Залятата с киселина Мария Станева Станева е облечена с дълго до коляното яке и блуза с дeколте. Вратът и шията й са облени с някаква синьочерна смес, с която са изцапани и дрехите й.
Докато продавачката се чуди дали да полее Мария с вода, или да се обади на Бърза помощ, в кафето влиза приятелят на пострадалата Ангел Бонев. Той качва залятата с киселина жена в колата си и потегля към “Пирогов”.
В момента, когато нападателите лисват разяждащата течност върху Станева, на отсрещния тротоар стои неин съсед. “И двамата мъже бяха с шапки на главите и с тъмни дрехи. Само за секунди те се отдалечиха от блока, качиха се на “Форд Ескорт” и колата потегли с мръсна газ”, разказа очевидецът.
Минути по-късно на мястото пристигат и няколко полицейски коли, районът е отцепен. Повече от 2 часа криминалисти събират стъкла от съда, в който била киселината.
Съседи на Станева разказват, че тя рядко се прибира сама, обикновено се движи с приятеля си Ангел Бонев. Често се разхожда в квартала и с дъщеря си и сина си.
“Спомням си, че от известно време същите мъже ги виждах да обикалят около блока или да седят облегнати на колата си. Ако съм знаел какво подготвят, щях да ги разгледам по-подробно", обяснява друг комшия на пострадалата. “Не искам да коментирам, много неприятен инцидент”,заявява пред “24 часа” на другия ден Ангел Бонев на излизане от реанимацията в отделението по изгаряния в “Пирогов”, където е настанена Мария Станева.
Тя постъпва там около 19,15 часа, като през цялото време е контактна и разговаря с дежурния лекар. Една от версиите, покоито работят криминалисти, е, че Мария е дължала голяма сума пари или е имала неуредени бизнесотношения. Разследващите смятат, че престъплението е било поръчково.
Мария работи като мениджър в модна агенция “Мегаталант”, която е на Дарина Павлова, съпруга на собственика на “Мултигруп” Илия Павлов. Преди това Станева заема същата длъжност, но в конкурентната фирма “Визаж” на Евгения Калканджиева. Мария е втората мениджърка, свързана с “Визаж”, която става жертва на нападение.
На 2 февруари във Варна беше зверски пребита и нарязана с нож в лицето Евелина Дойчинова, представител на агенцията за Варна.
Дарина Павлова обявява, че дава награда от 50 хилияди лева на очевидец, който може да разкаже подробности по случая с Мария Станева и да помогне за залавяне на двамата престъпници. Но държи тези пари да минат през службите, за да не се появяват самозванци.
През 2010 г. Мария Станева казва: “Обезобразена бях от конкуренцията, извършителите и поръчителите обаче не бяха арестувани поради липса на достатъчно доказателства...”
България е рекордьор по обезобразени с киселина жени
България е своеобразен рекордьор по залети и обезобразени с киселина жени. Това стана ясно на дискусия за борба с насилието над деца и жени, организирана в Пловдив на 18 ноември 2011 г.
Близо 27 000 жени в България са станали жертва на насилие през 2010 година. Залетите с киселина са 26, но до момента има само една осъдителна присъда, обявява тогава Виолета Станичич, говорител на информационното бюро на Европейския парламент в България, а преди това наша колежка във в. “24 часа”.
Първия варварския акт на нападение с киселина е от 11 май 1998 г. Тогава на автобусна спирка в столичния квартал “Младост” с разяждаща течност е залята Анна Заркова, журналистка от в. “Труд”. Тя загубва едното си око, но продължава и до днес да пише срещу корупцията и престъпността в страната.
През 2001 г. мъж хвърля киселина в лицето на зам.-шефката на строителния контрол Светлана Гебрева. Тя умира четири месеца по-късно.
На 10 ноемвpи 2008 г. в 14,37 ч с разяждаща течност е залята шефката на фирма “Богдан мебел” Петя Минкова-Стаевска.
Обезобразяване със засягане на речта, повреди на нервни окончания на лицевия нерв. Нанесени големи щети върху външния вид на жената с белези по лицето, шията и тялото, които са необратими въпреки направените вече пластични операции, казват след време експерти.
Ето хронология на част от случаите, в които като оръжие срещу другие е използвана киселина.
2007 г. Йордан Лилов е залят с киселина в столичния квартал “Дружба” и са му отрязани ушите.
2007 г. Неизвестен напада с киселина 65-годишен мъж в град Баня.
2007 г. Неизвестни заливат с киселина във Варна активиста от “Атака” Красен Георгиев.
2008 г. Пред Търговската гимназия в София е залята с разяждаща течност 46-годишната зъболекарка Деница Шанова.
2008 г. На пл. “Журналист” в София 52-годишният инженер Стоян Борисов е залят от Мехмед Хасан. Похитителят е осъден.
2009 г. На 26 юни в Бургас е залята 30-годишната активистика на партия “Другата България” Габриела Георгиева.
2009 г. На 25 август във Варна е залят 34-годишният Борислав Илиев, свидетел по дело срещу престъпна банда.
2009 г. На 27 ноември в Благоевград 24-годишната студентка Мария Коемджиева и 26-годишната Христина Колджиева са залети с киселина.
И още, и още...
Последният (засега!) случай е от 26 март 2018 г. Тогава в центъра на София с киселина е залята Ажда Ибрахимова. Закарана е в "Пирогов" с 24 процента изгаряния в областта на главата, шията и ръцете. Ажда е собственик на сладкарски цех, към който е прикрепена сладкарница.
Лещи спасяват очите ѝ
Киселината засяга лицето, шията, гърдите и двете ръце на Мария Станева. Лещите, които е носела, спасяват очите й.
Това съобщава шефката на Клиниката по изгаряния за възрастни в "Пирогов" проф. Елисавета Въгленова. Тя обяснява, че състоянието на Мария е стабилно, но вероятно ще се наложи оперативна намеса. Изгарянията са втора и трета степен, а площта им 11 процента.
Най малко седмица очни специалисти от болницата ще наблюдават състоянието на Станева. Все още не е ясно колко концентрирана е била киселината, но нараняванията са дълбоки.
Написва книга
През 2004 г. Мария Станева издава книгата си “Другата страна”. По този повод авторката казва: “Аз победих обезобразяването си и болката, а с това победих и лошите, защото те причиняват това, от което се страхуват най-много, може би вече се страхуват и от мен...
През тези две години, докато се борех за лицето си, аз преминах от другата страна, където нищо не е същото... Ще ви я разкрия през погледа на сините си очи, които не загубих, може би защото е трябвало да напиша тази книга, за да ви покажа смисъла...
Това е една история, която може да бъде на всеки един от нас. Защото обезобразяването не е само насилствено, то става и при катастрофа, пожар, когато спасяваш нечий живот дори, важно е да не са обезобразени душите ни... Тогава нищо не помага.”