l В коридорите на училището в Световрачене
стоят грамотите на най-малката жертва в Своге -
14-годишното момче е запален шахматист,
футболист, танцьор, отличник по английски
l Седмици преди да загине, се влюбил в чистите
плажове на Гърция и искал да се върне отново
l Патриот - държавният герб е начело
на страницата му в социалните мрежи
Ако камерите на журналистите бяха допуснати да изпратят Георги Стойков, вероятно щяха да запечатат повече истории за него от съучениците му. Децата от Световрачене носеха карамфили, които някой им беше раздал. Всяко едно от тях обаче разказваше охотно само извън камерите за най-малката жертва на катастрофата.
За едни той е отличният шахматист. Други го описват като вратаря на футболния отбор, който не предава никога тима. Най-добрия по английски в цялото училище “Св. Св. Кирил и Методий”. Или като запален състезател по народни танци...
Тая есен Георги трябвало да започне учебната година не в Световрачене, където завършил 7-и клас с успех от 5,50, а в Националната финансово-стопанска гимназия в София. Това е едно от най-елитните училища в страната, а 14-годишното момче било прието, след като изкарало на външното оценяване по БЕЛ 5. Същата била и оценката му по математика.
“Георги беше най-добрият в класа по английски език. Вървяха му и химията и билогията”, разказаха негови съученици. Въпреки че академичните му постижения били отлични, съвсем не се ограничавал с тях.
“Той беше всестранно развит - биваше го и в спорта, и в изкуствата”, допълват приятели на Георги.
Заедно с няколко приятели спечелили множество турнири по шахмат, а грамотите за първите им места изпълват коридорите на 177 ОУ “Кирил и Методий” в Световрачене.
Добър футболист, когото избрали за вратар на училищния отбор, който наскоро се върнал с награда от състезание.
Страстта му към футболната врата личи и от профила му във фейсбук. Там младежът е качил снимки на Боби Михайлов. Публикувал е и писмото на легендарния Джанлуиджи Буфон, което той написа след рекордна серия без допуснат гол.
“От деня, в
който спрях
да те гледам
(футболната
врата - б.а.),
започнах
да те обичам,
да те защитавам... да бъда твоята първа и последна линия на защитата”, цитира легендарния страж Георги.
Друга страст на младежа били народните танци. Ходел всяка събота и бил сред най-талантливите.
Най-много обаче обичал да пътува. Партньори му били баба му Даринка, която също загина в катастрофата, и вуйчо му Симеон, който бе ранен в нея. Седмица преди злополучния инцидент ходили в Гърция. Георги разказал на приятелите си, че много му харесало там и непременно трябва и те да отидат.
Бил впечатлен
от чистотата
на гръцките
плажове
и от това, че не са пренаселени.
Най-голямата любов на Георги, който нямал приятелка, обаче била родината. Всяка една снимка на младежа във фейсбук е с добавен в горния десен ъгъл български флаг. На корицата му пък е гербът с трите лъва.
Приятели на Георги разказаха, че младежът много помагал на баба си, която е вдовица. Често ѝ пазарувал, бил в дома всеки ден и винаги пътувал с нея.
Когато сутринта на 25 август майка му Цветелина и баща му Кънчо го изпращат с баба Даринка, са спокойни. С тях е и вуйчо му Симеон, който е брат на Цветелина. Семейството остава у дома с малкия си син Никола. Късно вечерта трагичната вест ги застига, докато са вкъщи. Младата майка изпада в шок и веднага тръгва към Своге, за да търси близките си. Но те вече не са между живите.
“Георги беше прекрасно дете! Когато мине по улицата, никога не ме е подминавал. Винаги поздравяваше. Много трудолюбив и възпитан беше”, разказа една от учителките му, която е преподавала и на майка му.