Ниски мерки за сигурност им осигуряват достъп дори до американското правителство
Под псевдонима Синтия Мърфи руската шпионка Лидия Гуриева посещава училището по бизнес към Колумбийския университет. Мърфи-Гуриева бетонира позициите си, като издейства ключови парични средства за президентската кампания на Хилари Клинтън през 2008 г. Инструкциите от Москва според докладите на ФБР от 2010 г. са да “засили ежедневните си връзки със съучениците си, включително с професорите, които могат да помогнат при търсенето на работа и които ще имат (или вече имат) достъп до тайна информация. Подробно да
докладва техните
лични данни
и характерни
черти,
като добавя своите предварителни заключения за потенциалните им слаби места, които може да са от полза за службите.”
През последните месеци друга красива студентка в градски колеж на Източния бряг, старателно опитомила редица влиятелни личности и политически дейци, бе обвинена, че е руска шпионка и че приема заповеди от високопоставени служители в родината си. Мария Бутина, която тази пролет се дипломира като магистър по международни отношения от Американския университет във Вашингтон, се е докосвала до най-добрите оръжия на Националната оръжейна асоциация и се е стараела да получи достъп до кандидатите за президент от републиканците Скот Уокър и Доналд Тръмп (спечелил изборите през ноември 2016 г.). В средата на юли т.г. тя се обяви за невинна по обвиненията в заговор и шпионаж в полза на Русия.
Ако обвиненията срещу Бутина се потвърдят, тя ще бъде
добавена към
дългия списък
от руски агенти,
които проникват
в университетите
в САЩ
Още от съветската епоха руските шпионки се възползват от липсата на мерки за сигурност в академичните среди, от сътрудничеството и отворените врати към правителството. Руските разузнавачки осъзнават, че днешният професор по международни отношения може да бъде утрешният съветник на държавния секретар и обратно. Въпреки че рискът е по-малък при събиране на тайни чрез кибершпионаж и хакерство, традиционните стратегии за разузнаване продължават да съществуват и изпращането на шпионки на училище е една от тях.
В това отношение малко се е променило от 1938 г., когато Семьон Маркович Семьонов става първият съветски агент, който се записва в Масачузетския технологичен институт, и успява да осъществи контакти, ключови за краденето на научни тайни. Или от 1958 г., когато генералът от КГБ Олег Калугин влезе в журналистическото училище към Колумбийския университет. След дипломирането си, представяйки се за кореспондент на “радио Москва” в ООН, Калугин присъства на различни официални събития и разказва за тях в Москва. Особени овации той получава за конкретен свой доклад, изпратен след реч в Колумбийския университет за отношенията САЩ-СССР на Збигнев Бжежински (тогава професор, а по-късно съветник по сигурността на президента Джими Картър).
Както споменатите руснаци така и Лидия Гуриева, и още 9 разузнавачи бяха напълно разкрити през 2010 г. Членовете на групата, наричана от руснаците Нелегалните, се признаха за виновни за шпионаж в полза на Русия и бяха незабавно депортирани от САЩ. Седем от тях бяха учили в американски университети, сред които “Харвард”, университетския център “Ню скуул” в Ню Йорк и Вашингтонския университет.
Друга красавица от нелегалните е прочутата шпионка Анна Чапман. Тогава 28-годишната червенокоса рускиня притежавала онлайн бизнес с недвижими имоти на стойност 2 млн. долара и живела в луксозен апартамент в финансов квартал, твърди “Вашингтон пост”.
Страницата ѝ във фейсбук е пълна с лъскави снимки, подходящи за фотомодел, а нюйоркският фотограф на светски партита Патрик Макмюлън я е снимал на сбирки на висшето общество като официалната вечеря на Фондацията на противопожарната служба на Ню Йорк и партито по откриването на изложбата на съвременно изкуство в Арсенала на САЩ, организирано от сп. Whitewall. Твърди се, че била примамена от агент под прикрие на ФБР в кафене в Манхатън, след което според прехванат телефонен разговор било казано, че е разкрита и трябва да напусне САЩ.
Екстрадицията не пречи особено на красавицата да живее добре в Русия. През 2011 г. тя влиза в новото си амплоа - тв водеща на предаването “Тайните на света”.
Понякога руските агенти заемат дипломатически длъжности в някое посолство или консулство. Много по-лесно, по-евтино и по-малко очевидно за разузнавачите обаче е да се представят за студенти и да се сближат с други студенти, отколкото да подмамят някого, които вече е на важна правителствена позиция.
Агентите се промъкват незабелязано на лекции, семинари и в кафенета, където
се сприятеляват
със съветника
на Пентагона
или с компютърния гений, седящ в съседство.
Мария Бутина се записва в Училището по международни работи към Американския университет през лятото на 2016 г. Съсредоточава се в кибернетичната политика и става асистент в Университетския факултет по бизнес във Вашингтон. Неговият център за киберсигурност е създаден няколко години по-рано, за да осигурява “специални насоки към бордовете на директорите, висшите ръководители и други лидери, за да могат да вземат информирани решения за киберсигурността”. Едва на 28 г. Бутина вече се е насочила към сферата, в която ще рови за информация.
Освен дейностите си в университета Бутина ухажва оръжейни активисти и влиятелни консерватори. Малко след като Клинтън призова Тръмп да признае поражението си на 9 ноември 2016 г. сутринта, Бутина директно
пише в туитър
на руски
представител:
“Готова съм за
нови поръчки”
Адвокатът на Бутина я оправда с обяснението, че тя просто се интересува от американската политика, а не е руски агент.
В интервю за книгата “Училища за шпиони” на журналиста Даниел Голдън университетски професор от Източен бряг разказва как руското разузнаване се опитало да го вербува. На път за вкъщи, след като води лекция за контрола върху оръжията, руски дипломат се приближава до него и го кани на обяд. Професорът се усъмнява и звъни на ФБР. Бюрото потвърждава, че дипломатът е руски шпионин, и вербува преподавателя, правейки го двоен агент.
През следващите две години руснаците и ФБР черпили професора, обеди над 10 пъти. С руските шпиони той вечерял в мексикански ресторанти, френски бистра и стекхауси - мястото никога не се повтаряло заради опасения от контранаблюдение. Руснакът винаги плащал в брой - банкноти по 100 долара. След това професорът се обаждал на ФБР, което го водело на обяд няколко дни по-късно и го разпитвало.
Със скъпи
подаръци,
маркова водка
и часовници
за по 800 долара
руският агент окуражавал професора да търси работа в Държавния департамент или в Пентагона. След време обаче шпионинът се върнал в Москва и отношенията и шпионската кариера на професора се изпарили.
Тенденцията за масово шпиониране и неизбежно разкриване очевидно не губи сила. “Шпиономания отново връхлетя Запада”, написа руският вестник “Известия” преди седмица, когато САЩ повдигнаха обвинения срещу 7 предполагаеми агенти на руското военно разузнаване заради кибератаки. Холандия обяви по-рано, че е експулсирала 4-ма от тези агенти с дипломатически паспорти през април, след като е осуетила действията им. Великобритания заяви, че Русия непрекъснато извършва хакерски атаки, а обвиненията бяха подкрепени от Белгия и Франция.
Американските университети, все по-притеснени за финансовите си интереси, до голяма степен пренебрегват заплахата от чуждестранен шпионаж. Те се надпреварват да записват скъпоплащащи чуждестранни студенти и да откриват филиали в чужбина. Колумбийският не отмени издадената от него диплома на Синтия Мърфи, оказала се шпионка на име Лидия Гуриева. Школата за управление “Джон Кенеди” в Харвардския университет обаче отне магистърската степен на друг от разкритите и изгонени от САЩ през 2010 г. “нелегални” шпиони. Преди ареста Андрей Безруков живеел в САЩ, представяйки се за канадеца Доналд Хитфилд. Историята ще покаже дали университетът ще се отрече от Мария Бутина предвид факта, че той е помогнал толкова много в работата на руска шпионка.