Бившата първа дама на САЩ Мишел Обама разказва в мемоари как загубила дете, стигнала до брачен консултант и внесла домашен уют в Белия дом
В деня, когато Доналд Тръмп встъпва като президент, семейство Обама напуска Белия дом и Вашингтон. На борда на самолета Мишел избухва в сълзи. Плаче неудържимо половин час. “Държах ръката на мъжа си и повтарях: “Беше толкова трудно, толкова трудно…”, разказва бившата първа дама на САЩ пред Опра Уинфри, представяйки мемоарите си Becoming, наскоро публикувани oт издателство “Пенгуин”.
Часове преди полета бившата и бъдещата президентска двойка си правят прощална снимка. Мишел гледа свъсено. Признава: “Не се и опитвах да се усмихна”. Тя не е забравила “злобните и налудничави” клевети, че Барак не е роден в САЩ, а в Кения, които Доналд Тръмп изфабрикува, за да оспори легитимността му на президент. И дори не се извини. “Ами ако някой с нестабилна психика бе заредил оръжие и бе поел към Вашингтон? Ако бе тръгнал да търси дъщерите ни? С шумните си и необмислени нападки
Тръмп застраши
семейството ми
Никога няма да му простя”, отсича госпожа Обама с прямотата на зодия козирог. Но не Тръмп е причината за изблика ѝ в самолета. “Това бяха сълзи на облекчение след осем години усилия да бъда безупречна първа дама, съпруга и майка”, казва 54-годишната Мишел.
В мемоарите си тя проследява пътя от бедното предградие на Чикаго, където е родена, през дипломирането ѝ като юрист в “Харвард” и премеждията в брака ѝ чак до издигането за стопанка на Белия дом – роля, към която твърди, че не се е стремила и не ѝ липсва. Книгата е първата част от мемоари, за които, както се твърди, семейството
ще получи $ 65 млн.
- повече от всяка друга президентска двойка, публикувала спомени. Втората част, писана от съпруга ѝ, излиза през 2019 г.
25-годишната Мишел среща 28-годишния Барак през 1989 г. в юридическата кантора, където работи. Пленява я гласът му – “плътен, сексапилен баритон”. Целуват се за първи път в сладкарница над купичка сладолед. През 1992 г., след като изнася цяла тирада за вредите от брака, той ѝ подарява кутия шоколадови бонбони, а вътре… диамантен пръстен.
Семейният живот потръгва нестандартно. Малко след сватбата съпругът отпрашва сам на “втори меден месец” към остров Бали, за да пише книга. Остава там цели 5 седмици. “Липсваше ми, но си казвах: “Така е, като си избрах нестандартен мъж”. Утешавах се, че е заминал, за да ми спести хаоса и нервите около книгата си”, пише Мишел. В първите години
бракът не върви по вода
“Аз съм амбициозна. Натоварвах се с усилието да бъда жена с кариера и същевременно жертвоготовна съпруга като майка ми със стабилно, нормално семейство”, разказва тя. Първата ѝ бременност завършва със спонтанен аборт и това я вади от релсите. “Смятах се за провалена, виновна. Не знаех колко чести са спонтанните аборти, защото за това не се говори. Потъваме в болката си, мислим се за дефектни”, пише г-жа Обама.
През 2002 г. двамата с Барак дори се обръщат към брачен консултант. “Чувствахме се някак разочаровани. Обичахме се, но отношенията ни се стегнаха във възел, който не можехме да разплетем. След разговори със специалист възелът започна да се разхлабва”, споделя Мишел.
Тя забременява инвитро
и с двете си момичета Малия и Наташа. “Методът проработи. Когато на ултразвук за първи път чух как бие бебешкото сърчице, възкликнах: “Бременна съм, грешка няма!”
На 4 ноември 2008 г. в 10 ч вечерта семейството чува по телевизията, че Обама е 44-ият президент на САЩ. “Скочихме на крака и закрещяхме. Беше сюрреалистично. Той успя, всички ние успяхме”, разказва бившата първа дама. Малия, тогава 10-годишна, се оплаква, че никой не празнува с тях, защото улиците са пусти. “С баща ѝ се спогледахме и разсмяхме – спецслужбите бяха разчистили и блокирали района – стандартна мярка в подобни случаи”, спомня си авторката. Mишел не е във възторг от решението на съпруга ѝ да се кандидатира за президент заради стреса, който това ще причини на семейството. “Накрая казах “да”, защото вярвах, че Барак ще бъде страхотен президент”, пише тя. С победата идва и гордостта, че една потомка на роби става първата чернокожа първа дама на САЩ. В книгата е описала
оскърбителни случаи
заради цвета на кожата ѝ,
включително как в колежа майката на нейната съквартирантка мести дъщеря си от стаята, за да не съжителства с афроамериканка. Влизайки в Белия дом, Мишел разгневи медиите с думите: “За първи път в живота си съм горда с моята родина”. Нарекоха я арогантна и неблагодарна.
В президентската резиденция на Пенсилвания авеню първа я въвежда нейната предшественичка Лора Буш, показва ѝ салоните, обяснява. Макар и от партията съперник, семейството на Буш-младши се сближава с Обама, а децата им, както и Челси Клинтън, подкрепят и помагат на Малия и Наташа. Мишел е готова да окаже същото съдействие на Мелания Тръмп, но тя не търси подобен контакт, а когато я питат защо, неин говорител отсича: “Г-жа Тръмп е достатъчно силна и независима жена, за да изпълнява ролята на първа дама по свой собствен начин”. Не толкова обиграна, но също силна и независима, Мишел се справя като първа дама, използвайки своето
най-силно оръжие -
нормалността
Това е нейна “запазена марка” като стопанка на Белия дом. Тя умее да се учи и да се променя, без да се главозамайва. На това е посветена цялата ѝ книга още oт заглавието. Becoming в груб превод означава “да станеш”, да постигаш нови и нови неща. “Надявам се моята одисея да вдъхне на читателите кураж да станат това, което искат”, обяснява авторката.
“Кръщавката” ѝ като президентша е шеметна – 10 бала по случай встъпването на мъжа ѝ. “Бях изтощена до сълзи”. Чаровната и усмихната афроамериканка има да учи много - протокол, етикет, как да се облича, на кого какво да каже. Или да не каже. Прочут е гафът ѝ през 2009 г., когато свойски прегръща през рамото Елизабет II, а е всеизвестно, че кралицата не бива да се пипа. “Тя погледна високите токчета на черните ми обувки “Джими Чу”, поклати глава и каза: “Неудобни, нали”. Признах ѝ, че е така, а тя - че и нейните ѝ убиват. Засмяхме се. Макар и с висок ранг, ние бяхме просто две капнали от умора жени, измъчвани от обувките си. Без да се замисля, я прегърнах съпричастно”, разкрива в книгата госпожа Обама. Кралицата също приятелски обгръща талията на Мишел. Пошушва ѝ, че церемониалът е “глупост”.
Умна, веща в политиката, президентската съпруга повече се вълнува от образованието и храненето на младите американци, отколкото от модата, но
стига до корицата на “Вог”
“Изглежда, дрехите ми имаха по-голямо значение за хората, отколкото това, което имах да им кажа”, пише тя.
“Истината е, че аз съм обикновен човек, оказал се в необикновена обстановка”, признава бившата първа дама. И 8 години се бори да направи обстановката в Белия дом нормална за близките си. Барак е мечтател, идеалист, водач. Мишел – земна, естествена, похапваща чийзбургер от “Макдоналдс”.
Цени сигурността, иска домашен уют за децата, интимни семейни вечери, разходки с двете кучета. Днес, в новата им собствена къща във Вашингтон, прави тъкмо това. Събужда се в собствено легло, отправя се към собствената си кухня без антураж от прислуга, слага кафе, пече филийки със сирене и чака семейството за закуска.