Тенденцията децата да учат английски от телевизията

https://www.24chasa.bg/novini/article/7093751 www.24chasa.bg
Ръководителят на центъра по изучаване на чужди езици към Софийския университет Радостина Кисьова (втората отляво на дясно) сред група хора, на които преподава английски език. СНИМКА: Личен архив

Повече от половината балканци не владеят чужди езици

 Едно цяло поколение израсна пред телевизора, гледайки първите западни анимации по “Картуун Нетуърк” и “Фокс Кидс”. Те бяха без дублаж на български и така английският език навлезе в речника на Y поколението. Тази тенденция за ранно самообучение по чужд език се запазва и до днес в България. Пример за това са малките Давид и Матео.

Те са на четири и половина и на две и половина години, но добре знаят какво са cat and dog (от англ. котка и куче).

“Децата днес всекидневно и на всеки час слушат английски. Като се започне от телевизионните канали за най-малките като Бейби тв, мине се през детските песнички и се стигне до филмчетата от ютюб, всичко е на чужд език”, казва майка им Десислава Райчева.

Давид и Матео изкарват не повече от час в гледане на чуждоезични анимации в интернет или по телевизията. Добре разбират всичко казано на чуждия език.

“Давид чудесно разбира английския. Понякога казва отделни цели изречения, но не го говори свободно просто защото вкъщи не се говори на чужд език”, разказва майката и добавя, че цветовете, буквите, цифрите са само част от познанията им.

Малките полиглоти са част от новата тенденция и все още не влизат в статистиката на Евростат, според която сме един от най-незнаещите чужди езици народ в Европа.

 По данни на статистическата служба към Европейската комия за 2016 г.

повече от

половината

българи не знаят

нито един

чужд език

По този неприятен показател ни водят само румънците, унгарците и великобританците.

В статистиката влизат хората в трудоспособна възраст от 24 до 65 г. Сънародниците ни, които знаят поне един чужд език, са 33%, а тези, които боравят с два, са 13,7%.

Малко над 3% от българите говорят дори 3 и повече чужди езици. Най-незнаещите българи са във възрастовата граница 35-54 г. Те са общо 1,02 млн. души. Близо 60% от сънародниците ни със средно образование не ползват друг език освен майчиния си. Това се отнася и за 16% от висшистите.

Полиглотите на Европа са шведите, датчаните, латвийците, норвежците, финландците и жителите на Люксенбург. В Швеция процентът на неговорещите чужд език е най-нисък за стария континент - едва 3,4%. Определено обаче водеща в класацията е Люксембург, защото над 51% от жителите там говорят 3 или повече езици. При съседките ни лингвистичните познания не са особено добри. По-зле от нас е Румъния. Съседите ни, които не говорят нито един език освен своя, са цели 64,2%. В Гърция този процент е 33,5%, а в Сърбия е 20,7%.

Над 48% от жителите на южната ни съседка владеят един чужд език, а сред сърбите това число е 37,2%. Тези високи числа правят Балканите зона, в която повече от половината население не владее и не използва във всекидневието си нито един чужд език.

Изненадващо на дъното на списъка стои Великобритания със своите 65,4% невладеене на чужди езици. Това обаче е разбираемо, защото

най-използван

в Европа

е английският

Близо 96% от хората, говорещи чужди езици, го знаят. Следващият най-разпространен е френският - 26%, следва немският със 17% и испанският с 13%.

“В последните години настъпи бум на немския език. Много хора искат да го учат. Има и глад за преподаватели по немски език и изобщо има глад за преподаватели по чужди езици. Много от завършилите английска филология например предпочитат да започнат работа в колцентър”, казва ръководителят на центъра по изучаване на чужди езици към Софийския университет Радостина Кисьова. Причината за силния интерес е, че много млади хора искат да отидат в Германия, за да учат или работят. Кисьова преподава английски от 1999 г. и наблюденията ѝ досега показват, че

възрастта не е от

значение кога да

започнеш да учиш

чужд език. За последните 20 г. изцяло се е променил начинът на преподаване на чужди езици у нас. Ако преди център на вниманието е бил учителят и той е представял суха теория и граматика на децата, то днес се набляга повече на свободното говорене в час, провеждането на диалози, слушането с разбиране и четенето на текстове.

“Имах една възрастна жена, която точно се беше пенсионирала. Записа се да учи английски и напредна страшно бързо, а има много млади, които нямат интелектуален капацитет”, казва Радостина Кисьова и добавя, че 99% от ученето на език е труд и зазубряне. Забелязва, че новото поколение деца се справят лесно с материала, защото свикват с английския още от съвсем малки.

Макар и много по-слабо отпреди 1989 г., над българските деца все още има руско влияние. Много от тях гледат руски анимации, като едно от най-известните е “Маша и мечока”. “В един момент Давид постоянно гледаше руски филмчета и знае някои думи на руски”, казва Десислава Райчева, която обаче често чете английски детски книжки на малките братя. Смята, че така им помага бързо да усвоят езика. “Сега възприемат без проблем и един ден, като тръгнат на училище или на курс, ще им е много лесно”, казва майката.

Обикновено българчетата започват да изучават първи чужд език в първи клас. Не са никак малко и тези, които тръгват на курсове в предучилищна възраст, а в последните години се появиха

групови

занимания за

6-месечни бебета

По данни на Евростат за 2016 г. България е в челните позиции на Европа за учене на чужд език в ранна училищна възраст. 81,4% от децата учат един чужд език, а 17% учат и втори. Най-популярен си остава английският със 74,5%, а на второ място идва руският с 5,6% у нас. Той е петият най-изучаван език сред 19-те милиона европейчета с 2,7%, като изпреварва италианския, който се изучава от малко над 1%. На 100% от децата в Кипър, Люксембург, Малта и Хърватия учат чужд език в основното училище.

В България за последните години много предпочитани сред кандидат-гимназистите са езиковите гимназии. В тях освен изучавания до 7-и клас английски се учи и втори език. Тези специализирани училища нареждат България по средата на друга езикова статистика.

76% от

българчетата

след 15-годишна

възраст

учат втори

чужд език

На първо място е Люксембург със 100%, а на дъното стои Великобритания с 5% и Гърция с 1%. “Много са будни и умни днешните деца. Учат много бързо от предходните поколения. Тяхната слухова памет е много по-развита от зрителната”, казва Радостина Кисьова и добавя, че често децата знаят много повече английска разговорна реч от учителите си. Това се дължи на видеа на влогъри в интернет и песни на любими певци.

Много са компаниите, които изискват служителите им да владеят чужд език, провеждат безплатни курсове. Те обаче често пропадат именно защото са безплатни. “Започват все по-големи отсъствия и накрая остават един-двама. Дори напоследък отказвам такива курсове, защото е взаимна загуба на време”, казва Кисьова, която има опит с провеждането на фирмени обучения по английски. Това показва, че единственият начин българинът да вземе подобен курс на сериозно е, когато му се бръкне в джоба.

Новите технологии се превръщат в първия учител по чужд език още в най-ранна детска възраст. С навлизането на новото поколение в работна възраст ще нарасне и броят на българите, които свободно боравят на няколко езика.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Изпълнителният директор на "Левски" Красимир Иванов бе категоричен, че клубът няма да последва съдбата на ЦСКА. "Финансовото състояние не е новина - каза Иванов. - Няма драматична промяна. Видях, че в пространството циркулира някаква новина за НАП, но за мен това не е изненада. Знам какво имаме да плащаме.

Процесът срещу Илия Стоилов, брат на депутата от БСП Георги Стоилов, започна без главното действащо лице, научи "България Днес"! Случаят се раздуха в началото на септември, когато стана ясно, че разследваният като тартор на банда за рекет и побои роднина на народния представител е заминал в чужбина.

На съд по обвинение в умишлена безстопанственост отиват двама от квесторите на фалиралата КТБ - Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Според прокуратурата в резултат на умишлените им действия са нанесени щети за 1 070 383,83 лева на Фонда за гарантиране на влоговете. След затварянето на всяка една българска банка фондът е длъжен да изплати