Скъпи читатели, добре дошли в семейната зона на “24 часа”. Имате запазено място за нея. Всеки вторник на страниците на любимия вестник, а по-късно и на www.24chasa.bg в интернет ще разискваме теми за семейните отношения. Готови сме да “влезем във вашите обувки” и очакваме да ни посочите посоката, в която искате да вървим заедно. Ще се стараем да намираме експерти и добри примери от цял свят по въпросите, които ви вълнуват. Целта ни е да ви измъкнем от тежките окови на битовите проблеми и да върнем отново блясъка в очите ви, когато говорите за любимите си хора.
Решихме да стартираме седмично приложение по въпросите на семейството, защото осъзнаваме, че голяма част от обществените проблеми се дължат основно на обтегнати или прекъснати връзки в него.
Данните на Националния статистически институт, че сключените бракове у нас се увеличават, а разводите намаляват, ни радват, но не ни успокояват. Защото положителната тенденция се дължи основно на икономическата стабилност, а не на променено обществено мнение за важността на семейните отношения.
На 28 593 сключени брака през миналата година се падат 10 411 развода. Средната продължителност на брачните отношения е около 16 години, което означава, че все повече двойки не могат да отгледат децата си и да доживеят заедно до дълбоки старини, както се е случвало при нашите родители, баби и дядовци.
Има и хиляди семейства, които просто съжителстват в името на своите наследници или пък защото не могат да си позволят раздяла по чисто битови причини. В повечето случаи те прикриват проблемите си. Представят се пред близките си като щастливо семейство, докато зад вратата на дома им се водят истински войни.
Нашите усилия ще бъдат да ги измъкнем оттам и чрез подходящи публикации да предпазим други от попадане в такава семейна клопка. С женска загриженост ще се отнасяме към въпросите, които ви вълнуват, и ще се борим мъжки да получат най-адекватните отговори. Можете да ни пишете за тях на имейл [email protected]
За нас ще е чест и голяма отговорност да бъдете наши читатели!
Защо в Алтай забраниха водката на съпрузите, а в Холивуд още се борят с уискито
Жените от две села в руската република Алтай започват открита война с алкохолизма на своите мъже. Решават се на тази крайна мярка, след като осъзнават, че това е единственият начин да ги спасят. Битката не е никак лесна, тъй като почти всички мъже в този отдалечен сибирски район, в близост до границата с Казахстан и Монголия, са пияници. Жените обаче използват хитрост и дори незаконни действия, за да въведат сух режим.
Всичко започва през далечната вече 1985 г., когато ръководството на селата Боочи и Кулада е поверено на жена с доста чепат характер. Едва 19-годишна тя се омъжва за механик, когото всички търсят за помощ, щом им се развали нещо. Активността ѝ бързо е забелязана и тя е избрана за председател на селския съвет. След като осъзнава, че най-големият проблем на 700-те ѝ съселяни е пагубното пиене, Валентина Паянтинова се заема да се справи с него. Вика останалите жени и ги пита какво да направят. Заедно
решават да забранят
продажбата на
алкохол в селските
магазини
За да е законно всичко, свикват селсъвета, но не казват за заседанието на мъжете. Четирима обаче разбират и пристигат, но техните гласове “против” се оказват недостатъчни и забраната за алкохол в Боочи и Кулада е въведена.
“Вечерта жените просто казаха на мъжете си: Край! Ако искате да пиете водка, ще трябва да си я купувате от другите села надолу в планината. За да стигнете дотам, ще ви трябват пари за кола, а и докато се върнете, ще изтрезнеете”, спомня си днес Паянтинова. Всички казани за варене на домашна водка са изгорени. За всяко пиянство
се налага глоба
от 200-300 рубли, което сега се равнява на 5-7 лева, но тогава са били страшно много пари за тази част на света. Освен това след три нарушения е следвало изпращане на принудително лечение.
“Ах, как ме ненавиждаха тези хора. Ако пиян ме видеше на улицата, бягаше. Говореха, че съм им разрушила живота, като съм ги изпратила на лечебно-трудова профилактика. Трима от тях все още са живи. Сред тях е мой съсед”, разказва Паянтинова пред Би Би Си. За да не я обвиняват в пристрастност, глобява и брат си. Неприятностите за семейството ѝ не спират дотук. Появяват се слухове, че се готви нейното отравяне. Дъщеря ѝ плаче и се оплаква на баща си: “Съседите казват, че тя прави всичко това, за да се самоизтъква. За какво ѝ е, след като в съседните села всички си пият? Заради мама за нас няма живот”.
Мъжът ѝ също страда, защото всички го гледат накриво. Даже в един момент иска да се разведе с нея. “Той беше много авторитетен човек. Беше механик и можеше да поправи всяко нещо. При него постоянно идваха за помощ и това ме спаси. Ако също пиеше или не ми даваше да работя, нищо нямаше да се получи”, прави равносметка Валентина.
Тя напуска фронта
срещу алкохолизма,
след като е повишена и отива да работи в районния център Онгудай. Връща се в Кулада след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и заварва отново поголовно пиянство. “Пиеха толкова много, че не можеха да платят вересиите си с месеци. Пропиваха всичко. Децата им гладуваха.”
“Един мъж трябваше да продаде цяло теле, за да покрие алкохолните си дългове, а в Алтай това животно е местна валута и доказателство за изобилие”, разказва Паянтинова. Тя отново събира жените и гласуват за връщане на забраната за алкохол. В това време в Русия е хаос.
Няма пари за заплати на председателите на селсъвети, но тя прекарва цели 10 години на поста. През 2000 година заминава да работи в алтайската столица. Връща се като пенсионерка през 2013 г. и отново вижда много пияни мъже. Пак я избират за кмет и тя за трети път въвежда сух режим.
“Сега вече никой не се оплаква, а пияниците тихомълком ходят в другите села. Там пък са недоволни, защото се търкалят по улиците им, но аз им казвам: Кой е виновен? Направете си събрание и при вас ще бъде спокойно”, посочва Паянтинова. Тя с гордост разказва, че в Кулада и Боочи вече никой не си заключва вратите на къщите. Имало е само един пиянски скандал, завършил с убийство, което е в пъти по-малко в сравнение с останалите части на Русия, където 12 от всеки 100 000 случая на смърт са в следствие на алкохол.
Два пъти в годината Валентина
издава заповед за
доставки на шампанско
и вино в селските
магазини
Това става на 30 и 31 декември и на 7 и 8 март, като бутилките се продават само на жени. По съпротивата на алтайските съпруги се увличат и други руски села и се обявяват за зони на трезвеността.
В други части на света обаче подобни действия изглеждат екзотично. Там дамите обикновено нямат смелост открито да се борят с проблема. В повечето случаи те се опитват да го прикриват, да го решават сами, което рядко води до успех. Има истории на жени, които също свикват с чашката само защото решават да пият от тази на съпруга си, за да намалят количеството алкохол, поглъщано от него, или пък просто да са на една купонджийска вълна. Други пък са изтъквали в съда, че се развеждат, защото мъжът им пие. И когато съдията пита: “Колко, госпожо”, отговорът е: “По една-две бири вечер”.
Всъщност няма единна научна оценка кое количество алкохол може да бъде приемливо. Според Световната здравна организация риск за здравето има, ако се пие повече от 5 дни в седмицата, и то повече от една бира (330 милилитра) дневно, или от от чаша вино (140 милилитра), или 40 милилитра твърд алкохол. Когато става въпрос обаче как алкохолът влияе на междуличностните отношения, психолозите дават други критерии. Според тях пиенето се превръща в болест, когато желанието за него започне да управлява хората, да владее техните мисли, чувства и тяло. Точно тогава е важна намесата на близките, тъй като алкохолнозависимият губи ясна преценка кога му е нужна помощ. И това състояние няма нищо общо с неговата интелигентност, образование и социално положение.
Станалите публично известни битки на някои холивудски звезди и музиканти с алкохола показват, че никой не е застрахован срещу това. Най-последната алкохолна зависимост, която все още продължава, е на актьора Бен Афлек. В края на август бившата му жена Дженифър Гарнър собственоръчно
го закара в клиника,
след като пристигна
в дома му с Библия
в ръка и придружена от адвокат. Тя се решила на този необичаен ход, когато видяла снимки как той получава доставки с алкохол в доста раздърпан вид. Двамата са разделени от 2015 г., но едва миналата година подават документи за развод, който окончателно не е приключил. По време на 12-годишния им брак 46-годишният актьор на няколко пъти постъпва в клиника за алкохолици. След поредния престой там миналата година написа във фейсбук, че е приключил с лечението за пристрастеност към алкохола, иска да живее пълноценен живот и колкото се може по-добре да изпълнява задълженията си към трите им деца. Последва обаче любовен роман с продуцентката Линдзи Шукъс, а напоследък и с 22-годишния модел на “Плейбой” Шауна Секстън. Последната даже бе забелязана да го посещава в болницата, в която Гарнър го настани.
Жената на Стинг пък му дава добър урок срещу пиенето още в началото на връзката им. Когато Труди Стайлър се запознава с него, той вече е известен музикант. Има друга жена и две деца, които го чакат вкъщи, докато той безпаметно се напива, друса се, спи с огромен брой жени, чиито имена не помни на сутринта. Труди тогава е начинаеща актриса и модел и вместо да се поласкае от вниманието му, отказва да си легне с него. Потресен, той отива и на следващия ден, но тя го избутва от вратата и му заявява, че не може да търпи пияни мъже. Случката се повтаря няколко пъти, докато Стинг не се появява трезвен и добре изглеждащ. Романът им започва и певецът постепенно се отказва от алкохола, дрогата и започва да се занимава с йога. Единственият им досег с пиенето днес е това, че произвеждат вино в имението си в Италия.
Колегата на Стинг Ози Озбърн обаче не успява да стори това, въпреки че жена му Шарън също има много ключова роля в неговия живот. Тя опитва почти всичко и многократно го изпраща да се лекува от зависимости от алкохол, наркотици и секс. Веднъж тя решава да скрие всичките му дрехи, за да няма с какво да излезе да пие.
Ози обаче облича нейна
рокля и отива на бар
Друг път се събужда в тясна килия и когато пита какво е направил, пазещият полицай го информира, че се е опитал да удуши съпругата си в момент на алкохолно умопомрачение. Двамата са женени от 1982 г. Имат три деца, но заради изневерите, пиенето и наркотиците на основателя на групата “Блек Сабат” на няколко пъти са пред развод.
69-годишният музикант признава, че преди се е страхувал най-много от Шарън, а днес от себе си. Той смята, че наркотиците и пиенето са увредили безвъзвратно паметта му, защото понякога не знае какво е направил преди 4 секунди, но пък има ярки спомени от 80-те години. Ози дори обмисля да завещае тялото си за научни изследвания, защото няма разумно обяснение как е доживял до тази възраст при количествата алкохол и наркотици, които е погълнал.
2000 български семейства се разпадат годишно заради пиянство
Всяка година над 2000 български семейства престават да съществуват заради системно пиянство, показват данни на организацията “Анонимни алкохолици”. Тя започва работа у нас в края на 1989 г. и вече има близо 30 групи в цялата страна. Нейни проучвания сочат, че 40 на сто от българите злоупотребяват с алкохол, а 5% са зависими.
Изследвания на неправителствената организация “Лига на умерените” пък са установили, че повече от 185 000 мъже имат алкохолна зависимост, а страната ни е на трето място по битов алкохолизъм в Европа.
В класациите на Световната здравна организация (СЗО) България не е в челните места по пиене, но те се правят само въз основа на легално продадения алкохол в страните. Това означава, че домашно приготвените вино и ракия, на които разчитат голяма част от сънародниците, не са отчетени. Въпреки това на българските мъже се падат 17,9 литра алкохол годишно, а на жените - 5,3 литра. Прогнозите на СЗО са, че у нас пиянството ще се задълбочава въпреки наблюдавания в момента спад.
Психолозите очертават няколко основни причини за алкохолизма. В първата група са хора, които се чувстват нещастни, защото животът им не протича в желаната посока. В пиенето те виждат лек за подобряване на настроението и колкото повече затъват в негативни емоции, толкова повече се пристрастяват към чашката.
Втората голяма група са неможещите да се справят с текущите задачи и проблеми. Те не умеят да поемат отговорност и бягат от реалността чрез алкохола. Има и немалка част хора, които се пропиват, за да се впишат в някаква среда. Попадат в компания, в която забавленията традиционно се случват с алкохол, и не са в състояние да се противопоставят на това.