Експерти предлагат увеличаване на официалните почивни дни в Китай

https://www.24chasa.bg/novini/article/7096352 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Току-що приключи едноседмичната почивка за Националния празник на Китай, известна още като „златната седмица". За първи път златната седмица е въведена през 1999 г. През последните 20 години практиката за концентрирани почивни дни променя начина на живот на китайците, предава bulgarian.cri.cn.

В периода на едноседмичната почивка, китайците или са в задръствания по пътя или остават по домовете си; екскурзиантите се тъпчат в препълнените забележителности и атракции, други пък са принудени от родителите да се женят или участват в сватби, а трети се отправят на покупателен туризъм.

Участието в сватби, посещението на приятели и близки, семейни пътешествия... за много китайци, почивните дни за националния празник са по-заети отколкото обичайните. Защо китайците предпочитат да правят важни неща през празника? Поради недостатъчния отпуск? Или имат проблем с настоящата структура на официалните почивни дни?

За много китайци „7-дневното веселие" се е превърнало в „7-дневна заетост". Цялата златна седмица е изпълнена с посещения на близки и приятели, екскурзии и провеждането на сватби.

Дундзъ, работещ в Пекин се шегува, че е прекарал почивните дни в „сватбена екскурзия". На 1, 3 и 6 октомври, той е участвал в сватби в Хандан, Лайджоу и Шъдзяджуан.

Цин Ян, студент в Цинхуа университет, е предпочел да пътува заедно с родителите във Вътрешна Монголия по празника, като целта е била едновременно да прекара време с родителите и да пътешества. Въпреки че е знаел колко претъпкани с туристи са повечето забележителност, това е било единственото свободно време на родителите му.

Според статистически данни, пътуването по празниците продължава да бъде популярен избор. Подробен анализ на бившата Национална туристическа администрация показва, че в периода на националния празник през 2016 г. туристите в цялата страна са достигнали 593 милиона, като тази цифра е нараснала до 705 милиона през 2017 г. Данни на Министерството на културата и туризма за туристическия пазар в страната показват, че през първите четири дни на тазгодишната златна седмица туристите са били 502 милиона, като в редица ключови забележителности туристическият поток е достигнал върхови стойности.

Според публичен доклад, броят на официалните празници и почивните дни в Китай е общо 115 дни, което заема над 31% от календарната година. Това на практика означава, че в 1/3 от годината, китайците си почиват.

Много хора считат обаче, че почивката им не е достатъчна. Началникът на Бюрото за изследвания на туризма към Центъра за изследване на културните индустрии при Пекинския университет за чужди езици Лиу Съмин счита, че общият брой на почивните дни не е малък и е над средното ниво за света. Причината, хората считат, че отпуската им не е достатъчна се дължи на нерационалната структура на почивните дни.

Лиу Съмин разясни, че с подобряването на стандарта на живот, доходите и духовните търсения на хората в страната, много китайци избират да пътуват. Обаче туристическите забележителности често се намират на дълги разстояния, освен националния и пролетния празник, останалите официални празници не надвишават три дни, следователно не могат да задоволят нуждите на желаещите да пътуват по-далеч.

На национално равнище винаги е било изисквано да се прилага системата за платен годишен отпуск. През 2014 г. Държавният съвет публикува „Предложения за стимулиране на туристическата реформа и развитие", а през 2015 г. бяха изработени предложения за по-нататъшното насърчаване на туристическите инвестиции и потребление. В тях се изисква от местните правителства да обърнат внимание на изпълнението на системата за годишен платен отпуск, да изработят конкретни мерки и планове за прилагането й. В „Националната програма за туризъм и отдих (2013-2020)" се отбелязва, че основно се прилага системата за годишен платен отпуск на служителите.

Обаче днес има много хора, които не са се възползвали от тези права. Ян Шансин, който работи за частна компания в гр. Чънду, никога не е ползвал платен отпуск за 11-те години откакто е започнал работа. Той каза, че компанията му предлага тази опция, но той не смее да си вземе отпуск, защото работата ще се натрупа и ще му бъде трудно да се справи със задачите като се върне.

Данните показват, че има много хора, които отказват да ползват платения си годишен отпуск. В публикувания от Центъра за изследвания на туризма при Китайската академия за обществени науки „Доклад за развитието на рекреацията в Китай 2017-2018 г." се посочва, че сред работещите в Пекин, 30.1% не са ползвали годишен платен отпуск през 2016 г. 45.6% от тях са заявили, че са прекалено заети в работата и нямат свободно време. Останалите изброяват причини като „липса на система за годишен платен отпуск на работното място" и „натиск от конкуренцията и страх от загуба на заетост".

В тази връзка Лю Съмин коментира, че системата за платен отпуск не е причина за стимулиране на туристическото потребление, а неизбежен резултат от икономическото развитие. Той даде пример със САЩ, където годишният платен отпуск не е записан в закона, обаче реално системата се изпълнява и отпуските са дори по-дълги от тези в Китай. Това е така, защото на сегашния пазар на труда в Китай все още има свръхпредлагане и хората се притесняват, че ще загубят работата си и нямат друг избор освен да се откажат от своята почивка.

Това е главната причина, поради която китайците избират да използват официални празници с повече почивни дни да пътуват и се забавляват.

В доклада за развитието на рекреацията в Китай 2017-2018 г." се казва: „рекреацията е важна част от воденето на добър живот". Днес в Китай задоволяването на увеличаващите се нужди на народа към по-добър начин на живот е най-важната задача в развитието. Развитието на рекреацията е изправено пред ключови възможности, но е пред много недостатъци.

Относно важността на отпуска, постдокторантът по приложна икономика в Китайския институт за финансови науки Пан Хълин казва, че умерената почивка е тясно свързана с индекса за щастие на хората, нещо повече, тя дори активизира работната ефективност и повишава производителността. А отпускът означава, че хората са склонни да пазаруват повече, което ще съдейства за благоприятното развитие на икономиката.

Тогава как да се усъвършенства структурата на почивните дни? Пан Хълин предлага вариант с разпределена във времето отпуска, т.е. хората сами да избират, кога да ползват официалните почивни дни, определени в закона. По този начин, ще избегнат пиковите празнични дни за пътуване.

Лиу Съмин счита, че трябва да се възстанови бившата златна седмица за празника „1 май" и да се добави „златна седмица за лятната ваканция" през август. Той допълни обаче, че независимо колко и кога са почивните дни, всъщност стресът от пътуването не може да се смекчи.

Хората предпочитат да пътуват през м. октомври или зимната и лятна ваканция, това се определя от потребителските навици. Връщането в родния край и посещенията на родителите, провеждането и участията на сватби и пътешествията са популярни и необходими за китайците. Те обаче не могат да задоволят напълно техните търсения, затова се наблюдават настоящите явления за националния и пролетен празник.

Лиу Съмин предлага да се създаде златна седмица през всяко тримесечие, с цел задоволяване на търсенето на китайците спрямо почивката. Той добави, че за добавянето на две златни седмици са необходими само 5 почивни дни, два от които са включени в празника „1 май", а другите 3 през м. август. Така заедно с уикенда, всяко тримесечие ще има златна седмица.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Изпълнителният директор на "Левски" Красимир Иванов бе категоричен, че клубът няма да последва съдбата на ЦСКА. "Финансовото състояние не е новина - каза Иванов. - Няма драматична промяна. Видях, че в пространството циркулира някаква новина за НАП, но за мен това не е изненада. Знам какво имаме да плащаме.

Процесът срещу Илия Стоилов, брат на депутата от БСП Георги Стоилов, започна без главното действащо лице, научи "България Днес"! Случаят се раздуха в началото на септември, когато стана ясно, че разследваният като тартор на банда за рекет и побои роднина на народния представител е заминал в чужбина.

На съд по обвинение в умишлена безстопанственост отиват двама от квесторите на фалиралата КТБ - Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Според прокуратурата в резултат на умишлените им действия са нанесени щети за 1 070 383,83 лева на Фонда за гарантиране на влоговете. След затварянето на всяка една българска банка фондът е длъжен да изплати