С парите семейството ще построи къщи за котки и кучета на улицата
Това куче какво яде? А къде спи, има ли кой да го храни? Какво ще прави сега през зимата? Това са неизменните въпроси, които 8-годишната Радост задава на майка си всеки път, когато види бездомно животно на улицата.
Един ден тя решава да си даде сама отговор и подема кампания за събиране на пластмасови и стъклени бутилки и капачки, които да предаде за рециклиране, а същевременно със събраните пари да създаде къщички за животните в квартала.
“Един ден бяхме на гости на приятели в града, където живеят, и видях едно куче, което много ми хареса. Но не можех да си го взема вкъщи, а и мама каза: Не се знае, може в парка да му е много хубаво, просто да няма къде да спи. И аз тогава измислих да му сложа една къщичка и да помоля някой да го храни, така хем ще си е в парка, хем ще е на топло.” Така, по думите на Радост, се е родила идеята за нейната кауза.
Тя стига до сърцата на стотици хора из цяла България , които с общи усилия събират над 700 кг пластмаса. Майката на Радост - Надежда, се свързва с транспортна фирма, която да извози бутилките. Нейното условие е да се съберат поне 500 кг пластмаса, за да има смисъл да осигурят камион. Но никой не е очаквал големия успех на инициативата - не само че успяват да напълнят целия камион, бутилките не могат да се съберат в него. Надежда взема назаем от съсед бус, в който временно да складират останалите отпадъци, но дори и той се оказва недостатъчен. А желаещите да помогнат не свършват - до късно вечерта в уречения за събиране ден пристигат хора, носещи торби с бутилки, други се обаждат и питат могат ли да се присъединят и в следващите дни. Затова Надежда ангажира още един камион за след два дни, който да извози и тези отпадъци.
“От почти
всички градове
в България
ми се обадиха
да ме попитат как могат да ми изпратят бутилки до София и аз им казах да се организират, а аз ще намеря пунктове за предаване. Но ги посъветвах да вземат парите и да помогнат на животните, които живеят на техните улици”, разказва Надежда. Някои хора са ѝ изпратили направо пари, а други са донесли храна за животните.
За Надежда най-важното е, че е видяла, че има и млади, и стари хора, които все още са готови не само да говорят, но и реално да действат за една благородна и невинна кауза. За нея това е една гигантска крачка - да успее да обедини толкова много българи, които по природа са индивидуалисти. И не пропуска да погледне всеки ентусиаст в очите и да му благодари лично.
“Радост вече е втори клас, ходи на училище и се съобразява с правилата. И напоследък много силно усетих как светът на големите много почна да я смачква, тя започна да вярва, че тази сивота е естествена. И разбрах, че е много важно тя да види колко много добри хора има сега, на това място- в родната ѝ страна, където играе и учи”, споделя майката.
Друг ефект, който ѝ прави впечатление и който за нея е от голямо значение, е колко много хора ѝ споделили, че едва сега
осъзнават колко
пластмаса
всъщност
използват в
ежедневието си
С парите от предадените бутилки смятат да направят къщички за животните в квартала. “Дойде една жена, която каза: На нашата улица имаме няколко котенца, обаче съседите почнаха да ги подритват и се притеснявам, че зимата няма да има къде да спят. Това ще е първият човек, за когото ще отделим пари. В зоомагазините къщичките за кучета са около 150 лв., ние от това цялото ще съберем 300 лв. Така че това не е решение, ние искаме да купим материали и да намерим някой дърводелец, който лично да дойде и
да ни научи да си
строим къщички
Така децата ще знаят как се правят и във всеки един момент, в който решат да приютят някое животно, да могат да вземат две дъски и да знаят къде да чукнат един пирон и да им направят дом”, казва Надежда.
За нея да вземеш едно животно от улицата и да го прибереш в приют не е решение. На улицата, на която то живее, то може да си има приятели, да е създало връзки и да се чувства добре, смята майката. Затова нейната логика е, че е най-добре да му се създаде дом там, където то живее, и ако може просто някой да го храни.
В дома си малката Радост и семейството ѝ отглеждат и свой домашен любимец - имат котка на име Сократ.
Надежда е учителка по танци, които се съчетават с йога и медитация. Йогата се оказва съдбоносна в живота ѝ и спасява 15-годишния ѝ син Мишо. Той се ражда със сериозни здравословни увреждания. Майка му започва да го води на йога и сеансите помагат за почти пълното му възстановяване.
След запознанството ѝ с учителя ѝ по йога, който е роден в Индия и е първороден син на брамин (член на висшата жреческа каста в Индия), Надежда и семейството ѝ започват редовно да посещават страната. Последното им пътуване дотам е през април тази година. Спят в ашрами - нещо като нашите манастири, които съчетават храмова част и място за спане.
Основното, което Надежда научава в Индия, е да
съчетава
източното
усещане за света
със западния
практицизъм
“Това е основният баланс, който трябва да развиваме в България, защото ние сме по средата между Изтока и Запада. България е прекрасно място за живеене, само хора, които не са пътували от единия до другия край на света, не могат да разберат защо е хубаво да се живее тук. Тук земята е плодородна, имаме сезони, енергията е много силна, не познавам друго място, където да имаме толкова много минерална вода, прекрасни плодове - ние сме почти без отровни растения и животни”, твърди с увереност Надежда. Имаме прекрасни планини,изобилие от чисти потоци,прекрасни гледки и величествени върхове, добавя тя и е сигурна, че макар и неперфектно организирана, страната ни дава свобода на всеки човек да изповядва и следва своя истина.
Според нея това да дадем пример на децата си как да опазят земята си чиста и да се погрижат и за животните е най-малкото, което всеки родител може да направи за бъдещето на България.