Случаят “Мопанг”

https://www.24chasa.bg/novini/article/7023835 www.24chasa.bg
Михаил Заимов в стихията си. На 10 август 2011 г. край Созопол водолазът помага за спасяването на бедстващата ветроходна яхта “Олимп” с 18 души на борда, сред които 4 деца.

Как мазутът от потънал през 1921 г. параход създаде криза по средата на отпускарския сезон

“Мазутът в Бургаския залив е от масиран разлив на гориво от пробитите 660 т. резервоари на потъналия на 1 юли 1921 г. американски кораб “Мапянг”. Положението е повече от критично. По време на огледа тази сутрин констатирахме поле на разлива от около 2 кв. км. Мазутът от краката се мие добре с олио, бебешко или за готвене, все едно.”

Михаил Заимов прави това съобщение на личната си страница във фейсбук на 12 август, с което започва и случаят “Мопанг” – морска медийна сага, закотвила публичното внимание в средата на отпускарския сезон.

В първата седмица на август започват да се появяват съобщения за мазутен разлив край Созопол. Водолази от група “Приятели на морето” твърдят, че са подали сигнал до Морската администрация (МА) още на 7 август. От няколко дни в морето обаче бушува буря. На 12 август, когато времето се успокоява, заедно с още един водолаз Заимов решава да отиде до “Мопанг”, защото подозира, че мазутът идва от там.

Опасенията му се

оказват основателни

и от мястото се обажда лично на директора на МА капитан Живко Петров, с когото са работили преди по няколко случая. Капитан Петров реагира светкавично и изпраща катер още докато Заимов и колегата му са там.

По-късно Заимов се връща с екип на БНТ, за да направи проблема обществено достояние.

На 15 август във фейсбук страницата му се появява ново съобщение, в което описва как с група доброволци са отишли на “Мопанг” и ентусиазирано са запушили с чопове голяма част от течовете.

“Решението е повече от временно. Корабът е пред колапс. По груби сметки в него има 100 тона мазут, разлят между ребрата в горната част на корпуса. Изтича към повърхността от дупките за нитовете на стоманената обшивка. Пробихме с подводна бормашина корпуса в района на основния резервоар, от който текна гориво. Положението не е розово. От тук на там разчитаме на светкавична реакция на администрацията за изпомпване на мазута”, пише Заимов.

По-късно пред медиите той обяснява, че според него корабът е претърпял структурен разпад още на 1 август и тогава

горивото от

резервоарите

се е изляло

в затворената горна част на кораба.

“Съдейки по достъпните сателитни снимки и грубо изчислявайки обема разлив до 15 август, когато с доброволците Росен Желязков, Павлин Едрев, Ники Николов, Светльо Димитров и Владимир Явашев затапихме течовете и ограничихме разлива, в морето са изплували 25 тона лека и много течна горивна фракция”, казва Заимов.

Няколко поредни дни при вълнение от 3-4 бала той и приятелите му водолази участват в опитите да се закрепят бонови заграждания като част от мерките по случая. Свикан е щаб от всички възможни административни отдели, в Созопол идват и двама министри.

“След оживена кореспонденция с Националния архив на САЩ в Колидж парк, които реагираха светкавично на молбата ми, успях да набавя пълни конструктивни и структурни планове на кораба, които съм предал в МА. Те са сформирали екип от опитни корабостроители, които ще съветват водолазите как най-успешно да достигнат до деветте резервоара с общ обем 1077 тона на потъналия преди близо век кораб”, казва още Заимов.

Той се превръща в главно действащо лице по време на кризата, защото вероятно е човекът, който знае най-много за “Мопанг”. През годините няколко пъти се е спускал до потъналия през 1921 г. американски товарен параход и го е заснел обстойно.

Според архивите “Мопанг” е построен от корабостроителница в Ню Джърси по специална програма на U.S. Shipping Board, свързана с поръчката на 150 еднакви кораба с цел компенсиране загубите от войната. Пуснат е на вода през януари 1920 г. Първоначалното име на кораба е Meeshawn, преименуван е на Pittsburgh Bridge и накрая сменя името си на Mopang.

През февруари 1920 г.

поема на първия си

курс:

Нюарк – Флорида - Ню Орлианс – Ротердам - Лондон. На 1 април 1921 г. корабът тръгва на курс от Ню Йорк с доставка на стоки за белогвардейските войски в Русия. На 1 юли 1921 г. в 5.30 ч сутринта, пътувайки от Истанбул за Бургас, се натъква на мина. Пробивът е между първи и втори трюм и корабът бързо потъва. Няма жертви. В огледите си от спусканията до “Мопанг” Заимов е описал: “Лежи на десния си борд на дълбочина между 24 - 32 метра. Възвишение от дъното - 7 метра. Основните повреди от взрива са в носовата част на кораба. Ясно различими са надстройките, части от комина и палубата. Свободен е достъпът до трюмовете и част от каютите. Остатъци от товара - купчина обувки, сандъци с резервни части и др., са видими в трюмовете. На място е винтът с диаметър около три метра и кърмовата лебедка. По протежение на корпуса се плъзга котвената верига, потъваща в наносите по дъното. Вероятно котвата се е откачила в момента на потъването и се е намотала около кораба.”

По време на кризата Михаил Заимов, който е отдаден на историческата фактология и прецизен в детайлите до вманиаченост, дори води спорове във фейсбук с “дървени философи”, които твърдят, че „Мопанг” не е причина за мазутния разлив, защото параходът се е задвижвал с въглища. Заимов вади номера на проекта за строителството на кораба с всички технически характеристики плюс капацитета на резервоарите и точното количество мазут, които побират - 1077 тона!

В България през 20-те години на миналия век бункероването е било скъпо и трудно и не е изключено корабът да е потеглил от Истанбул с пълни резервоари, обяснява Заимов.

Случаят “Мопанг” е поредният повод за безкрайни спорове в мрежата и коментари от хора, които никога до този момент нито са чували за потъналия параход, нито имат въобще представа от подводничарство.

В дискусията се включва и Любен Дилов, който е известен със страстта си към дайвинга и няколко пъти е участвал с Михаил Заимов и колегите му от BSTD в подводните им експедиции.

“Под водата няма партийни цветове! Още повече че в Черно море, след 20-я метър всички цветове изчезват... Точно 48 часа след като му беше обяснено точно какви са рисковете от намиращия се в потъналия кораб “Мопанг” мазут, Борисов има решение на Министерския съвет, отпуснати средства, приет план за действие и – най-изненадващо – поканени точно хората, които могат да го свършат: Deep dive systems и “Хидро ремонт”. При това технологичното решение не само ще предотврати екокатастрофата, но ще запази и кораба като естествен подводен риф и местообиталище на десетки морски видове. А за радост на гмуркащото се братство и като бъдещ обект за дайвинг, макар и с по-сложен режим, защото – освен всичко останало – “Мопанг” се намира и на фарватера. Специални благодарности на Михаил Заимов затова, че не се кротна, докато всички не разбраха какво се случва”, написа Дилов във фейсбук.

Операция през 1982 г. спасява Бургас от екокатастрофа

Случаят с мазутния разлив от “Мопанг” не е единствен. През последните 30– ина години край нашето крайбрежие има десетки подобни инциденти. Най-сериозно изглежда положението на 13 октомври 1982 г., когато румънският супертанкер “Униря” подава сигнал за бедствие в Бургаския залив. На борда му има 4000 т газьол и 450 т мазут. Вози около 68 000 тона суров нефт. Веднага след сигнала за бедствие е подготвен експедиционен отряд от два спасителни влекача - “Перун” и “Бенковски”, плавателна база “Китен” с 50 т пенообразувател, нефтосъбирач за открито море - “Русалка” и малък танкер, които след около час се отправят към бедстващия танкер. Поискан е въздушен разузнавателен оглед, който се осъществява от самолет ЯК-40 и вертолет МИ-2. В кризисния щаб влизат специалисти по морско спасяване и нефторазливи, пожарникари. Медицински екип е качен на борда на “Перун”, чийто екипаж е подсилен с 6 огнеборци със специална индивидуална техника и костюми за работа в огън и задимена среда. Данните от извършено радиоиздирване сочат, че танкера е в съвсем друга позиция, различна от обявената от капитана му (47 мили на юг срещу Бургаския залив). Данните са потвърдени и от самолета ЯК-40. Корабособственикът е информиран за действията на отряда и макар че не дава съгласие, заради опасноста на операцията е даден ход.

Според официална международна справка за разливите в Черно море за периода 2000-2004 г. в Бургаския залив са записани 5 случая, а за цялото българско крайбрежие - около 40.

Авариен нефторазлив се получава при потъването на моторен кораб “Толстой” на 27 септември 2008 г. срещу нос Емине.

Разлив има и при сблъсъка на корабите “Карам 1” и “Александро ДП” на 29 ноември 2010 г.

Потъването на моторен кораб „Еллан”, който е на дрейф в наше териториално море, с направление Варненски залив, предизвиква разлив на газьол.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Софиянец изхвърли книги до кофи за боклук и предизвика възмущението на потребителите в социалните мрежи. Вместо да ги запази и съхрани столичанинът явно е решил да освободи място за нещо по важно в жилището си от художествените

Навряха ми маркуч в за*ника! Скандалната изповед направи известната разложка кримка Сергей Шопов, по прякор Тони Измамата, пред шокираните погледи на магистратите от Софийския апелативен съд, видя "България Днес". Кримигероят от гърменското село Дъбница отдавна е напълнил полицейските сводки в района на Гоце Делчев и Разлог с палитра от

Фолклегендата Руси Русев стана учител! Изпълнителят на вселенския хит "На бургаската гара" преподава на деца в училище "Христо Ботев" в бургаския кв. Долно Езерово. "Започнах втора учебна година като вокален педагог. Музикалната ми кариера продължава - имам участия и концерти, опитват се да правя нови песни, но и искам да уча деца.