На кого може да помогне маса за разговор в супера

https://www.24chasa.bg/novini/article/7126911 www.24chasa.bg
Възрастен мъж стои сам в парк в София. Намирането на компания става все по трудно в големите градове. СНИМКА: Надежда Гърбова

Над милион българи имат нужда от това, защото са сами

През лятото в София често пазарувах от магазин на голяма хранителна верига. Тъй като обикновено мъкнех децата с мен, често се налагаше на излизане да поседнем на декоративните саксии отпред, за да си изядат сладоледа. Там винаги имаше няколко възрастни хора и много скоро взаимно се опознахме. Те също нещо си похапваха, но основното беше, че търсеха с някого да си поговорят. Явно нямаха средства, за да отидат в кафене, а и каква е гаранцията, че там някой ще им обърне внимание. Докато на саксиите пред супера всички бяха на една вълна: промоции, пенсии, деца, спомени от младостта.

Тогава си помислих, че би било прекрасно, ако някой мениджър на голяма верига направи социален проект – маса за разговори в магазина. Тъй като майка ми дълго работеше в хоремаг в провинцията, знам колко важно е за хората да могат да седнат с някого да си побъбрят. В нейното овехтяло, малко магазинче имаше две маси. Сутрин на тях се събираха жените, които идваха да пазаруват, а вечер – мъжете. Да, в малките населени места този тип контакти се случват по-лесно, тъй като хората се познават и обичат да си обменят мисли, докато си купуват нещо. В София животът е доста изнервен и вероятно ще има много кисели физиономии, ако някой постави маси с надпис “Резервирано за хора, които са настроени за разговор”.

Една британска верига супермаркети обаче реши да рискува и направи точно това наскоро. Тя определи някои от масите в кафенетата към магазините си за разговори между непознати.

От компанията се решили на тази стъпка, след като установили, че някои от клиентите им

нарочно изчакват

на касите да бъдат

обслужени от

определен служител,

когото смятат за приятел. В повечето случаи ставало въпрос за възрастни хора, за които отиването в магазина е единственият шанс за човешки контакт. Но имало и немалко майки, които се чувстват изолирани, защото са прекратили връзката с работното си място, докато отглеждат децата си.

“В днешно време се затварят много библиотеки, пощи и църкви, и супермаркетите остават едно от последните места, където хората могат да се срещат и да се чувстват в безопасност”, казва Едуард Колет, служител във веригата “Сейнсбърис”, пред Би Би Си. Той се е сблъсквал с клиенти, които са застрашени да изпаднат в хроническа изолация, да изгубят контакт с външния свят и да умрат в собствените си домове, без дълго никой да разбере за това. С някои от тях е станал приятел и даже е бил поканен на погребенията им. Сред тях е имало мъже, чиито съпруги са починали и с тяхната смърт те са изгубили и всичките си социални връзки.

Проучване на Би Би Си сред 55 000 души от цял свят обаче показва, че проблемът със самотата не е само при възрастните. Напротив, най-много хора – 40%, са се определили като самотни във възрастовата група от 16 до 24 години. Според психолози причината е, че в тази част от живота си хората все още се чувстват нестабилни, те още оформят своята личност и се опитват да намерят нови приятели. Когато това не се случва достатъчно бързо, те се смятат за самотни, без да си дават ясна сметка, че това може да е моментно състояние. Освен това е доказано, че самотниците по-трудно се доверяват. “Чувството за празнота е като вакуум. Може да имате добри новини или лоши, но когато няма на кого да ги разкажете, това е непоносимо”, обяснява ръководителят на изследването Клаудия Хамънд.

За да насърчат клиентите си да общуват в техните кафенета, от “Сейнсбърис” прилагат и тайна тактика срещу хора с лаптопи. Премахнати са всички контакти, от които те могат да зареждат преносими компютри и телефони. “Най-трудният проблем е, че градските центрове умират и местата, където хората могат да разговарят, просто изчезват. Ако не пресъздадем и не измислим отново някаква форма на общуване, ще станем свидетели на все повече градове призраци”, обяснява Лий Браун, управител на магазин от веригата. Той е убеден, че масите за разговори ще се харесат на техните клиенти, защото е наблюдавал как на други места те се превръщат в част от социалния живот на много хора.

По данни на европейската статистическа служба

33% от българските

домакинства се

състоят от

един човек

При това има тенденция да се увеличават живеещите сами. През 2001 г. те са били 660 хил., а днес вече надхвърлят милион. Половината от тях са пенсионери или неработещи. Така че не е далеч времето, когато и у нас вероятно ще трябва да се назначава министър на самотата, както стана в началото на тази година в Англия. И колкото и да твърдят психолозите, че самотата е състояние на ума и невинаги живеещите сами са самотни, обикновено двете неща вървят ръка за ръка. В повечето случаи става въпрос за възрастни или хора с увреждания, които нямат нито физическа, нито финансова възможност да търсят контакти за общуване. Със сложната задача да им помогнат в нашата страна до момента се занимават предимно неправителствени организации. Повечето им проекти са насочени към пенсионери, на които осигуряват мобилни медицински грижи, снабдяване с храна и понякога компания.

Младите самотници обикновено са извън фокуса на тези грижи. Едната причина е, че техният проблем не е толкова видим, а и в повечето случаи те се срамуват или недооценяват правилно положението, в което са изпаднали.

“Последните проучвания показват, че самотата не само влошава качеството на живот, но и намалява неговата продължителност. При самотните хора се наблюдават клетъчни изменения, които

водят до патологични

състояния и

заболявания”,

казва психоложката Ина Антонова пред БНТ. По думите ѝ често хората бъркат самотата с депресията и дори когато търсят професионална помощ, не успяват да обяснят как са попаднали в социална изолация. По-податливи на нея са представители на високоотговорни професии, които в желанието си да се освободят от натоварваща отговорност се затварят за всякакви контакти.

Първите симптоми са повишаване на глада, нежелание за социални комуникации, опит за изолация от околните и създаване на некачествени контакти без общи интереси, обяснява Антонова. Според нея в България имаме нужда да се усмихваме повече, да вярваме на околните и да правим общи неща, които сме правили преди години, за да преодолеем самотата.

В Англия лекар ще може да

предписва курс по танци

Във Великобритания съвсем скоро ще бъде възможно личният лекар да ти предпише да отидеш на курсове по танци, готвене или рисуване. Това предвижда първата в историята на страната стратегия за борба със самотата. Курсовете ще се плащат от правителството, което обещава да задели 1,8 млн. паунда или около 4 млн. лева за подпомагане на самотните хора. С част от парите ще се правят нови паркове, кафенета и музеи, в които те да могат да общуват свободно.

В някои отдалечени райони на пощальоните ще бъде възложено да проверяват състоянието на живеещите сами и при забелязан проблем да докладват на социалните служби и на неправителствени организации. Подобна практика има във Филандия. Пощальоните там имат за задача да разхождат възрастните хора, да им помагат да косят тревата си и дори да си приготвят храна, ако няма на кого да разчитат за подкрепа в близост.

По данни на британското правителство на Острова има около 200 000 души, които не са разговаряли с приятели или родинни повече от месец. Местни лекари казват, че на ден получават до пет обаждания от пациенти, страдащи от самота. Според тях трябва да се вземат спешни мерки по въпроса, защото обикновено такива състояния повишават риска от сърдечно-съдови заболявания, инсулт и болестта на Алцхаймер.

“Смятам, че тази нова стратегия е просто запълване на дупки. От моите клиенти виждам, че самотата е огромен и многостранен проблем и е невъзможно да се реши с помощи за танци и кафенета. Понякога хората просто се страхуват от комуникация и трябват години, за да преодолеят това състояние”, казва психотерапевтът Натали Палмер пред Би Би Си.

Професорът по медицина в Калифорнийския университет Стив Коул пък смята, че самотата, ако не продължава прекалено дълго, може да изиграе положителна роля и да принуди човек да предприеме опити за общуване. Продължителното усещане за самотност обаче води до заболяване.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.