, за който говоря. Например имате сграда на ул. “6 септември” с площ от 1000 кв. м. Когато собственикът си направи сметка, че може да получи приходи от нея, като надвиши с хиляди квадратни метри съществуващата сграда, е очевидно, че той ще се чуди как да я събори, за да вдигне на нейно място по-голяма. За да запазим историческия център на София, трябва да намерим модел, по който да са защитени интересите на града, но и на собствениците.

- За колко сгради очаквате, че ще се предприемат крайни мерки?

- Не мога да кажа, защото ситуацията е различна. В район “Възраждане” например кметът Савина Савова е много активна и за последните 3 г. там са възстановени над 30 сгради.

- Преди 1 г. сенатор Ив Дож, който консултира София, представи и пред министър Боил Банов френския опит в опазване на културното наследство на форум на “24 часа” и Столичната община. Но оттогава нищо не се е променило. Нужна ли е реформа в работата на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН)?

- Предложенията на сенатор Дож са за създаване на целево финансиране, подобно на националната програма за саниране. Това няма как да стане без помощта на държавата. Ще работим за такава промяна. Това означава и приоритизиране на сградите - паметници на културата. Промяна в работата на НИНКН след встъпването на министър Банов е очевидно, че има. Предприехме действия за връщане на статута на 3 сгради, които са били паметници на културата, и имаме индикации, че това ще се случи. Знаете за Двойната къща - решението е фасадата към бул. “В. Левски” и източната да се възстановят. Инвеститорът подготвя нов проект.

С подробните устройствени

планове на центъра

защитихме всички сгради -

паметници на културата,

за да може със специфични правила и норми да създадем рестрикции за тяхното пристрояване и надстрояване. След санкция от 100 хил. лв. вече имаме успешни разговори със собствениците на къщата на Фингов. Издадох виза за възстановяване на сградата с пълно запазване на автентичността ѝ. Предстои да се съгласува проектът.

Г-жа Фандъкова

поиска от собственика

на Къщата с ягодите

да не я събаря,

въпреки че има съгласуван проект от Министерството на културата. Сега се подготвя нов проект със запазване на фасадите.

Битката за запазването на тези сгради е ежедневие и с промените в Закона за културното наследство целим притежаването на такава сграда да стане престижно.

- Защо опазването на всяка знакова сграда се превръща в битка не само със собствениците, но и между институциите - кой не си е свършил работата?

- Законът за устройство на територията не предоставя на общинската администрация преценка по целесъобразност. Тази преценка – дали даден проект запазва автентичността на паметник на културата, дали е красив – е изцяло на НИНКН. Работя много добре с тях и с Министерството на културата. Нямам желание да хвърлям нападки. Колегите работят активно. Но виждате, че се получават недоразумения. Предстои да се внесе при нас проектът за къщата на Гешов, в който се предвижда запазване само на една от главните фасади. В този случай аз мога само да настоявам пред министерството за запазване на повече фасади, но нямам право например да върна проекта.

- Ще искате ли повече правомощия тогава?

- Законът е предвидил правомощия по отношение на сградите, паметници на културата от 4-а и 5-а категория, които са от местно значение. Чрез подробните устройствени планове може да осъществяваме цялостен контрол върху дадена територия. Работим в тази посока за запазване на античния амфитеатър. Знаете, че се внесе проект за юзината. Имахме среща и с министър Банов. С Регионалния исторически музей ще изработим концепция за експониране на амфитеатъра. Тя ще бъде одобрена от министерството. После ще направим нов ПУП, с който да защитим и експонираме античния амфитеатър. Имахме и среща с премиера Бойко Борисов. Има воля на Министерството на енергетиката да предостави на общината терена, под който са голяма част от древните останки.

- Кога реално ще се случи това, защото намеренията на общината са отдавна, но мястото стои заградено с ламарини и обрасло в бурени?

- В края на 2017 г. ПУП, който изработихме и запазваше изцяло амфитеатъра, беше отменен от съда. Сега ще го направим наново заедно с концепцията за експониране на останките.

- Ще се появят ли 7 етажа върху юзината?

- Г-жа Фандъкова беше достатъчно категорична, че няма да допусне надстрояване.

- Ясно ли е вече кой е собственикът на изгорялата сграда от Царските конюшни - МВР или МВнР?

- Сградата, чийто покрив изгоря, е на МВР с акт от 1961 г., а първият етаж на другата, която е успоредно на ул. “П. Волов”, е на частна фирма. В тази ситуация с много собственици би трябвало да се внесе общ проект. Трябва да се намери и правилната функция на цялото пространство между улиците “П. Волов” и “Врабча” и булевардите “В. Левски” и “Дондуков”. То трябва да работи като един организъм, както е било навремето, а не да ги гледаме като отделни сгради.

Тези сгради трябва да

се върнат обратно към

живота с обща концепция

за целия комплекс

Правени са много разработки, включително и студентски, за възстановяването на Царските конюшни. Има идеи за създаване на вътрешноквартално пространство с концертни зали, творчески ателиета, оформяне като малък градски площад и т.н. Една сграда умира, когато остане без функции. Същата е ситуацията с Княжевската гара в “Казичене” - прекрасна сграда, оставена встрани от жп линията, която в момента е в нищото.

- Оценихте ли щетите и кога сградата ще бъде възстановена?

- Комисията още работи, но при първоначалния оглед след пожара, който направих, за мен тя е в аварийно състояние. Пожарът се е разпрострял и на първия и на втория етаж, защото сградата е с гредоред. Това означава, че трябва да се направят сериозни конструктивни намеси, защото не е безопасна за експлоатация.

- А кога софиянци ще могат да видят гробницата, открита при ремонта на ул. “Московска”?

- След като приключи проучването на гробницата, ще подготвим проект за експонирането ѝ. Надявам се догодина да сме готови и до края на 2019-а г. в нея да могат да влизат посетители.

- Кога находките под пл. “Св. Неделя” ще се свържат с ларгото?

- Това е предмет на архитектурния конкурс, който ще обявим през септември. Ще дадем възможност да участват и международни колективи, защото мястото е знаково за София.

Експонирането на археология на площад от XXI в. е нелека задача. На предишния конкурс получихме противоречиви идеи - едни предвиждаха повишаване на нивото на площада, като пешеходците минават над археологията, други потапяха площада. Тук е тънкият момент да се намери архитектурното решение не просто как хората да минават през археологията, а как тя да им разказва историята, за да не бъде това просто едно транзитно преминаване. Често със сина ми, който е тийнейджър, когато минаваме през ларгото, се налага да му разказвам историята на мястото, за да му привлека вниманието, защото иначе просто минава покрай фрагменти от антични стени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,

Камен Тонов свързан с неофициалния охранителен бизнес на Балбузанов Участник от „Биг брадър“ се оказа коз на прокуратурата срещу Камен Балбузанов-Куката. Камен Тонов-Михаловски бе викнат в спецсъда, за да даде показания по дело за рекет, палежи и побои срещу плевенския ъндърграунд герой заради връзките си с неофициалния му охранителен бизнес,

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",