Неявяването на защитник без уважителна причина няма да е пречка за провеждане на разпоредително заседание, реши парламентът. Депутатите приеха на първо и второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Измененията са внесени от Емил Димитров /"Обединени патриоти"/ и Данаил Кирилов /ГЕРБ/. С тях се цели уреждане на възникналите правни последици от обявяването за противоконституционни на разпоредби на НПК. Това налага текстовете да се прецизират, като ясно се дефинират случаите, когато разпоредителното заседание се отлага поради неявяването на защитник. Предвижда се наличието на уважителна причина за неявяването на защитник винаги да е основание за отлагане на делото, но липсата на такава няма да води до отлагане, като изключение се допуска само в случаите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1 от НПК. Според вносителите така ще се гарантират правата на подсъдимите, но същевременно ще се дисциплинира явяването на защитника като страна в процеса.
С касационната жалба и протест се предоставя възможност за отправяне на възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, предвиждат още промените.
Филип Попов /"БСП за България"/ възрази срещу приемането на измененията в НПК на две четения в едно заседание и отбеляза, че няма постъпило становище от Висшия адвокатски съвет, които сезирали Конституционния съд /КС/ за разпоредби от кодекса.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обясни, че двете норми, засегнати от решението на КС, сега не се прилагат и това би затруднило и съда, и следствието.