Публикуваха окончателния вариант на новия Закон за хората с увреждания

https://www.24chasa.bg/novini/article/7028081 www.24chasa.bg
СНИМКА: pixabay

Окончателният вариант на новия Закон за хората с увреждания е публикуван на Министерството на труда и социалната политика и предстои за общественото му обсъждане. Голяма част от промените в грижата за хората с увреждания, заложени в проекта, вече бяха публично оповестени след поетапното им обсъждане в работната група в социалното министерство, предаде БТА. 

Новият вид финансова подкрепа за хората с увреждания, обвързана вече с линията на бедността, ще влезе в сила от 1 януари догодина. От 1 януари 2020 г. се предвижда финансирането на медицинските изделия и помощните средства за хората с увреждания да премине към системата на здравеопазването, като се въвежда нов механизъм за тяхното финансиране и предоставяне (в натурално измерение), както и стандарти за качеството им.

Въвежда се нов вид оценка на потребностите на хората с увреждания, съобразена с индивидуалните потребности. Заключенията от индивидуалната оценка ще са задължителни за всички органи. Създава се нов специализиран орган за хората с увреждания на бюджетна издръжка към Министерския съвет, който ще отговаря за индивидуалната оценка от 1 януари 2021 година. До тази дата задълженията му ще се изпълняват от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията на хората с увреждания.

Информационната система за хората

с увреждания ще поддържа профил

на всеки човек с трайно увреждане

Регламентират се по-облекчени критерии за представителност на организациите на хората с увреждания. Държавата осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания под формата на субсидия от държавния бюджет, която се предоставя на организациите на и за хората с увреждания с призната представителност, както и въз основа на одобрени проекти на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза в областта на правата за хората с увреждания.

В работата по проекта участваха както майките, така и хора от националнопредставителните организации на хора с увреждания, експерти от различни министерства, министри.

Проектът на Закон за хората с увреждания е разработен в изпълнение на Програмата за управление на правителството за периода 2017 - 2021 г., в която са заложени мерки, свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания, се посочва в мотивите на законопроекта. Той е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със закон на 26 януари 2012 г.

Нов специализиран орган

за хората с увреждания

С проектозакона се предвижда създаването на специализиран орган с основна дейност изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, реализиране и координиране на политиката за правата на хората с увреждания. Специализираният орган е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище София. Органът има водеща роля при координацията между отделните институции и организации и ще започне да функционира от 1 януари 2021 г. За периода от влизането в сила на закона до 1 януари 2021 г. задълженията на специализирания орган продължават да се изпълняват от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания в областите на функционалната им компетентност. До 30 септември 2020 г. Министерският съвет следва да приеме Правилник за устройството и функциите на специализирания орган.

Представители на институцията на омбудсмана ще правят мониторинг на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и мониторинг на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания се създава Съвет за наблюдение, който да гарантира защитата на правата на хората с увреждания. Съветът ще осъществява дейността си на основата на принципите за независимост, равенство в третирането и пълноправно участие в обществения живот. Членове на Съвета за наблюдение са: двама представители, определени от омбудсмана на Република България; двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация; четирима представители на представителните организации на и за хората с увреждания, определени от тях; един представител на академичната общност, определен от Българска академия на науките.

Предвидено е определянето на членовете на Съвета за наблюдение да се извърши в тримесечен срок от влизане в сила на закона, а в шестмесечен срок да се приеме правилник за дейността на съвета. Членовете на съвета не получават възнаграждение.

Промяна в индивидуалната оценка

Проектът на Закон за хората с увреждания въвежда нов подход за социално приобщаване чрез оценка, който отчита индивидуалните потребности на хората с увреждания. Извършва се промяна на механизма за предоставяне на вида подкрепа с цел постигане на индивидуален подход при оценяването, адекватна преценка на най-подходящия вид подкрепа, съобразен с индивидуалните потребности на лицето с увреждане, което да им осигури възможност за приобщаване и независим живот в общността. Механизмът цели ефективно насочване на бюджетните разходи за предоставяне на финансова подкрепа на хората с увреждания, съобразена и с възможностите на държавния бюджет.

Индивидуалната оценка е комплексна и отразява потребностите на човека с увреждане. Тя изследва обстоятелствата, свързани със здравословното му състояние, функционалните затруднения и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните му дейности, както и вида на необходимата подкрепа. Чрез установяване на вида подкрепа, човекът с увреждане се насочва към компетентните институции и организации за реализиране на съответните му права. Заключенията от индивидуалната оценка са задължителни за всички органи.

Предлага се индивидуалната оценка на потребностите да се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане, с което се отговаря на критиките от заинтересованите страни спрямо липсата на достатъчна ефективност, ангажираност и последващ контрол от страна на досега действащата консултативна комисия, съставена от представители на отделни институции, се отбелязва в мотивите към проекта.

Нов вид финансова подкрепа

за хората с увреждания

На законово ниво се предвижда определянето на конкретните видове и размер на финансова подкрепа, която се състои от два компонента: Първият компонент е месечна финансова подкрепа, която компенсира разходите, породени от увреждането и представлява определена сума, в зависимост от степента на увреждане. База за изчисляване на размера на подкрепата е линията на бедност за съответната година. Новият подход гарантира индексиране на финансовата подкрепа ежегодно. В действащия Закон за интеграция на хората с увреждания размерът на месечната добавка за социална интеграция се определя като процент от гарантирания минимален доход, който към настоящия момент е в размер на 75 лв.

Финансовата подкрепа е в размер от 10 на сто от линията на бедността до 57 на сто от нея, като за догодина линията на бедност ще е 348 лева. Хората от 50 процента до 70,99 на сто степен на увреждането ще получават подкрепа в размер на 10 на сто от линията на бедност; от 71 процента до 90 на сто степен на увреждането в размер на 15 на сто от линията на бедност; над 90 на сто степен на увреждането в размер на 25 на сто от линията на бедност; над 90 на сто степен на увреждането с чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност в размер на 57 на сто от линията на бедност.

В Преходните и заключителни разпоредби е разписано, че месечната финансова подкрепа ще бъде отпусната от 1 януари 2019 г., за да предостави възможност на хората с трайни увреждания да получат в кратки срокове по-високия размер на финансовата подкрепа. Всички издадени и влезли в сила индивидуални административни актове до 1 януари 2019 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени продукти и за достъпна информация, както и отпуснатата с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащана, на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а от Кодекса за социално осигуряване, социална пенсия за инвалидност, считано от 1 януари 2019 г., се трансформират във вид на месечна финансова подкрепа. В случай, че трансформираната месечна финансова подкрепа е в по-малък размер от досегашната, се отпуска по-благоприятната за човека.

Вторият компонент на подкрепата се състои от целеви помощи съобразно вида на увреждането и в зависимост от потребностите на оценявания човек. Целевите помощи се предоставят за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ), покупка и/или приспособяване на лично моторно превозно средство, приспособяване на жилище, балнеолечение и/или рехабилитационни услуги и наем на общинско жилище.

От 1 януари 2020 година помощните средства

и медицинските изделия преминават

към здравното министерство

Предвидено е от 1 януари 2020 г. преминаване на финансирането и предоставянето на помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания към системата на здравеопазването, в натурално измерение и в съответствие с утвърдени стандарти за качество. В тримесечен срок от влизането в сила на закона, министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса изработват и утвърждават стандарти за качество на медицинските изделия и помощните средства за хората с увреждания.

Предлаганата промяна е обусловена от обстоятелството, че предназначението на медицинските изделия е процес, който е изцяло от компетентността на органите на здравеопазването. В тази връзка е обосновано предоставянето на ПСПСМИ да се реализира в рамките на Министерството на здравеопазването, се посочва в мотивите на законопроекта. Според тях този модел улеснява нуждаещите се хора с увреждания да не посещават няколко различни институции и създава възможност за осъществяване на по-ефективен контрол по отношение на качеството и действителната необходимост от предоставяните ПСПСМИ, съобразно здравословното състояние на лицата.

Мерки в подкрепа на заетостта

на хората с уврежданията

С проекта на Закон за хората с увреждания се създават възможности за гарантиране на условия за равен достъп до образование и професионално обучение, осигуряване на заетост в обичайна, специализирана и защитена работна среда, както и предоставяне на адекватна подкрепа за работещите хора с увреждания и техните работодателите. В рамките на законопроекта се въвежда "квота на работната сила", която да гарантира и увеличи заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда. Определената квота се отнася за всички работодатели, така както е регламентирано задължение за органите по назначаване, съгласно реда и условията на Закона за държавния служител.

Работодателите се задължават да назначават работници и служители с увреждания, като задължението за работодател с 26 до 50 работници и служители е поне 1 човек с трайно увреждане; работодатели с 51 до 99 работници и служители - двама с трайни увреждания, работодатели със 100 и над 100 работници и служители - 2 на сто от средносписъчния си състав. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на човека с увреждане при неговото наемане.

Предвижда се да се създаде специализиран фонд "Заетост на хората с увреждания" към министъра на труда и социалната политика, като административното и оперативно обслужване се извършва от Агенцията по заетостта. Предлага се Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, съвместно с други заинтересовани страни да разработват за финансиране и реализиране програми и мерки за насърчаване на заетостта. По програмите и мерките ще се предоставят средства за стимулиране на работодателите, които да разкриват работни места за наемане на хора с трайни увреждания.

Териториалните поделения на Агенцията по заетостта се предвижда да предоставят специализирано трудово посредничество, което ще включва: оценка на професионалните умения на хората с увреждания; оценка на желанията и възможностите за придобиване на професионални умения с оглед изискванията на пазара на труда; включване в програма/ проект за придобиване на професионални умения; подпомагане чрез трудови наставници в процеса на обучение и започване на работа; насочване на лицата с увреждания към потенциални работодатели, в изпълнение на изискванията на квотата на работната сила и посредничество при преговорите на хората с трайни увреждания и работодателите.

Регламентира се защитената заетост за хора с тежки и множество увреждания. Предвижда се създаване на центрове за защитена заетост, като механизъм в подкрепа на трудовата интеграция на хора с тежки и множество увреждания с основна цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги.

Агенцията за хора с увреждания (АХУ) ще продължава да финансира целеви програми и проекти на специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания, както и проекти, стимулиращи обичайните работодатели за наемане на хора с трайни увреждания чрез стимули за усъвършенстване и/или оборудване на съответните работни места и осигуряване при необходимост на достъп до тях.

Проектът предвижда да отпадне задължителната закрила по чл. 333 от Кодекса на труда за работници или служители, които към момента на възникване на трудовото правоотношение са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или боледуват от болест, определена в наредбата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Мотивите за предлаганата промяна са, че до този момент закрилата практически действа като трудно преодолима бариера пред работодателите да наемат хора с увреждания. Високата нормативна защита, с която се ползват хората с увреждания на пазара на труда силно затруднява тяхното приобщаване и намирането на работа, се отбелязва в мотивите.

Към министъра на регионалното развитие и благоустройство се предвижда да се създаде фонд "Мобилност и достъпна среда" с цел да подкрепи изпълнението на приоритетните програми, проекти и дейности в процеса на осигуряване на достъпна среда и други мерки, подкрепящи мобилността на хората с увреждания.

Предвижда се и създаване на информационна система за хората с увреждания, която ще служи за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с трайни увреждания, за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности и за разработване на секторни политики. Информационната система ще поддържа профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация.

Облекчаване на критериите

за представителност

С предлагания акт се въвеждат на законово ниво общите и специфични критерии за представителност на организациите на и за хората с увреждания и се регламентират по-облекчени условия за признаването им за представителни. Определят се изискванията за финансиране и субсидиране на осъществяваните от тях дейности и изразходваните средства. По този начин е налице възможността да се избегне неравнопоставеността между организациите и да се спомогне за насърчаване на сътрудничеството между тях и обединяване на усилията им за защита на правата на хората с увреждания, пише в мотивите на законопроекта. Организациите на и за хората с увреждания, които желаят да бъдат признати за представителни, трябва да имат най-малко 3-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания, да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната.

Организациите на хора с увреждания трябва да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност.

Организациите на сляпо-глухи хора е необходимо да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие. За организациите на малките хора се изисква да имат не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие. Организациите на работодателите трябва да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания, включително подкрепящ персонал. Организациите за хора с увреждания, предлагащи социални услуги за хора с увреждания, трябва да обслужват не по-малко от 4500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания. Родителските и професионалните организации за хора с увреждания трябва да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации.

Държавата осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания под формата на субсидия от държавния бюджет, която се предоставя на организациите на и за хората с увреждания с призната представителност, както и въз основа на одобрени проекти на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза в областта на правата за хората с увреждания.

Финансова обосновка

Експертните разчети сочат, че при приблизително запазване на броя на нуждаещите хора с увреждания с най-малко 50 на сто трайно намалена работоспособност (около 490 000 души средногодишно) ще изисква бюджетен ресурс за 2019 г. в размер около 332 милиона лв. годишно. Това означава, че в сравнение с 2018 г. ще бъдат необходими допълнително около 133 милиона лв., се посочва в оценката на въздействието на законопроекта. Там се уточнява, че тази прогноза, в известна степен, е ориентировъчна поради неяснотата от днешна гледна точка, какво ще бъде окончателното законоустановено съдържание на индивидуалните оценки на потребностите на хората с увреждания, както и стойността на предвижданите мерки за подкрепа.

Предстои в хода на приемането на проектозакона да бъдат окончателно определени предложените етапи на влизане в действие на всички елементи на новия закон, което ще позволи разпределението на допълнителните бюджетни разходи в рамките на следващите 3 бюджетни години.

Влияние върху размерите на необходимите бюджетни средства (преди всичко в посока на минимизиране на нарастването на разходите) ще окаже и използването на част от съществуващия капацитет на АСП като основа за създаването на новите експертни и управленски структури, предвидени в проектозакона.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Селекционерът Димитър Пенев и няколко човека от делегацията на България се почерпили с вино за $169 бутилката след победата на България над Франция с 2:1 на "Парк де Пренс". Това разкри пред колекционерското издание "Господ е българин" коментаторът Петър Василев. Президентът на БФС Валентин Михов организирал специална вечеря по повод успеха в

В турска болница е приет Димитър Желязков, след като здравето му сериозно се е влошило, научи "България Днес". Хоспитализирането на Митьо Очите се оказва основната спънка за връщането му в България, разкриват негови приближени. Несебърският Ал Капоне бе заловен край тузарски хотел в Истанбул в началото на август.

Има диплома Оперната певица лекува с космическа енергия Оперната певица Весела Нейнски владее техниките на хипнозата, научи "България Днес". Участничката във "ВИП брадър" е сертифициран терапевт от Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия, показа проверка на вестника. Самата Нейнски признава, че е вкарвала много хора в транс.