3 пъти повече пари за вероизповеданията, ще има за всички

https://www.24chasa.bg/novini/article/7172949 www.24chasa.bg
Митрополити бяха поканени в комисията по вероизповеданията, когато се обсъждаше първоначалният вариант на двата проекта, които сега са обединени в един.

Православните християни ще получават пълния размер от 43 млн. лв., предвижда редактираният вариант на законопроекта

Максималните заплати на духовниците трябва да са колкото средната заплата на педагозите

Поне 50 млн. лв. държавна субсидия за религиите ще отпуска държавата, става ясно от новия проект на Закона за вероизповеданията, който ще бъде разгледан от ресорната комисия в парламента.

Вносители са лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС. Редакцията се наложи след острата реакция на църквата и други вероизповедания. Ако проектът стане закон, църквата ще получава 43,7 млн. лв. на година, а не максимума от 15 млн. лв., както беше в стария вариант.

Отпускат се по

10 лв. на човек,

който се е самоопределил като представител на дадена религия. Християните са 4 374 135, а мюсюлманите са 577 139. При таван от 15 млн. лв. на религия и по 10 лв. на човек пълният размер можеха да вземат само мюсюлманите. Сега това е поправено и таванът от 15 млн. лв. за православните отпада.

В новият проект на Закона за вероизповеданията е поправен и пропускът за парите на задграничните епархии на Българската православна църква. В стария те бяха забравени. Сега се предвижда за тях да се отпускат пари всяка година със Закона за държавния бюджет. Субсидията се отпуска спрямо резултатите от преброяването на Националния статистически институт, но там липсват данни за българите в чужбина, които масово посещават храмовете, управлявани от Западно- и Средноевропейската митрополия.

Има и вратичка за отпускане на допълнителни пари над годишната субсидия, ако има обществен интерес за това.

В стария проект бяха предвидени пари само за двете религии с най-много последователи - православните християни и мюсюлманите. След редакцията на законопроекта са заложени и средства за останалите - протестанти, католици, грегорианци и други, които бяха пренебрегнати в предходния. Сумите за тях ще се определят всяка година със Закона за държавния бюджет. Старият вариант на проекта за изменение на Закона за вероизповеданията предвиждаше от бюджета да се плащат около 16 млн. лв., сега с новите редакции сумата набъбва над 3 пъти.

Парите за религиите ще се отпускат на 4 транша - в края на месеците април, юни, септември и декември. Държавната субсидия ще бъде целева - за заплати на свещенослужители, персонал и капиталови разходи. Парите ще постъпват по специална банкова сметка. Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет ще може да иска справки и счетоводни документи за извършените разходи. Там ще се подават и докладите за парите. Ако към края на годината в специалните сметки има неизразходвани средства, те ще може да се харчат през следващата заедно с новата субсидия.

Максималните заплати на духовниците трябва да са колкото средната заплата на педагозите, пише в новия законопроект. Това означава, че

свещениците

ще получават

най-много

1080 лева

според данните на НСИ. Бойко Борисов съобщи за изравняването на заплатите на свещеници и учители след срещата си с патриарх Неофит през октомври.

Служителите в храмовете ще получават не повече от средната заплата на държавните чиновници, или 870 лв.

Има промяна и в друга норма, която предизвика възмущение - за забраната чужденци да проповядват. Според новия проект това ще е възможно, ако са получили статут на постоянно пребиваващи в страната. Мярката се наложи заради емисари от Близкия изток, които проповядват радикални течения на исляма в ромските махали.

През лятото бяха внесени два законопроекта за промяна на Закона за вероизповеданията -един на ГЕРБ, БСП и ДПС и друг, почти сходен, на “Обединени патриоти”. Те имаха за цел службите за сигурност да имат повече контрол над парите на религиите, за да не проникват радикални течения на различни религии. Срещу мерките обаче се обявиха всички вероизповедания. След обществен дебат двата законопроекта бяха обединени в един, а от 16 ноември е и редакцията, внесена в парламента от Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.

Митрополитите от Светия синод още не са получили официално редактирания вариант на обединения законопроект. Когато това се случи, те ще се съберат и ще имат становище по него.

3000 подписа за регистрация на религия

3000, а не 300 подписа ще са нужни за регистрация на вероизповедание, предвижда новият проект.

Тази поправка би засегнала няколко религии. Според преброяването от 2011 г. например юдаистите са 700 души, последователите на арменската църква са 1715. Още по-малко са будисти, кришнари, хиндуисти.

Духовници и храмове задължително в списъци, достъпни за държавата

Свещениците от всички религии трябва да бъдат вписани в специален регистър и да имат издадено удостоверение от централното ръководство, предвиждат част от редакциите в законопроекта.

Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет трябва да има достъп до тези регистри. За това настояваха от Светия синод преди няколко месеца.

Ще бъде създаден и друг регистър - на молитвените домове, където ще може да се правят обреди.

Разрешение за строеж на молитвени и обредни домове ще се издава само на възложител - съответно от регистрирано вероизповедание, пише още в проекта.

Мюсюлманите против забраната за служба извън храмовете

Мюсюлманското изповедание се обявява против забраната за религиозни дейности извън храмовете в становище от петък. Нормата я има и в новия проект, така беше и в стария.

Според главния мюфтия Мустафа Хаджи трябва да се позволят служби в помещения, които нямат статут на религиозни храмове. Хаджи е недоволен и от задължителния статут за временно пребиваващи свещенослужители, за да могат да извършват религиозна дейност. Според него това е противоконституционно.

От Светия синод също се противопоставиха на тази норма в становището си, публикувано преди редакцията. Те защитиха другите религии, чиито свещенослужители са предимно от чужбина. В стария текст имаше точка, която забраняваше на чужди граждани да проповядват. Ако забраната за служение извън храмовете остане, Българската православна църква няма да може да извършва много треби.