4-членно семейство претендира обезщетение за блъснат на пешеходна пътека мъж, страдащ от олигофрения, за когото се грижили приживе
Искови молби с нелепо съдържание за обезщетения за болки и страдания след смърт при катастрофи на практика са задръстили най-големия окръжен съд у нас - Софийския градски.
Това установи справка на “24 часа” след тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), с което се разширява кръгът на близките, които могат да търсят компенсация.
Вратата, че в съда е пълно с абсурдни искови молби, открехна изпълнителният директор на Гаранционния фонд Стефан Стоилков пред парламентарната бюджетна комисия в началото на ноември. Той тогава обяви, че дете, родено, след като дядо му починал в катастрофа, иска обезщетение.
Друг от куриозните случаи, на който “24 часа” се натъкна, е на дете, чийто дядо също е загинал в катастрофа. То иска 50 хил. лв. за болки и страдания. Пътният инцидент става, когато детето не е било родено, но било в утробата на майка му.
Делото е за катастрофа от 2013 г., т.е. преди да изтече 5-годишният срок за търсене на обезщетение. Тогава мотоциклетист, роден през 1967 г., и шофьор на автомобил се блъскат. Мотоциклетистът е всъщност бъдещият дядо, който умира. Шофьорът на автомобила по-късно също умира от раните си.
Детето, което търси компенсация за смъртта на дядо си, е родено през 2014 г.
Искът е заведен
от негово име
чрез баща му,
който е син на починалия мотоциклетист.
“Детето е лишено от възможността да изпита обичта на своя дядо, а както е известно, баба и дядо обичат внуците си повече от собствените си деца. Внукът е лишен именно от тази безгранична и безусловна любов. В тази ранна възраст детето осъзнава, че дядо му го няма и че никога няма да изпита това, което изпитват неговите връстици”, пише в исковата молба, с която ще се настоява съдът да присъди компенсация.
Искът е наситен със сърцераздирателни фрази: “Нищо не е в състояние да компенсира
празнината в
малкото сърце,
която дядо му
е оставил
след себе си
Грижата и любовта на дядото не може да бъде заместена с нищо, а от нея има нужда всяко дете. Няма паричен еквивалент, който да утеши мъката и да замести празнотата в сърцето, която изпитва детето”.
Предстои делото да се разгледа в градския съд.
По друг бъдещ процес
ищци са
неприпознат син
и жена, която е
живеела на
семейни начела
с умрял в автомеле.
Трима внуци пък искат общо 300 хил. лв. заради смъртта на баба им.
В молбата им се твърди, че те били “изключително близки с нея и са претърпели изключителни мъки и страдания от смъртта ѝ”.
Катастрофата, в която загива възрастната жена, става през 2015 г. Внуците ѝ са родени през 2010, 2011 и 2013 г. Към датата на пътния инцидент едно от децата не е имало навършени 2 г.
В деловодството на съда чака и друг абсурден случай. Мъж, жена и двете им деца искат по 100 хил. лв. заради смъртта на мъж, страдал от олигофрения, блъснат на пешеходна пътека през 2015 г.
В исковата молба фамилията пише, че той не им е роднина, но приживе бил изоставен от близките си и те го приютили. Грижели се за него безкористно и го пуснали да живее в къщата им.
Децата, едно от които се е запознало с него, когато било на 2 г., имали изключителна емоционална връзка с мъжа, страдащ от олигофрения.
След тълкувателното решение на ВКС от 21 юни 2018 г. до 31 октомври в СГС са образувани 756 дела срещу застрахователи, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по “Гражданска отговорност”.
От исковите молби за тези първи месеци
около 17% са
подадени от
близки, които
преди
тълкувателното
решение не
влизаха
в кръга на хората с право на компенсация.
От градския съд преброиха, че от 21 юни до 31 октомври делата по искове на братя, сестри, баби, дядовци, внуци и хора без всякакво родство с починалия, които настояват за обезщетение, са 129.
Огромната част от исковете обаче са от най-близките роднини, които винаги са имали право да търсят компенсация - родители, съпрузи и деца.
След законови промени в Гражданския процесуален кодекс, които влязоха в сила на 7 август 2018 г., застрахователните дела вече не се гледат по адреса или седалището на ответника.
Три са възможностите, които стоят пред ищците, къде да предявят иска си – дали в съда, в чийто район се намира настоящият им адрес, дали в този, където е постоянният им адрес, или там, където е настъпило застрахователното събитие.