Целта на църковния мениджмънт е по-добро управление на активите и въвеждане на християнските добродетели в бизнеса и държавните структури. Утре, четвъртък, е последният срок за кандидатстване
Уникалната за България и Европа специалност “Църковен мениджмънт” ще изучават магистри в Богословския факултет на Софийския университет. Инициативата е на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Негово Високопреосвещенство е намерил съмишленици в научните среди, бизнеса и духовенството, за да се реализира магистърската програма.
“Основната задача на църквата е да води към спасение човешките души. Но освен свещенослужението се работи и с финансови средства, които обезпечават нейната дейност. Те трябва да се управляват добре. Духовниците трябва да са подготвени за стопанските аспекти. Така ще могат да управляват правилно активите. Църковните настоятелства, манастирите, митрополиите са юридически лица и боравят с финансови средства. Всеки свещенослужител и архиерей трябва да е добър стопанин. Най-малкото, защото често при нас идват хора, които се опитват да ни подведат и злоупотребяват с неподготвеността на духовниците. А неспециалистите ще могат да се запознаят с вярата и да се запали интересът им към богословието, за да станат активни членове на църквата и по този начин да помагат”, казва митрополит Антоний.
Кандидатстването по документи е до 27 септември, а началото на лекциите е през ноември.
Опитът от последните две-три десетилетия показва, че
църквата има
нужда от
специалисти,
които да се справят с управлението на стопанските дейности. Духовната мисия, разбира се, е водеща, но покрай нея има десетки други сфери, които свещеници, настоятели и миряни трябва да познават в детайли.
“Целта на магистърската програма “Църковен мениджмънт” е създаване на усет за предприемачески инициативи, които да подобрят пространството около храма, да организират добре енорийски дейности, свързани със създаване на школи, училища и други. Не става въпрос за бизнес и печалбарство”, твърди ръководителят на магистърската програма доц. Павел Павлов от Богословския факултет на СУ. Той признава, че обучението по теология е консервативно и е нормално да има хора, които са недоверчиви към новата специалност. Същото било преди години, когато е създадена дисциплината “Християнско поклоничество”. В началото на август за 9-и пореден път се проведе поклоническият поход “Рилският чудотворец” от София до Рилския манастир, а в него традиционно участват над 250 души, които изминават разстоянието пеша.
“В началото беше трудно, сега е традиция. Ще можем да анализираме новата специалност, когато завършат няколко випуска”, казва доц. Павлов.
Магистърската програма ще бъде в задочна форма на обучение -
2 семестъра за
специалисти
теолози и 4 за
неспециалисти
Това са двете групи хора, към които е насочена специалността “Църковен мениджмънт”.
Първата са свещеници, настоятели и служители в диоцеза на Българската православна църква. С обучението те ще придобият умения, които да им помогнат в специфични дейности като счетоводство, финанси, юридически познания, организация на дейността, инициативи, управление на средства от дарения и много други. Те ще учат само икономически специалности.
Другата група - неспециалстите, са всички, които искат да се докоснат до християнската вяра и да приложат ценностите ѝ в своите сфери на дейност. Така те ще израснат духовно, но и ще подобрят работата на организациите си. За тях семестрите са 4, а първите два ще са с фундаментални дисциплини от четирите дяла на богословието.
“В каноните на Българската православна църква има неща, които свещеникът може да извършва и са полезни. Например създаването на пчелини, съвременни методи за обработка на земята, които са полезни за църквата и могат да носят доход. Трябва да има стопанска независимост.
Не трябва да се
злоупотребява
и с имотите на
църквата
В страната, особено в по-малките села, има заграбване на пространства около храмовете. Дедите ни са завещавали най-хубавите си земи на църквата. След това се оказват заменени с други, крайни парцели. В библейската християнска традиция човекът е стопанин. Господ създава вселената и човекът е поставен в нея като стопанин. За тази страна говорим, а не за развиване на голям финансов сектор вътре в църквата”, казва доц. Павел Павлов.
Друг от преподавателите по специалността - д-р Асен Ангелов, който ще води няколко дисциплини, споделя, че и други водещи икономисти и финансисти ще се включат като преподаватели.
Има нагласа,
че финансово-
икономическите
дейности са
неприсъщи за
църквата, но
това не е така
Цялата дейност извън духовното са финанси, икономика, управление, законодателство. Манастирите имат селскостопанско производство, енориите - имоти, продават се църковни стоки и аксесоари, свещи, получават се дарения. Всичко това трябва да се управлява компетентно. Дейността на църквата се съпътства и от юридическа дейност, притежава търговски дружества и нестопански организации”, казва докторът по финанси, който през 2017 г. бе подстриган от митрополит Антоний за иподякон.
Според него Българската православна църквата е сложна система от духовенство и финансово-икономическо управление, притежаваща много повече активи от една голяма корпорация, които трябва да се управляват ефективно. Категоричен е, че дисциплините в специалността “Църковен мениджмънт” не противоречат на устава на БПЦ, а в Светия синод има одобрение за нея.
“Свещенослужителите сами управляват храмовете. Те са ангажирани с финанси, счетоводство, организационни и управленски дейности, за които са нужни знания и умения извън религията. Духовниците са едни от най-близките и първи съветници на хората. Вярващите подхождат към отеца с доверие. Освен по духовни въпроси хората търсят отеца и за съвети - как да постъпят в конкретна ситуация, в ежедневието или как да решат личен проблем. Това се случва особено в малките градове и селата, където хората често нямат достъп до всички видове компетентни услуги. Затова икономическите и управленските знания са много важни”, убеден е преподавателят.