Българските спортисти са стигнали почти до бунт заради решението на БСФС да се бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. под натиск на СССР. Това личи от документите на бившата Държавна сигурност, които бяха разсекретени.
След новината за бойкота резултатите на българските спортисти се сриват. Волейболистите падат от младежкия състав на Куба на турнир в Югославия, след като разбират, че няма да участват на игрите. А по това време са сред най-добрите в света.
Борците искат от треньорите да бъдат освободени от лагерите и да отидат на море.
Там начело на бунта е бил настоящият треньор на Китай Симеон Щерев. Най-тежко бойкотът е приет от по-опитните състезатели, които съзнавали, че не могат да издържат още един олимпийски цикъл и били съсипани психически и физически. Цитират се имената на Благой Благоев и д-р Виржиния Михайлова.
Най-сериозно брожение има срещу апаратчиците от БСФС и федерациите. По предложение на ЦК на БКП те все пак отиват в Лос Анджелис. Причината е, че повечето международни федерации провеждат конгреси точно по време на олимпиадата и страхът е, че ще загубим позициите си в тях. А по това време имаме представител в почти всяка централа. Съдиите ни също не са засегнати от бойкота и пътуват до САЩ.
В същото време някои от т.нар. социалистически страни игнорират нареждането на Москва. Дори съседките ни Румъния и Югославия отиват на олимпиада.
“Още 4 г. сме на власт”, доволен е обаче един от шефовете на атлетиката в “Левски Спартак”, пише в разкритите наскоро документи на ДС. Човекът се радвал на бойкота, защото след лошо представяне на олимпиадата можело веднага да го махнат от поста.
Протестите на спортистите раста и федерациите трудно удържат положението, докладвали агентите на ДС. Всичко обаче приключило, когато се взема решение да се
изплащат премии като за олимпийска титла от игрите “Дружба”.
Те се провеждат в България, Куба, Чехословакия, ГДР, Унгария, КНДР, Монголия, Полша и СССР от 2 юли до 16 септември 1984 г. Състезанията са в 22 олимпийски спорта (без футбол и синхронно плуване), както и неолимпийските тенис на маса, тенис и самбо.
В атлетиката златни медали печелят Евгени Игнатов (5000 м), Йорданка Донкова (100 метра с препятствия), Людмила Жечева-Адонова (скок на височина) и щафетата ни на 4 по 100 м в състав Пепа Павлова, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и Лиляна Панайотова, като бием СССР.
В баскетбола женският ни състав е втори, а мъжете завършват на пето място. В бокса Михаил Таков е втори, а на трето място завършват Иван Филчев, Галин Колев, Димитър Славчев, Деян Кирилов и Петър Стоименов. Васил Етрополски завършва трети на сабя в Будапеща.
Пред родна публика в София в столичния Зимен дворец Диляна Георгиева и Анелия Раленкова попиляват рускините в художествената гимнастика. Георгиева е първа в многобоя, на бухалки, на обръч и разделя титлата на топка с Анелия, а на лента е трета. На лента обаче триумфира Раленкова, която още е втора в многобоя и на обръч.
Хандбалистите ни са в ГДР, като сме пети при мъжете и шести при жените. В джудото Димитър Запрянов е със сребро, а с бронз са Атанас Герчев и Емил Дамянов.
Доста силно се представяме и в гребането, където сме с 6 втори места.
Стрелбата е с две титли на пушка - Петър Запрянов и Нонка Матова.
Разбира се, най-големият урожай е в борбата и щангите. В борбата свободният стил е в София, а класическият - в Будапеща.
Пред родна публика Симеон Щерев (62) и Ефраим Камберов (82) заедно с представителя на КНДР Ким Чер Хуан са единствените, които пробиват доминацията на СССР. Руснаците си тръгват със 7 титли. Стефан Иванов (57), Камен Пенев (68), Огнян Дойнов (90) и Георги Янчев (100) вземат сребърни медали. Огнян Дойнов е великият Осман Дуралиев, който първоначално иска да се преименува на Тодор Живков, но му забраняват. Заради инициалите приема името на член на Политбюро.
В Унгария само Братан Ценов (48) и Никола Динев (+100) са борците със злато извън СССР, който печели в 8 категории.
Във вдигането на тежести състезанието във Варна е коронясано с 30 световни
рекорда. Нено Терзийски (52), Наим Сюлейманов (56), Стефан Топуров (60), Янко Русев (67,5) и Здравко Стоичков (75) печелят първите 5 от 10-те категории, след което отстъпват останалите на СССР.
В отборното класиране България е трета със 75 медала, от които 21 златни. СССР печели 282 медала, от които 126 титли. ГДР е на второ място. Така приключва одисеята с олимпийския ни бойкот.