"168 часа": Последните часове на шофьора герой, който спаси 13 деца и почина

https://www.24chasa.bg/novini/article/7119077 www.24chasa.bg

Прибира малчуган в дома си, защото никой не го чакал след училище

Обожавал малките и карал всяко дете до вкъщи, когато валяло

Винаги ставал по-рано да затопли предварително автобуса

Шофьорът на ученически микробус, който спаси 13 деца, но почина зад волана, е разказвал забавни вицове точно преди да се качи на возилото.

Румен Архипов бил с шефа си Иван Иванов пред двете училища, от които трябвало да вземат децата във фаталния ден.

Единствено пред "168 часа" Иван Иванов разказа за последните минути на шофьора си.

"Чакахме децата да излязат

Бяхме се подпрели на оградата и Румен ми разказваше виц - спомня си Иванов. - Планувахме дори да направим голям банкет за Коледа, защото имахме тежка година. Натоварихме двете бусчета с децата. Аз потеглих и още не се бяхме прибрали, когато отговорничката за курсовете ми звънна и ми каза, че мой бус е катастрофирал в Слокощица. Осъзнах веднага, че Румен е на тази линия и отвърнах, че това е пълна глупост. Не е възможно. Извиних се предварително, но казах, че вероятно някоя руса шофьорка го е ударила." Без да се замисля, Иван Иванов тръгва към мястото на ицидента заедно с детето си. Изобщо не подозира, че

ще стане свидетел на шокираща гледка

"Ако знаех на какво ще се натъкна, нямаше да взема детето с мен - разказва шефът на Румен. - Когато отидох, видях един бял автобус, препречил пътя и си казах: това не е моят, объркали са се. Впоследствие видях превозното средство на Румен на тротоара. Имаше 2 патрулни, 4 коли на ДАИ, на криминална полиция и 2 линейки. Гледам автобусът здрав, обаче няма шофьор и деца. Тогава разбрах, че Румен е в линейката и се борят за живота му. Изживях страшен шок.

Свлякох се

на земята

Все едно някой ми откъсна краката. Хората ми дадоха лекарства и ме поляха с вода."

Шефът на фирмата все още не успява да излезе от депресията.

"Понеделник беше първият ден, в който не плача за него - казва Иван Иванов. - Жена ми вдигна високо кръвно. Аз съм на някакви лекарства, за да се успокоя. Гледката все още ми е пред очите. Откакто се случи, всяка сутрин ставам в 6 часа и звъня на съпругите на шофьорите ми, за да знам, че всички е наред, че са добре, защото те са по-възрастни. Сега ме е страх да не се повтори същото нещо. Не ми се работи."

На 15 октомври след края на първа смяна учениците се

качват в микробуса на "чичо Румен",

както наричали шофьора, за да ги откара по домовете им в Слокощица - на около 5 км от града.

13-те деца, които карал, са на възраст от 9 до 14 г. Три от тях учат в началното училище "Св. Кл. Охридски", останалите са от Природо-математическата гимназия в Кюстендил. И двете са в една сграда.

Малко преди селото пътят прави остър завой, а от едната страна е скат. Точно в този момент водачът усеща, че му прилошава. Успява да премине опасния участък и със сетни сили, докато бусът навлиза в селото, дръпнал ръчната спирачка. С двата си крака той натиснал и педала на спирачката.

Първоначалният оглед на буса показал, че Архипов е успял и да изключи двигателя. Отклонява автомобила към здрава бетонна ограда на къща, пред която има и кофа за боклук. Следва удар в оградата, омекотен преди това от варела.

Аутопсията на 54-годишния шофьор показала,

че е получил инфаркт

заради хронични увреждания на сърцето.

Заради геройството си Румен Архипов ще бъде награден посмъртно. Кметът на Кюстендил Петър Паунов предложил мъжът да бъде обявен за почетен гражданин на града.

Пред "168 часа" дъщерята на починалия шофьор Оля Архипова обясни, че не е в състояние да говори за кончината на баща си.

"Още не можем да съберем мислите и емоциите си. Затова смятам, че е излишно да създаваме чудо за 3 дни. Нямам сили да говоря", каза тя.

Румен Архипов е известен в Кюстендил като човек, който обичал децата и с желание се грижел за тях, въпреки че това не влизало в задълженията му.

Когато валяло, той не ги оставял на спирката, а всяко карал до дома му.

"Една вечер отново имаше курс до Слокощица - спомня си Иван Иванов. - Едно от децата беше на разведени родители, но нито дядото, нито майката го чакаше и нямаше кой да го прибере.

Тогава

Румен взе детето у дома си,

докато някой го потърси."Малчуганите обожавали "чичо Румен", както го наричали, защото той винаги се шегувал с тях.

"Малките го обичаха, защото той им създаваше приятна атмосфера - споделя пред "168 часа" учителката Вяра Клинчарска. - Шегуваше се с тях и ги приемаше много топло. Сутрин ставаше по-рано и

затопляше автобусчето,

за да не им е студено."

По думите й дори при пътувания с опасни участъци, Румен съумявал да бъде внимателен.

"През зимата ходихме до Богослов - спомня си Клинчарска. - Пътят беше заснежен, хлъзгав и с много завои. Той обаче и за миг не показа, че се притеснява, за да не изплаши децата. Страхотен човек."

54-годишният мъж бил сред малцината, които винаги се отзовавали на помощ на учителите за различни дестинации, както и на закъсали негови колеги.

"По всяко време беше насреща - споделя пред "168 часа" Светла Антова, директор на Второ ОУ в Кюстендил. - С децата беше повече от грижовен и всичко го наричаха "чичо Румен", затова на лентата на венеца от децата и ръководството на училището написахме "Поклон, чичо Румен - нашият герой." Нямаше дете, на което той да не обърне внимание, да не го попита как е. Обичаше децата, невероятен човек. Това беше шок за всички, но в крайна сметка и краят му е на голям човек."

Близките на Румен Архипов все още не могат да проумеят как той е получил инфаркт, при положение че е

водел здравословен начин на живот

"Алкохол изобщо не употребяваше, също и цигари - разказва Вяра Клинчарска. - Само човек с много силна воля ще успее да откаже такива пороци. Не оставяше дома си без буркан мед, който ядеше, за да засилва организма си. Пиеше и много чайове.

Скоро дори беше пазил диета,

за да намали малко килограмите. Всеки ден се разхождаше със съпругата си навън. Те бяха много хубаво семейство. Винаги весели. Сякаш почина мой брат. Много ми беше тежко. Докато работех с него, винаги разказвах на сестра си за добрините му."

"Яд ме е, че почина от инфаркт, защото не близваше алкохол - казва шефът му Иванов. - Ако знаех, че пие, сигурно нямаше толкова тежко да приема загубата му. Поне щеше да има някаква причина."

По думите му цялата фирма била едно голямо семейство, което винаги ходело заедно на почивки.

"Където има празник ние всички сме там - казва той. - А

Румен ни беше вечният шофьор

Когато тръгнехме на почивка, вземахме един от автобусите и пътувахме всички заедно, а той ни возеше. Ако на някой колега жената е омесила баница или питка, всички сме при тях. Нямаше шефове и подчинени. Например не бяхме ходили в Трън. Събрахме се всички семейства, организирахме се и си прекарахме прекрасно. Бяхме на река Ерма на ждрелото. Уцелихме събора на киселото мляко. Румката го бяхме сложили отговорник на скарата. Той винаги разказваше вицове."

54-годишният шофьор обожавал цветята, а задният му двор бил пълен с гардении.

"Беше си направил беседка и водопадче - споделя Иванов. - И навсякъде растения. Беше мераклия за тези неща. Страшен веселяк."

Един веселяк с голямо сърце, който дори в последния си миг не допусна никой да пострада.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Индианец от племето команчи. Така ще се впише на преброяването на населението догодина проф. Петър Иванов, който преди близо десетилетие се определи като марсианец. Русенският писател и общественик отново силно критикува методите на преброяването, като го определя като "скъпо и ненужно". Затова и със самоопределянето като индианец показва своя

Наталия Сименова може и да е изпълнена с "Море от любов" в себе си, но на пътя явно блондинката си е за цяло "Море от наказания". Тв водещата бе засечена от "България Днес" да говори по телефона, докато шофира мощния си скъпарски джип. Наред с това има проблем с левия фар, чиято крушка е изгоряла. И това бяха видимите нарушения. Наталке, не така

Хващат семействата на елита с дрога, проститутки и алкохол Надя Панкова Човек не си избира роднините. Това е единствената утеха на много от българските популярни лица от властта, сцената и спорта, щом стане дума за семействата им. Масово едни от най-успелите у нас (а и не само) имат кръвна връзка с черна овца