Между живите и мъртвите

https://www.24chasa.bg/novini/article/7023823 www.24chasa.bg
"Ленинец-24" - съветска подводница, потънала през 1942 г. край Шабла с 57 души на борда.

Факти и митове за корабите, потънали край Българското черноморско крайбрежие

Всеки кораб има история, но потъналият кораб става легенда. Защото фактите често се забравят или размиват във времето и дълбоките морски води и се превръщат в митове.

Потъналият през 1921 г. параход “Мопанг” този месец напомни за себе си с мазутен разлив в района на Созопол. Случаят възкреси темата за корабите, нестигнали пристан и загинали край Българското черноморско крайбрежие.

Историите на тези плавателни съдове са различни. За някои от тях се знае почти всичко и до останките им е лесно да се стигне. Други крият тайните си в дълбоки, мътни и студени води. Местонахождението им е ясно, но за да бъдат обстойно изследвани или дори снимани, са нужни специална техника, добре обучени хора и твърде много средства. Има и такива, за които се знае достатъчно, но никой още не ги е открил.

Prince. “Черният Принц”!

Британската фрегата Prince, потънала през 1854 г. със заплатите на английските войници в Кримската война, е може би най-търсеното съкровище във водите на Черно море през последните 150 години. Заради мистериозното си изчезване и последвалите безрезултатни дирения в моряшките разкази Prince се превръща в “Черният принц”. И става легенда.

През 90-те години на миналия век се появяват обосновани предположения, че митичната фрегата би могла да се намира в български териториални води заради спецификата на черноморските течения. И поради факта, че освен с лири стерлинги товарните трюмове на кораба са били натъпкани и с вълнени шинели. В търсене на “Черният принц” са открити други кораби, като гръцкия “Кристина” например.

И без да са пълни със злато, по морското дъно у нас лежат достатъчно обекти, чиято история е дори още по-интересна от тази на “Принц”-а.

През 2014 г. Владимир Живков, геолог по професия, водолаз в свободното си време и откривател по призвание, решава да направи карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море. Към нея издава и справочник с кратко описание, снимки и илюстрации на 77 потънали обекта. Предстои ново издание на картата и справочника с още открития във водите на Черно море.

“Корабокрушенията по

правило крият поне

една мистерия

Ако някои от загадките на миналото имат отговори, те със сигурност се намират на морското дъно”, убеден е Живков.

В надпреварата за търсене на отговори на дъното на Черно море се открояват имената на водолазите Михаил Заимов, Владимир Явашев и Росен Желязков. През 2009 г. тримата учредяват фондация Black Sea Technical Diving (BSTD), правейки няколко забележителни спускания на различна дълбочина в търсене на прочутата подводница “Сталинец-34” (С-34), потънала в българската акватория на Черно море през 1941 г. Въпреки всичките им опити обаче подводницата остава неоткрита и до днес. От нея има само една злокобна следа - два трупа, облечени в хидрокостюми с дихателни апарати, които морето изхвърля през ноември 1941 г. на скалите край Созопол. 

Самоличността им е установена 30 г. по-късно. Това са Виолет Душин, помощник-командир на подводната лодка, и боцманът Фрол Терехов. 

Една от версиите за смъртта на С-34 е, че тя е намотала на винта си стоманено въже с мина. Според ст. н.с. д-р инж. Траян Траянов, двамата подводничари са се промушили през торпедните апарати, за да се опитат да освободят гребния винт от заплетеното около него въже. Той допуска и друга възможност – двамата просто да са се опитали да се спасят след разхерметизацията.

“Подводник-18”

- фактология и митология

В легенда се е превърнала и първата българска подводница. “Подводник-18” изчезва сякаш безследно след Първата световна война. За съдбата й от години се водят спорове, базирани на крайно противоречиви информации, слухове и догадки. За това допринася и фактът, че страниците от военноморската ни история по този въпрос липсват, след като през 1944 г. руснаците отнасят голяма част от българските архиви в Москва.

“Подводник-18” защитава българското крайбрежие по време на Първата световна война заедно с още четири германски подводници. След войната по силата на Ньойския договор е конфискувана от французите и отведена към Истанбул. Според някои информации именно там е забелязана за последно. По-късни документи пък сочат, че е била нарязана за скрап през 1921 г. във френска военноморска база в Тунис. Но може ли една легенда да умре просто така, като купчина старо желязо? Преди години в“Морски вестник” инж. Антон Беджев – един от пионерите на подводния спорт и създател на първата подводна инженерна група в България, дава друга версия за съдбата на морския съд. През 1919 г. французите вземат “Подводник-18” и торпедоносеца “Летящи” и се отправят по море за Франция. Корабът плава напред, а подводницата след него в килватер. Българският механик на подводницата обаче е замислил саботаж. Той е против отнемането на единствената ни подводна лодка и решава да я унищожи, вместо да я остави в ръцете на френските сили. Дали я е насочил към минни заграждения, за които е знаел от времето на военната си служба? Или е заложил предварително взрив? Това остава неизяснено.

Преди 7 г. водолази на Военнморските сили, съвместно с клуба за подводно гмуркане Friends & diving и историци от Военноморския музей във Варна, изследват обект на около 30 метра дълбочина югоизточно от Варна. Оказва се подводница, немско производство, от 1915 г., клас UB-I 8. Точно като тази, която през 1916 г. е вписана в състава на българския флот под името “Подводник-18”.

Докато я обследват отвсякъде, водолазите установяват, че корпусът на лодката е пречупен на две, а част от него е заровен в тинята. Влизането навътре в корпуса се оказва невъзможно, но от флота са категорични, че изследванията трябва да продължат.

След експедицията от 2011 г. обаче въпросите стават още повече. Ако това е “Подводник-18”, защо е останала в България? И как е настъпила гибелта й?

Дела и документи

Когато инж. Беджев разказва историята за самоубийствения атентат, той уточнява, че я е научил от началниците си, докато бил курсант във Военноморското училище през 1944–1945 г. Точно в този период всички документи са изнесени към СССР, а разказите на ветерани остават единствените свидетелства. Архивите за “Подводник-18” вероятно са били интересни за руската страна, защото българската лодка обстрелва главно руските ескадри по време на I световна война. Командващият Руския имперски флот адмирал Колчак използва именно срещу българските сили в Черно море първия в света подводен минен заградител. “Краб” е специално конструиран за блокиране на подводниците на противника в собствените им флотски бази. От тези минни заграждения потъват миноносецът “Шумни” и влекачът “Варна”.

 “Подводник-18” обаче има невероятен късмет през цялата си бойна история. На 6 септември 1916 г. подводницата успява да се промъкне през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане се разминава без инцидент и като по чудо с две руски подводни лодки.

На 10.09.1916 г., след като атакува с торпедо руски ескадрен миноносец, в отговор е обстрелвана от катерите, които я ескортират. Но шансът отново помага на българските подводничари и те успяват да се измъкнат невредими.

До края на годината подводницата попада осем пъти в минни полета, от които излиза без никакви повреди. На 13 декември 1916 г. появяването на “Подводник-1” принуждава руските кораби, обстрелващи българското крайбрежие, да се оттеглят и така започналата бомбардировка над Балчик е прекратена.

Командвана от лейтенант Никола Тодоров и мичман I ранг Иван Вариклечков, “Подводник-18” е въоръжена с два 450-милиметрови торпедни апарата с 4 торпеда, 47-милиметрово оръдие и картечница. Подводницата отбранява българското крайбрежие, като атакува вражеските съдове и прикрива десния фланг на освобождаващата Добруджа Трета българска армия.

Ясно е, че такава героиня не може просто така да бъде оставена да завърши като купчина старо желязо в някакъв френски док в Северна Африка. Или поне няма как да умре в сърцата на пазителите на българската военноморска слава.

57 души в ковчега

на мъртвеца

“Последните минути от живота на тези хора са били ужасяващи. Минното въже се е намотало на гребния винт на подводницата и е започнало да стърже по корпуса. Долу под водата е много тихо и екипажът вътре е чувал този грозен, режещ звук от триенето на стоманеното въже. Можем само да си представим ужаса в очите на тези момчета, защото всички са знаели какво означава това... че след малко ще умрат. И наистина никой не се е спасил.”

Михаил Заимов говори бавно и не просто разказва, а сякаш прожектира филм с много реалистична възстановка за трагичната история на потъналата през 1942 г. край Шабла съветска подводница.

В началото на юни 2009 г. той е част от екипа на съвместна българо-руска експедиция, слязла на 60 метра дълбочина до съветската подводница “Ленинец-24”. Вътре в нея капсуловани като в голям оловен ковчег са останките на 57 души и една голяма тайна, неразгадана и до днес. Имало ли е на борда български шпиони, вербувани от Коминтерна за подривна дейност на територията на България? Чие е било минното заграждение, предизвикало смъртта на подводницата? Дали Л-24 не е загубила ориентация и не се е натъкнала на собствените си котвени мини? За да разбулят мистерията и да дадат отговори на въпроси, за които никой от края на Втората световна война до наши дни не знае истината, група от четирима българи и седем руснаци цяла седмица се гмуркаха до лобното място на Л-24. Всеки ден, излизайки на повърхността с нова част от пъзела на историята. Ден преди да завърши експедицията, водолазите направиха нещо, което никой не беше дръзвал да стори до този момент - отвориха вратата към света на мъртвите...

“Интересното е, че в един и същи район срещу Шабла, което по време на войната за руските военни е било закодирано като Позиция 50, са намерили гибелта си по един и същи начин две съветски подводници. Първо е дошла “Щука-210”, на която слизахме по-рано. След като не се е завърнала в базата, са пратили Л-24 на същото място, откъдето тя също не се е завърнала. Позиция 50 се е оказала голям проблем за руснаците и те са започнали да се питат какво става на това място", обяснява Михаил Заимов.

Освен него в експедицията участват и другите двама членове на Black Sea Technical Diving (BSTD) - Росен Желязков - рекордьор по дълбочинно спускане в Черно море, и Владимир Явашев - син на актьора Анани Явашев и племенник на световноизвестния художник Кристо.

Владимир Живков – авторът на картата с потъналите кораби – също е в групата, която слиза до Л-24 през лятото на 2009 г. Преди това той е спонсорирал две подводни археологически експедиции заедно с каварненския музей, а след това участва в още няколко много интересни мисии под вода. Руската част от групата, спуснала се до “Ленинец-24” е от седем души. 

“Обикновено слизаме, без значение от дълбочината, почистваме останките и слагаме възпоминателна табела с имената на загиналите и надпис: Помним, гордеем се, скърбим!”, разказа организационният шеф на руските водолази Константин Богданов.

Тъй като подобна съвместна експедиция у нас се правеше за първи път, от Москва в Каварна бяха пристигнали десетина журналисти от всички големи телевизии и агенции. Година по-рано Заимов, Желязков и Явашев са слизали до подводницата да огледат.

“Тогава имаше силно дънно течение, температурата на водата беше 7 градуса и стояхме долу около 25-30 минути. Установихме, че корпусът е в добро състояние, умерено обрасъл, носът беше чист, на около 4 метра от дъното. Има две палубни оръдия, едното от които е 100-милиметрово”, спомня си Мишо Заимов.

По време на българо-руската експедиция Росен Желязков успява да отвори люка на подводницата. За първи път, след като някой от екипажа го е затворил от вътрешната страна през онази фатална зима на 1942 г.

“Оказа се, че в този най-горен отсек някъде е имало въздушна възглавница, защото след отварянето на люка започнаха да излизат много мехури. На повърхността се разнесе една тежка миризма, имаше и масло. Вторият вътрешен люк беше отворен, което говори, че може би след детонацията и разхерметизирането някой от екипажа се е опитал да намери въздух към този отсек”, разказва Владо Живков, който след това слиза на дъното, за да снима.

Изследването на вътрешността на подводницата и евентуалните останки от екипажа остава задача за бъдещето. Невероятно трудна, малко зловеща и изключително опасна.

Шпиони на Коминтерна

Възможно ли е да е имало българи на борда на потъналите през 1942 г. край Шабла съветски подводници Л-24 и Щ-210? Става дума за български граждани, живеещи в Съветския съюз, вербувани от Коминтерна и НКВД за подривна дейност на територията на България по време на войната.

В едно свое изследване за гибелта на Л-24 капитан II ранг о.р. д-р Атанас Панайотов споменава за такива бойни групи от българи, дебаркирали със съветските подводници Щ-211 и С-32. Известен е и процесът срещу парашутистите и подводничарите, както и групата на Цвятко Радойнов, чиито членове са заловени и по-късно разстреляни през юни 1942 г. в София. Съмнение, че на борда на Л-24 може да е имало такива българи, буди фактът, че екипажът на подводници от този клас е 52-ма души. Списъкът със загиналите обаче наброява 57, сред които се четат имена като Владимир Петров, Григорий Вълков, Михаил Попов, Гаврил Василев... Това обаче е само хипотеза, която още не е намерила никакви доказателства. Неоспорим факт според изследването на капитан Панайотов е, че на борда на Л-24 са загинали 57 души и това е най-голямата загуба в жива сила, претърпявана някога в историята на руското и на съветското подводно плаване в Черно море до края на Втората световна война.

Според разсекретени документи на 12 декември 1942 г. вечерта Л-24 е отплавала от Поти към Позиция 50 - между Шабла и нос Калиакра. Тя е трябвало да стои там до 29 декември и на 31 декември да се завърне в базата. Единствената радиограма, изпратена от борда й, е само 30 минути след отплаването, в която командирът на подводницата капитан III ранг Георгий Апостолов иска включването на радиомаяците Поти, Батуми и Сухуми. Вероятно за да определи точно местоположението си, преди да поеме по курса към Калиакра. От Л-24 няма повече никакви вести, връзката с нея е загубена и близо две седмици след като не се завръща в уречения ден, тя е завинаги извадена от списъка на флота. Превръща се в поредната изгубена подводница. Затова и не е ясна точната дата на нейната гибел.

На дъното на Черно море, в български териториални води лежат поне пет съветски подводници, като има съмнения и за шеста.

Нови точки на картата

на потъналите кораби

“На картата с потъналите кораби в българското крайбрежие ще има да добавяме още много кораби. Както от миналото, така и такива, чието крушение предстои”, казва Владимир Живков.

Той съветва всеки, който по работа или случайно се натъкне на неизвестни останки под водата, да сигнализира на Военноморския музей във Варна, защото и най-незначителният на пръв поглед детайл може да е важна част от морската ни история. Преди време Живков създава и некомерсиалнен сайт, на който водолази и изследователи си обменят данни, контакти и информация, за да помогне за опазването на потъналите край българския бряг кораби.

“Потъналите кораби са свързани с трагични съдби, с големи надежди или пък открития, със стремеж към печалби, войни, а понякога и благородни мисии. Техните истории са незавършен разказ за страховити бури, фатални грешки, ужаса на моряците... Някои се спасяват от стихията, за да могат по-късно да разказват как последните им молби, отправени към небето, са били чути. Други с телата си допълват списъка на загадките или пък допринасят за тяхното разгадаване. Със сигурност има още много кораби, които остават неизвестни. Части от тях са някъде по брега, а други – дълбоко под водата. Затова и създадохме тази карта, която да отрази част от тайните на морските катастрофи по нашето крайбрежие”, пише Владимир Живков в изданието към картата.

Тримата от запаса

Михаил Заимов, Владимир Явашев и Росен Желязков от BSTD продължават да проучват и заснемат останки на потънали кораби като “Мопанг”, “Сефак”, “Кампидолио”... 

При спускане на 50 метра дълбочина на 2 мили североизточно от Царево идентифицират обект, вероятно турския кораб Yanice, потопен от съветската подводница Щ-215 през 1941 г. На 25 мили североизточно от Созопол на 90 м дълбочина пък локализират ветроход, вероятно от XVIII или XIX век. Тримата участват и в подводна експедиция на 73 метра за проучване на обстоятелствата около потъването на 27 септември 2008 г. на украински кораб “Толстой” на 13 мили източно от нос Емине. Локализират и проучват потъналата на 60 метра дълбочина подводница Щ-210 в района на Шабла и съвместно с ВМС се спускат до потъналата в района на Варна подводница Щ-211. Докато търсят руската подводница С-34 между нос Емине и Маслен нос, засичат с GPS координати на 28 потенциално интересни за археологията обекти, намиращи се на дълбочина между 80 и 130 м, които в бъдеще предстои да бъдат проучени от Центъра по подводна археология в Созопол.

 

“Жак Фресине”, “Лейтенант Пушчин”, “Суифт”, “Пелеш”, “Кристина”... Това са все имена на кораби, недостигнали пристан и останали завинаги на дъното в българските води на Черно море. По документи те се водят отдавна загинали, но останките им продължават да разказват истории, там долу в царството на мълчанието. Реят се в мъжделивата зона между света на живите и този на мъртвите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Футболната мъжемелачка Кати Прайс тръгна на йога, за да влезе във форма отново, свитетелства "Дейли Мейл". Джордан, както е известна моделката заради връзката си с боса от Формула 1 Еди Джордан, е майка на четири деца, но още има амбиции да е модел. Отделно от това, Кати е във фалит с дългове от около 500 000 паунда,

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,