Потайностите на двореца “Врана”

https://www.24chasa.bg/novini/article/7032512 www.24chasa.bg
Симеон Сакскобугготски СНИМКА: Йордан Симeонов

На Симеон Втори му взеха още една родна стряха. След “Кричим”, “Ситняково”, “Саръгьол”, “Царска Бистрица” държавата си прибра и двореца “Врана”. Остана му само така наречената Царска къща в градчето Баня.

От всички тези палати най-интересна е историята на “Врана”. Крие потайности като “Потайностите на принц Карл”. Класическо четиво, което вълнува любителите на книжнината от Възраждането до днес.

По време на игото землището е чифлик на Осман паша, управител на Софийския санджак. Казвал се “Чардаклия” заради конаците с широки чардаци. През Руско-турската освободителна война са опожарени. Тукашният първенец хаджи Боне Петров купува пепелището от наследниците на пашата.

Хаджията брои

"Врана" е шедьовър на европейската архитектура.

500 златни

Ловният дворец, където цар Борис III среща превратаджиите на 9 юни 1923 г.

лири за “Чардаклия”

Заради статията "Потайностите на българския дворец" Стоян Михайловски е уволняван, съден и остава без пенсия.

Вдига къща с пристройки за ратаите и животните, пуска воденица. Сади овошки, копае зеленчуци, оре ниви, коси ливади. Стопанинът е баща на Георги Хаджибонев и дядо на Бончо Хаджибонев. И двамата са писатели.

Княз Фердинанд купува чифлика "Чардаклия" с подставено лице.

“Върху грамадната дворна площ - разказва внукът, - където някога се издигаха гордо конаците на Осман паша и синовете му Мурад бей и Мустафа бей, със своите гиздави старинни чардаци, върху местата, гдето бяха прострени хамбарът, магерницата, жилищата, оборите и разните домакински постройки на стария турски чифлик, разрушен из основи, сега се вдигаха една след друга нови сгради, строени за ново време, от новия стопанин, чието зорко око бдеше над всяка стъпка и чиято здрава десница ръководеше живота тук умело и ловко…”

Мария Луиза страда от синдрома на разбитото сърце

Духовно средище

“Чардаклия” ще се запомни не с чушките и доматите, а и като първия “литературен салон” у нас. В своите “Литературни мемоари” Бончо Хаджибонев свидетелства, че всяка събота под чардаците се събирали тогавашните живи класици. Идвали Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев. Имало и дами, кандидатки за Парнас.

“Понякога, ненадейно, избухва взрив от неудържим смях - пише Хаджибонев. - Алеко е пуснал някоя волна приказка. Дамите, свенливо навели глави, избърсват с кърпички насълзените си очи; Славейков е разрошил черна къдрава коса, рови с пръсти гъстата си къса брадичка, а очите му блестят от удоволствие; Михайловски нещо говори с д-р Кръстев, бърше и засуква големите си натежали мустаци, които е наквасил в чашката чай и одобрително клати глава...”

Капанът на

княз Фердинанд

Нравът на Фердинанд е като на врана. Види ли нещо лъскаво, отваря човка да го клъвне. “Чардаклия” е явление край младата столица, на която княжеският апетит не може да устои. Монархът почва да купува земи около чифлика и стъпка по стъпка стяга капана. “През 1890-1894 г. хаджи Боне Петров на два пъти е канен от Фердинанда в двореца, за да го склони да му продаде имота си”, сочи внукът Хаджибонев. Покровителят на писателското братство умира през 1895 г. Наследниците влизат в дългове и ипотекират “Чардаклия”. На 18 ноември 1898 г. имението отива на публичен търг. Състезават се Народната банка, двама еврейски банкери и Никола Странски. Той е придворен аптекар на Фердинанд, вади 56 500 златни лева и смазва конкуренцията. След това го “препродава” на княза!

Ято врани

дават името

Ловен дворец първо издига снага. Построен е през 1904 г. по проект на австрийски архитект. През 1909 г. е направена първата копка и на цитаделата, завършена през 1912 г. Тя е шедьовър на европейската архитектура. Резбовани тавани, позлатена ламперия и керамика красят интериора. Асансьорът още работи.

На тържеството по освещаването ято врани кацат на покрива. Фердинанд вижда в птиците знамение и нарича дворцовият комплекс “Врана”. Така черното ляга върху тази точка на родината.

Стоян Михайловски например тръгва по мъките заради статията “Потайностите на българския дворец”. Два пъти е уволняван от съдийска служба. Изхвърлят го от Висшето училище, сегашния университет. Като депутат е подведен под съдебна отговорност. Народното събрание му отказва пенсия.

Погребалната стая

След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. “Врана” минава във владение на цар Борис III. Един ден неговата съпруга Йоанна влиза в стая, в която никой не е стъпвал. Стефан Груев, първият биограф на царското семейство, пише:

“Тежки черни пердета спираха светлината, а въздухът миришеше на мухъл. Гипсови и восъчни маски на умрели роднини бяха изложени в тази стая, която Фердинанд наричаше “погребалната стая”, едно зловещо място, където мистично склонният, суеверен цар можеше да се отдаде на размишления за задгробния живот.”

“Борис - продължава Груев - нямаше тези нездрави вкусове на баща си, но от прекален консерватизъм и синовно уважение отлагаше пренареждането на бащините си стаи. Йоанна обаче не чака нито ден, за да се отърве от зловещите реликви.”

Деветоюнският

преврат

На 9 юни 1923 г. преврат сваля правителството на Александър Стамболийски. Димо Казасов е в делегацията, която посещава цар Борис във “Врана”. Професионалният превратаджия описва историческата среща:

“Поканиха ни в стария ловджийски дворец. Влязохме в работния кабинет на царя. Последният е съединен чрез широк вход с вестибюла, от лявата страна на който открита и кокетна стълба води за втория етаж. Сядаме и с любопитство разглеждаме студената обстановка на дървения дворец, върху която лежи отпечатъкът на Фердинандовия хладен и неприветлив темперамент.”

“И тъй, господа, какво имате да ми кажете”, пита Борис. “Ваше Величество - взема думата Александър Цанков, - правителството на Стамболийски е свалено по волята на народа от армията. Всички бивши министри са арестувани. Мирът и спокойствието на страната са обезпечени чрез мерките, които войската взе и продължава да взема. Ние дойдохме да поискаме санкция на тоя свършен факт.”

Езерото

“Чърчил”

След смъртта на Борис царското семейство се мести във “Врана”. На 24 март 1944 г. дворецът е бомбардиран от англо-американците. На другия ден отиват да огледат пораженията регентите проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.

“Изгорял е съвсем вторият етаж на новата сграда и дясното крило на първия етаж. Партерът и лявото крило на 1 етаж са запазени, но станали необитаеми”, отбелязва в дневника си Филов.

Според царица Йоанна 36 бомби удрят сградата, 11 падат в парка. “Една от тях направи кратер с диаметър седем метра и три дълбочина, който се напълни с вода. Пуснахме в него червени рибки и го нарекохме езерото Чърчил”, спомня си вдовицата.

Уинстън Чърчил се заканва да превърне България в “картофена нива”. Освен София по време на войната са бомбардирани Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други селища.

Пътят към

изгнанието

На 8 септември 1946 г. е насрочен референдум за република или монархия. Понеже резултатът предварително е известен, месец по-рано царицата е посетена от политкомисар. Уговаря я да напуснат страната със самолет. Ще пътуват удобно и бързо, рекламира въздушния транспорт той.

“Знаех отлично - пише Йоанна - каква опасност се криеше в избора на въздухоплавателно средство, което не можеше да бъде друго освен съветско. Щяхме лесно да се намерим извън границата на България, на територията на СССР, тласнати по-скоро към мрачни съдбини.”

В първите дни на републиката иде и дипломатът Иван Алтънов. Той предлага параход за Египет. В крайна сметка прокудените тръгват от “Врана” с “Ориент Експрес”. Защото международният влак е извънтериториално убежище.

Новите

господари

В условията на народната демокрация дворецът “Врана” последователно е обитаван от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков. Червените витязи крачат из салоните и цъкат с език.

Коларов обичал да се вози с асансьора. Червенков като културтрегер се захласвал по картините. Димитров си пиел мастиката на чист въздух в парка.

И тримата обаче усещат, че нещо ги притеснява. Това е призракът на царя, който обикаля наоколо. Изравят останките, препогребани от Рилския манастир. Хвърлят ги неизвестно къде, оцелява само сърцето. Една потайност, която чака да бъде разгадана.

Княгиня Мария Луиза

умира от мъка

Два месеца след като Фердинанд слага ръка на чифлика край София, умира неговата съпруга Мария Луиза Бурбон-Пармска. От мъка, която причинява така нареченият синдром на разбитото сърце.

През 1891 г. князът тръгва из Европа да търси съпруга. След серия от амурни совалки в България скланя да дойде най-голямата дъщеря на Пармският херцог Роберто. Той обаче отказва да даде ръката на Мария Луиза, заради чл. 38 в Търновската конституция. Според него наследникът на българския престол трябва да бъде кръстен в православната вяра.

А благородникът

иска да гали

внучета католици

“Стамболов се видя в чудо - пише историкът Стивън Констант. - От една страна, необходимостта от женитбата бе неотложна, но от друга страна, промяната на конституцията би го изложила на голяма опасност. Той добре разбираше, че рискува положението си, ако прокара такава мярка.”

Премиерът застава зад династичните интереси. Налага волята си на Народното събрание и депутатите променят неудобния член. Годежът е обявен в замъка “Шварцау”, а сватбата е вдигната във вила “Пианоре” през 1893 г.

Вместо да благодари на Стефан Стамболов, булката се мръщи на празничната трапеза. Били му излезли циреи, установява тя: “А тез подозрителни цирки по врата му... Боже мой, каква гнусота!”

Най-доволен от католическата развръзка е папа Лъв XIII.

Светият отец праща

благословия на

младоженците

Като се ражда престолонаследникът, Фердинанд се обръща на 180 градуса. За да признае Русия короната му, решава да вкара Борис Търновски в православното лоно. В началото на 1896 г. князът отива при папата да измоли разрешение за миропомазването.

Той категорично отказва. Тогава Фердинанд иска поне да му се спести позорът на анатемата. Божият наместник му обяснява: “Ако предадеш своя син Борис на схизмата, ipso facto (от самия факт) ще бъдеш отлъчен от вярата!”

Потресена, Мария Луиза се опитва да приложи мълчалива съпротива, но съпругът я изолира в странство.

На 1 февруари 1896 г. в София пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия от Цариград идва Екзарх Йосиф.

Мирото е донесено

от Кремъл

в ковчеже от

скъпоценни камъни

На 2 февруари сутринта улиците между двореца и съборния храм “Св. Неделя” са задръстени от народ. В 9 и 30 започва тържествен молебен. След час тук е и Фердинанд.

С православното миро са помазани челото, ноздрите, ушите и гърдите на младенеца Борис. Майка му е омерзена от погазената вяра на предците си. Три години се бори със синдрома на разбитото сърце. Умира на 30 януари 1899 г. от обикновена простуда, с която изтощената имунна система не може да се пребори.

Мария Луиза е погребана в пловдивската католическа катедрала “Св. Лудвиг”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,

Камен Тонов свързан с неофициалния охранителен бизнес на Балбузанов Участник от „Биг брадър“ се оказа коз на прокуратурата срещу Камен Балбузанов-Куката. Камен Тонов-Михаловски бе викнат в спецсъда, за да даде показания по дело за рекет, палежи и побои срещу плевенския ъндърграунд герой заради връзките си с неофициалния му охранителен бизнес,

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",