100 грама конско месо = дневната доза от протеини

https://www.24chasa.bg/novini/article/7120558 www.24chasa.bg
Суши готвач разрязва парче конско месо в ресторант в Токио. Сурово конско се влага в популярното ястие и е широкоразпространено в Япония СНИМКА: Снимки: Ройтерс

 

Мазнините в него се усвояват бързо и лесно

100 грама конско месо са достатъчни да задоволят дневната доза протеин на възрастен човек. Мазнините на конското месо се стопяват при 36С, което е естествената температура на човек. След като попаднат в организма, те бързо се разграждат и доставят голямо количество енергия, но без натрупване на вреден холестерол.

Това твърдят експерти по диетика и хранителни технологии. Според тях конското месо се завръща на трапезата на българите.

Белгия е една от държавите по света, в които масово се консумира конско месо. Там има множество кланици. За сравнение - в България през 2017 г. е регистрирана една.

Липидите са уникални при коня, казва проф. Стефан Драгоев, зам.-ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив.

През 2013 г. в няколко европейски държави се разразиха скандали, заради открито конско месо в телешки бургери. Това наложи затварянето на фабритки за месо.

За сравнение - останалите меса също са пълноценни на белтъци, но при конското голяма е ролята на останалите компоненти като мазнини, витамини, минерали.

В България няма официална статистика за конете, които се отглеждат за месо.

“Конското месо не само не отстъпва по своята хранителна стойност, но в някои елементи превъзхожда говеждото или свинското.

То е в групата на т.нар. червено месо, богато на миоглобин, на желязо, на над 60 микро - или марко елемента. Има витамини от група B, най-вече на витамин B12. Заедно с говеждото се смятат за едни от най-големите източници на B12. Белтъците на конското месо са пълноценни - съдържат пълния набор от незаменими аминокиселини”, обяснява ученият.

Най-наситени са мазнините при овцете, говеда, свине, накрая са птиците. От животинските видове най-ненаситени и най-полезни са мазнините в рибата, стига да не са окислени. Конското заема мястото между рибата и птиците. По показателя мастнокиселинен състав и съотношение ненаситени-наситени киселини при него съотношението е по-благорпиятно към ненаситените.

Затова и лекарите го препоръчват за хранене на възрастни или болни от атеросклероза и производните й като инсулти, инфаркти и т.н. То е здравословно, а при народите, които го консумират, има доказан голям брой на столетниците. Храната не е единствен фактор за това, но със сигурност - много важен. Освен това заболелите от тези болести на съвремието от държави, в които се консумира много конско месо, са в пъти по-малко спрямо останалите страни.

“Мастнокиселинният състав, придружен с останалите свойства, минимизира риска от тези заболявания. В сравнение с говеждото месо по хранителната стойност, аз бих консумирал конско. От гледна точка на храна, вкус, хранителна стойност и биологична ценност конското месо може да се класифицира в най-високата категория”, казва Драгоев.

Според него едно от обясненията е специфичната храносмилателна система на коня заради храненето му с чиста трева.

“Не трябва да забравяме откъде и как сме дошли. Едната компонента от нашия етнос е била конен народ, с всички традиции на тези народи - живели са в степите и са се изхранвали с животински продукти. В голямата си част са били номади, тогава хладилници не е имало. Затова конската пастърма се е съхранявала под седлото, била е традиционна храна. Ферментиралото кобилешко мляко е било традиционна напитка”, казва Драгоев.

По света най-големи консуматори са Китай, Монголия, Казахстан. В Европа е предпочитано в Белгия, Франция, Италия и други държави.

 За България точни данни няма. От министерството на земеделието обясниха, че у нас се следи броят на групата на еднокопитните, в която влизат коне и магарета. Официално - през 2017 г. клане на такива е регистрирано в една кланица, година по-рано - в две. Експертите са категорични, че коне и магарета отиват за месо и от т.нар. задни дворове, за които стопаните често не подават информация.

“Данните за броя на закланите животни и за живото тегло са конфиденциални съгласно текстове в Закона за статистиката. Това са случаите, когато има по-малко от 3 кланици в разглежданата категория или една от от тях обхваща повече от 85% от дейността”, обясниха от министерството.

Въпреки че традициите за консумация на конско месо по нашите земи са възникнали преди повече от хиляда години, те са почти забравени през последните столетия. Наблюдава се промяна на вкусовете и връщането към тези, които са позабравени.

Но за конското месо производители и животновъди все още не желаят да говорят открито. “24 часа” се свърза с няколко ферми, които отказаха коментар. Някои от коневъдите отрекоха да отглеждат животни за месо, тъй като “конят е висше животно и много над останалите”. Такова схващане има не само в България, а в някои държави консуматорите на конско месо дори са наричани канибали.

Експертите обаче отчитат, че консумацията в България се засилва през последното десетилетие. Основната причина е в качеството и високото съдържание на протеини и минерали и стремежът на хората към здравословен начин на живот.

Покупателната способност на българина се е подобрила, което позволява да се купуват меса от висок ценови клас, каквото е и конското. То е особено предпочитано от така наречените боди билдъри. Освен това все повече български фирми се ориентират към производство за вътрешния пазар, както и към експорт.

До края на 50-те години на миналия век Българският държавен стандарт за добив и производство на конско месо е бил спазван от повече производители. Правилата му са определяли стройна система за коне, които не са за работа, а за месо. Както останалите стандарти и този за конското съществува и в момента, не е задължителен, прилага се, ако производителят желае да го спазва. Често обаче оскъпяват производството, затова и не са предпочитани критерии, по които да се работи.

В България се отглеждали коне за работа, които се колят в кланиците. Но и техните количества били твърде свити, затова основната суровина за тях обаче не е от България, а от съседни държави като Румъния, Унгария и Сърбия. Според Драгоев обаче развитието на месодайното коневъдство вече е започнало и в България.

На картата не могат да се отличат районите, характерни с отглеждането на коне за месо. Навсякъде е и по малко, добавя Драгоев.

Три са големите групи, на които се делят породите. Първата е за селскостопанска работа или т.нар. местни породи. Те съществували от хилядолетия по регионите, адаптирани са към местния климат, храна и условия на живот.

Втората група е създадена чрез селекция и служи за конни надбягвания. Затова в Ирландия или Холандия, където е традиция да се залага, консумацията на конско месо е минимална.

Има и отпор от общностите, а и месото от тези породи е с много високи цени.

Третата група е специално създадени месодайни породи или комбинация на база на месни породи, които са аборигенни и подобрени, за да се повиши количеството на мускулатурата.

През последните 25 години отглеждането на едри преживни животни, както и на коне, е претърпяло крах след разпада на системата. Тогава стопанствата са унищожени, а възстановяването им е трудно.

“Едва в последните няколко години покрай развитието на растениевъдството и най-вече на зърнопроизводството се създадоха предпоставки за излишъци от добри фуражи, построиха се и много фуражни заводи”, казва специалистът.

Така се стигнало до рестарт на животновъдната дейност у нас, особено на тази, в която се гледат животни за месо.

Не е ясно колко точно са конете или стопанствата, специализирани в отглеждането на тези животни за месо. Около 5-6 са големите преработватели на суровината, които имат разрешение и сертификати за работа с конско месо. Някои от тях изнасят в дръжави като Казахстан, Русия, които са сред водещите консуматори на конско месо в света.

“За тези страни конското месо е деликатес. Цени се много във Франция, Италия, Хърватия. У нас пазарът е слаб и затова основно се експортира”

И при конското най-скъпо е бонфилето

Най-нежният мускул на коня е при филетата и по-точно вътрешното, т.нар. бонфиле, то е и най-скъпото. Същото е при свинете и говедата. От него се правят ескалопи, медальони и висококласни ястия. Хранителната стойност и вкусовите качества, крехкостта и нежността на месото са много високи. Външното или контра филето, които се намират от двете страни на гръбначния стълб, мускул, който на практика не извършва голяма мускулна работа. Затова структурата, нежността и крехкостта му са високи, за разлика то тази на крайниците и плешката. Те също са вкусно месо, но по-твърдо и по-многозърнесто. Затова се нуждаят от специална кулинарна пред и същинска обработка. От четирите големи групи - бутове, плешка и врат се прави мляно месо.

То се различава от каймата. Двата вида месо са ясно разграничени от европейски регламент. В мляното месо няма нищо друго освен него, може да има до 1% сол, но това на практика са солите, които съдържа месото. В него липсват вода, подправки или други добавки. В каймата често те присъстват, а и тя обикновено е два вида месо.

У нас килограм живо тегло е 1 лев, в чужбина плащат 2,5 евро

За да има печалба, животното трябвало да се продаде за 1000 лв.

Българските животновъди, които отглеждат коне за месо, предпочитат да го изнасят в Европа, отколкото да го реализират на българския пазар. Причината е драстичната разлика в цените - у нас живото тегло е около 1-1,3 лв./кг, в чужбина минава 2,5 евро.

Отглеждането на един кон изисква не само средства, но и много усилия. За да е на печалба, животновъд трябва да вземе над 1000 лв. на животно, обясниха фермери пред “24 часа”.

Конете за месо трябва да са поне над 450 килограма, защото по-малките нямат рандеман. Обикновено

качват теглото след

четвъртата-петата година

Животновъдите не ги колят сами, пренасочват ги за кланници или към чужбина.

Обикновено се спират на традиционната българска порода - “Български тежковозен кон”.

Представителите ѝ най-често се кръстосват с чужди породи, които се климатизират успешно по българските земи и издържат в условията на пасищно отглеждане. Пасищата се намират на над 1000 метра надморска височина и в труднодостъпни райони в планините.

Кога ще бъдат свалени в по-ниските пасища, зависи от метрологичните условия, обикновено преди Коледа и обратно се качват в началото на май.

Да работиш обаче с чужди партньори е много рисково, обясняват животновъди. “Представете си - искат да закараш животните в Италия например. Плащането е след това. Никой разумен човек не би рискувал, колкото и отчаян да е”, казват те.

Освен това в чуждите държави имат и по-високи изисквания, предпочитат от месото да може да се правят пържоли, а не както в България - предимно суджуци.

В Япония има десерт, който се прави от конско месо, наречен е Басаши.

Конете са

смятани и от стопаните им

за най-чистите животни,

защото се хранят с екологично чиста храна - тревата в планината. Там няма наторяване, обогатяване на почвите с химически вещества или пък

Животновъди обаче са категорични - пазарът е залят от сив сектор. Регистрираните са чест обект на проверки от Българската агенция по безопаност на храните, а тези, които колят коне в къщите си - не.

“Давам ви прост пример - на Женския пазар в София се продава месо, представят ви документ уж от кланницата”, казват запознати.

Практиката била възможна, защото търсенето надминавало предлагането, а стопаните лесно можели да не регистрират животното.

Над 200 000 коне се колят годишно, за доставка на месо в Европейския съюз. ЕС е най-големият потребител на месо от коне в света, като не само произвежда най-много, а е и най-големият вносител. Канада, Бразилия, Мексико, Аржентина и Уругвай изнасят голямо количество конско месо за ЕС.

Китай произвежда повече конско месо от всяка друга страна в света, почти половината от цялото световно предлагане.

Руснаците са изяли повече от 28 000 тона конско месо, сочат проучвания от преди няколко години.

Италия консумира

почти толкова колкото

Русия, произвежда 50%

от конското месо, което

Европейският съюз

консумира всяка година

Белгия внася повече от 20 милиона килограма конско месо годишно, като повечето идва от Северна Америка, което ги прави най-големият потребител на глава от населението.

В повечето страни, които редовно консумират конско месо, около 7% от хората в проучване от октомври 2012 г. заявяват, че правят това често. По-малко от 20% казват, че ядат понякога.

Разговорите около производството на конско месо обикновено попадат в две категории. Първото е дали хората трябва да ядат тези животни или не. Интелигентни ли са те? Дали мога да служат по-добра цел, отколкото това да са пържоли на масата? Втората категория е как се третират конете по време на клане, което е валиден казус. В Северна Америка например конете се третирали недобре по време на транспортирането, а действителното клане не отговаря на най-високите стандарти.

И в сектора на коневъдството измамите са честа практика. Ирландия например изтегли 10 милиона бургери от рафтовете на магазините през 2013 г., защото бяха представяни за телешки, а в тях бе открито конско месо.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нелепо припознаване става причина за смъртта на сириеца Локман Ибрахим. Според криминалисти наемникът, изпратен от хора на ВИС-2, е трябвало да убие брат му Бахзад, сочат от МВР за един от босовете на контрабандните канали у нас. Самата екзекуция е извършена късно вечерта на 19 юли 2004 г. Куршумите застигат 37-годишния сириец с български паспорт

Богдан и Янко с обща кръвоносна система, единият е добре, другият - в кома Борислав РАДОСЛАВОВ Сиамските близнаци са под ключ в социален дом в Бургас. До тях не се допуска никой друг освен семейството и всякаква информация за състоянието им е забранена. Това показа проверка на "България Днес". Богдан и Янко се родиха през август 2016 г.

Нова серия финансови проблеми и дела заплашват богатството на Ветко Арабаджиев, показа проверка на "България Днес". След обвиненията за пране на пари и последвалия запор на част от богатството му за олигарха са се присетили от НАП и руският гражданин Семьор Данилюк. Заради неплатени дългове и данъчни задължения приходната агенция и чужденецът са