Войниците се връщали от строителен обект в местността Манастирски ливади, съобщава дежурният по Транспортни войски полк. Данов. Неясно защо камионът, управляван от ефрейтор Юлиан Тодоров, навлиза в насрещното платно и се превръща в подвижен ковчег.
От удара резервоарът на камиона се е взривил, предполагат експерти. Според първоначални данни в него имало 200 л гориво. Шофьорът Тодоров и старшият на машината лейтенант Валентин Вълчев загиват на секундата в смачканата кабина. 25-годишният офицер чакал всеки момент дете.
Войниците, които били в каросерията, се забили в предната й част. Камионът се обърнал веднага след удара. Повечето са загинали на място от силния удар или са били смачкани. Остналите са изгорели до смърт. Само 7 от 14-те трупа са разпознати.
Двама оцеляват в кървавия ад. 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният шофьор на трактора Любен Ковачки. Войникът изхвърква от удара и това спасява живота му. Той обаче е в кома в неврохирургията на “Пирогов”. Заедно с Дунчев през кантите на камиона излита още един войник, но той загива на място. Дунчев е със счупен череп и мозъчен кръвоизлив. Лекарите не дават гаранция за живота му.
Любен Ковачки отишъл да прибере трактора, който е собственост на МТС “Белчин”. Той ходил да жъне в Алдомировци и на връщане е станала катастрофата.
Ковачки обяснява на разпита, че не проумява как камионът се е насочил изведнъж към него. Това става буквално метри преди двете тежки машини да се разминат. Дори задната част на ГАЗ-ката остава на платното, в което се е движела, и се размазва само предната част.
Униформени говорят, че в каросерията на камиона имало туби с гориво. Те твърдят, че тежкият няколко тона трактор също бил с пълни резервоари. Военният камион, който се движел с голяма скорост, все едно се забива челно в бетонна стена. Свидетели казват, че трактористът е карал с не повече от 30 км/час.
Според пресцентъра на Дирекцията на националната полиция военната кола се е движела с висока скорост и това е причинило трагедията. Възможно е обаче на ефрейтор Тодоров, който е карал камиона, да му е прилошало.
Изяснява се защо толкова късно - след 22 часа, войниците се връщат от строителния обект. Командирите обещали отпуск на момчетата, ако завършат предсрочно обекта, е версията на Нова телевизия.
Войниците работили на удължен работен ден, който приключил в 19,30 часа. Те вечеряли на обекта и се забавили, защото командирът Вълчев говорил дълго с проектанта.
Специална комисия начело с командира на Транспортни войски ген.-майор Христин Христов разследва случая. Премиерът Жан Виденов бил уведомен за трагедията.
Толкова кръв накуп Българската армия не е давала от десетилетия, коментират военни.
Кървавото хоро на Виденов
Трагедията край кв. “Люлин” предизвика голям телевизионен скандал. На 11 август в Копривщица се провежда народен събор. Той е открит лично от премиера Жан Виденов. Около 11 часа на площада се завихря хоро и на него се хваща и Виденов. Трагедията с войниците е малко след 22 ч.
Късните новини обаче започват с обширен репортаж от Копривщица, показан е и Виденов на хоро. Информацията за трагедията с 14-те загинали е кратка и е забутана в края на емисията. Случаят остана в най-новата история като “кървавото хоро” на Виденов.
Камионът поразен при престрелка между килъри и гардове на Карамански?
23 години по-късно свирепата катастрофа край “Люлин” продължава да тъне в догадки.
Разследващите органи установяват, че камионът няма спирачен път. Първоначално се работи по версии, че шофьорът е заспал на волана, че камионът бил неизправен, че е карано с висока скорост, катастрофата става заради дупки по пътя. или е имало скандал между лейт. Вълчев и шофьора Тодоров в кабината.
На 16 август соченият за Кръстник на мафията у нас Иво Карамански преобръща нещата. Той отива сам във Военната прокуратура и заявява, че е пристигнал с колата си на мястото минути след катастрофата. Слиза от колата си и тръгва да спасява войниците. В този момент чува три-четири изстрела и малко след това резервоарът на камиона се взривява.
Седмица по-късно обаче Карамански променя версията. Нямало стрелба, а гърмежите били от взривяващите се куршуми на лейт. Валентин Вълчев. След изявленията на Карамански военни следователи правят нов оглед. Разгъват смачканата врата откъм шофьора и виждат три дупки по нея. Разтърсват вратата и от нея изпадат три метални парчета, които приличат на проектили от куршуми. По-късно се оказва, че те не са такива.
Но изстрелите на мястото на катастрофата са чути от още трима свидетели. Разследването и експертизите на вратата на камиона доказват, че трите дупки са от малокалибрени куршуми. Трупът на шофьора вече е кремиран и няма как да се разбере, дали по тялото му е имало следи от куршуми. Но пък намират дупки от куршуми по крайпътната табела с надпис “Перник-Кулата”. Така се оформя версията, че камионът с войниците е попаднал под кръстосан огън между килъри на Карамански и ответни изстрели от неговите бодигардове.
Карамански няколко пъти сменя версията с каква кола е бил по време на катастрофата. Накрая се разбира, че това е “Тойота”, открадната от двама възрастни германски туристи на 27 юли 1995 г. Докато Карамански “не си спомня” точно с каква кола е бил, тойотата изчезва безследно и досега не е открита.
Анонимен информатор “изпява”, че атентат срещу Карамански наистина е имало и той е бил организиран от Кирил Киров-Японеца и дясната му ръка Жоро Черния. “За Киро знам от медиите, другия не го познавам” - отговаря Карамански. - Не съм се карал с Японеца, нямам бизнес с него. Не се чувствам застрашен, нито е имало заплахи за живота ми.
Никога не са открити и стрелците по колата на Карамански.
На 20 декември 1998 г. Кръстника е убит. Така митологията и фактите около катастрофата се сливат в едно и потъват в забравата на годините. Делото отдавна е прекратено и прашасва в архивите на Софийската военноокръжна прокуратура. Едва ли някога ще разберем истината за тази кървава история.
Паметникът - поругаван и преместван
През септември 1995 г. по идея на депутата от Бизнесблока Георги Дилков-Лорда в парламента е открита подписка за пари, с които да бъде построен паметник на 14-те войници. Отзовават се едва 9 депутати и са събрани 26 хил. лв.
Паметникът, дело на проф. Валентин Старчев и арх. Иван Лапатов, е открит на лобното мястона войниците на 7 септември 1996 г.
През 2007 г. е установено, че крадци са изрязали и отмъкнали почти всички метални профили. С чукове са разкъртени и самите бетонни основи на монумента. Желязото, отлято вътре в паметника, също било готово за крадене. По нареждане на кмета на София Бойко Борисов паметникът е възстановен от частна фирма. Заради изграждането на новото околовръстно шосе на София през 2008 г. мемориалът е преместен с 200 м.