Всички спортисти от ГДР са били допингирани на високопланинската ни база в Белмекен. Това признава олимпийският шампион по десетобой от Сеул Кристиан Шенк в автобиографичната си книга, която излезе този август.
“Тогава нищо не съзнавахме. Смятахме, че са витамини и минерали. Едва по-късно разбрах, че това е допинг. Даваха ни го с храната на Белмекен. С шепи. Наричахме ги бонбончета”, обяснява Шенк.
МОК прие обясненията на Шенк с удовлетворение, но обяви, че няма как да му бъде отнет златният медал, след като са минали 30 г. от олимпиадата. “Ние имаме ограничителен период от 10 г. Заради това не можем да разследваме този или подобни случаи. Но приемаме признанията на господин Шенк, които ще ни помогнат да изясним ситуацията и да удвоим усилията си в борбата с допинга. Надяваме се тези признания да му помогнат в собствената му битка с последствията от допинга и му желаем всичко най-добро”, се казва в официално изявление на МОК.
Шенк печели титлата си с 8488 точки. След него се нареди сънародникът му Торстен Фос с 8399, а бронзът остана за канадеца Дейв Стийн с 8328. Четвърти остана легендарният Дейли Томпсън от Великобритания, който в този момент има 2 олимпийски, една световна и две европейски титли плюс 4 рекорда на планетата в дисциплината.
Кристиан Шенк е роден на 9 февруари 1965 г. в Росток. След сензационната
си титла в Сеул взема само бронз на световното в Токио 3 г. по-късно. Пропуска олимпиадата в Барселона заради контузия и остава четвърти на първенството на планетата в Щутгарт през 1993 г., вече за обединена Германия.
Личното му постижение е 8500 точки, което го поставя на 9-о място във вечната ранглиста на Германия. Все още държи рекорда в скока на височина за десетобоец с 227 см заедно с Ролф Бейлшмит. И то с коремно-претъркалящ стил.
Всъщност титлата на Шенк е голяма изненада. И причината е една. Представителят на ФР Германия Юрген Хингсен, който три пъти подобрява световния рекорд на Томпсън, по неясни причини прави три фалстарта в първата дисциплина 100 м и така приключва участието си.
Високопланинската база в Белмекен е построена съвместно от България и ГДР през 1968 г.
Мястото на 2050 м надморска височина е избрано специално от немците заради невероятно чистия въздух над Велинград. Височината също е оптимална, като тя е съобразена с възстановяването на червените кръвни телца. Всичко това е установено от специален научен екип, който идва в България през 1966 г. Самото строителство трае 18 месеца. Подобни бази в световен мащаб по това време има само в Сиера Невада (Испания) и Колорадо Спрингс (САЩ).
До идването на демокрацията базата е с двама управители - българин и немец. “Германците, които идваха тук, не се интересуваха българо-гедерейските отношения, а какво става на Белмекен. Всичките рекорди на германците са направени с белмекенска школовка. Там отношенията бяха разписани 50 на 50 между двете държави - строителството и издръжката. И 20 г. право на ползване от страна на ГДР. Тяхната част винаги бе претъпката от спортисти, нашата пет за четири. Ерих Хонекер често идваше на проверки там”, пише в спомените си легендарният ръководител на българския спорт Иван Славков-Батето.
Най-засекретеното място в цялата база бил поземният етаж на германската част. Там идвали да пазят кадри на Щази, тайната полиция на ГДР и не допускали никого да припари. Дори на чистачките било забранено да влизат директно под земята, а само изхвърляли боклука, подреден от немците.
Скоро нашите разбрали, че под земята всъщност е лабораторията за допинг и след това препарати за изчистване. Според някои в България е разработен легендарният туринабол, ключът на всички успехи на ГДР в спорта. Става въпрос за изкуствен стероид, приеман орално. И след изчистване не оставял следи в организма.
Туринаболът е в основата на т.нар. Държавен изследователски план 14.25. Според разкритията след обединението на Германия над 10 000 спортисти са били засегнати от него. Но за сметка на това е бил доста успешен. В Мексико през 1968 г. за първи път ГДР печели 9 златни медала и изпреварва Западна Германия. След това на “вражеска територия” в Мюнхен стават 20 титли, а в Монреал достигат до 40. ГДР никога не пада под трето място на олимпиадите. И от 1956 до 1988 г. ГДР печели невероятните 203 златни, 192 сребърни и 177 бронзови медала от олимпийски игри.
Всичко това се дължи на научната програма за допингиране, в чиято основа е лабораторията в Белмекен. Въпреки мерките за сигурност обаче все пак българите успяват да направят пробив в системата на източногерманците. Разбира се, с помощта на тайните служби и най-вече с тази на водката.
Първите пробиви са реализирани по линия на треньорите в Белмекен. Както в целия социалистически лагер и в ГДР се търсят доста дефицитни стоки. Това помага на българските треньори да се доближат до тайните. Все пак разполагаме с “Кореком”, а заради честите излизания в чужбина спортистите ни разполагат с валута по второ направление, не само преводни рубли.
Така първите проби от лекарствата са изнесени точно с помощта на малки подкупи в стока. След това идват приятелските вечери, които укрепват дружбата между двата народа. На тях се консумира огромно количество алкохол, което прави гостите доста по-словоохотливи да разкажат точно как действа системата им, както и да посочат точно препаратите, които използват.
Разбира се, боклукът, който се изхвърля, също е подробно изследван и описван. Така постепенно достигаме до някои от тайните на възстановяването.
В крайна сметка след обединението на двете Германии всичко от мазетата на Белмекен е изнесено. Унищожени са всякакви документи, а апаратурата тръгва обратно към Берлин.