Защо руският генерал Александър Прокопчук изгуби изборите за президент на Интерпол, питат руски издания. Ръководният пост бе зает от южнокореец под натиска на ЕС и САЩ, заявява "Известия".
Ким Чен Ян от Южна Корея бе избран вчера от Общото събрание на Интерпол за президент на международната полицейска организация в конкуренция с вицепрезидента - ветеран от руските силови структури, предава БТА.
Срещу кандидатурата на Александър Прокопчук се обявиха САЩ, Великобритания и други страни от ЕС с мотива, че с избирането му на ръководния пост Русия ще злоупотребява още повече с "червените бюлетини" на Интерпол, за да преследва свои политически опоненти.
Западният печат, активно раздухвал тази антируска истерия, интерпретира неизбирането на Прокопчук като удар по позициите на Москва. Русия отбеляза безпрецедентния натиск върху процеса на гласуване и политическата ангажираност на решението, но реагира доста спокойно, пише "Известия". Голям въпрос е кой точно губи от крайния резултат, коментира пред вестника руският депутат Алексей Чепа.
Президент на Интерпол е до голяма степен церемониална длъжност. Далеч по-важен е постът на генералния секретар, който ръководи текущата дейност - в момента го заема германецът Юрген Щок, посочва "Известия".
"Русия не би спечелила нищо, ако Прокопчук бе получил този пост - централният апарат на Интерпол се състои пак от американци и британци и лесно би блокирал решенията на ръководителя. Да не забравяме и генералния секретар отгоре. Тъй че Русия не губи абсолютно нищо", заявява пред "Известия" политологът Андрей Манойло.
На политическите интриги около изборите в Интерпол "би завидял френският кралски двор от времето на разцвета си", констатира "Московский комсомолец".
"Интерпол стана жертва на шантаж", твърди в заглавие "Росийская газета".
Според московския официоз "тази рутинна процедура се превърна в интрига, след като САЩ публично се обявиха против кандидата от Русия".
Демаршът на САЩ бе подкрепен от Литва и Украйна, които заплашиха да напуснат организацията, ако бъде избран човек от Русия. При все че никой от 192-те страни-членки на Интерпол не бе прибягвала преди до фактически шантаж на останалите в съвсем бюрократична и стандартна процедура. Кремъл съзря тук директен политически натиск, добавя вестникът.
"Да види гражданин на Русия начело на Интерпол бе непоносимо за Киев. Както и за Вашингтон", напомня за атмосферата преди гласуването "Комсомолская правда". Според руския вестник новият президент на организацията Ким Чен Ян "може би не схваща докрай в каква мръсна политическа интрига е бил въвлечен".
"Взгляд" търси обяснение за "истерията на украинците" по повод евентуалното избиране на руснак за шеф на Интерпол. Онлайн изданието вижда като основна причина желанието на Киев "да привлича вниманието към себе си с всякакви средства, включително политизирайки маловажни въпроси".
Освен това "украинската власт има собствени причини да недолюбва Интерпол - те се опитват да го въвлекат в политиката, а той се дърпа", добавя електронният вестник. Според него Интерпол например "отказва категорично да обяви за международно издирване" украински проруски сепаратисти от Донбас и чиновници от близкото обкръжение на бившия проруски президент Виктор Янукович.