Последното племе от каменната ера размахва пениси, за да плаши натрапници

https://www.24chasa.bg/novini/article/7179899 www.24chasa.bg
27-годишният американец Джон Алън Чау опита да покръсти сентинелците, но бе убит със стрели. СНИМКА: РОЙТЕРС И ТУИТЪР

Жителите на Северен Сентинел в Индия убиха американец, дошъл на острова да ги покръства

Отровни стрели, ножове, копия, тояги, брадви, камъни - всичко това заплашва натрапниците, дръзнали да се приближат до изолирания от над 30 хиляди години остров Северен Сентинел.

Посланието на обитателите на малкото парче земя в Бенгалския залив не може да бъде по-ясно - “Махай се! Чупката! Искаме да сме сами”.

Като цяло посланието е разбрано. Обществото от ловци събирачи, известни като сентинелци, представлява един от малкото останали недокоснати от цивилизацията народи в света, разказва “Дейли мейл”.

Разположеният сред корали остров е абсолютно забранен за посещения от чужденци, а от 2017 г. е забранено дори снимането на обитателите му.

Северен Сентинел е част от Андаманските и Никобарските острови - архипелаг, който принадлежи на Индия и се намира между южния край на страната и западното крайбрежие на Мианмар.

Никой не знае със сигурност откога сентинелците живеят там, но според някои проучвания племето вероятно е мигрирало от Африка още през каменната ера.

Оттогава те живеят здраво и щастливо на площ от около 70 кв. км, оградени от тучни мангрови джунгли. Племето се изхранва с лов на диви свине, миди, горски плодове и мед.

Сентинелците практикуват енергични групови сексуални ритуали на плажа и отблъскват почти всеки посетител с вихрушка от отровни стрели.

Навярно като заплаха е изглеждал и 27-годишният Джон Алън Чау, който в средата на ноември се осмели да стъпи на острова. Американецът искал да проповядва християнство и в името на целта продължил да върви под дъжд от стрели.

Той е убит, а след това влачен по белия пясъчен бряг с въже, докато не се скрива от погледите навътре в мангровата джунгла.

Завършил евангелския университет “Орал Робъртс” в Оклахома, Чау предварително бе обявил, че възнамерява да посети остров Северен Сентинел, защото призванието на живота му било да покръсти сентинелците. Всички, които го познавали, го описват като прекрасен човек - мил, с огромно сърце и със страхотно чувство за хумор. Решението да отиде на острова обаче му струва живота.

Според индийското законодателство приближаването на по-малко от 10 км до островите е незаконно, а от миналата година дори снимането на местните жители на Андаманските острови, които включват Северен Сентинел, също е забранено. Отчасти причината за това е да бъдат предпазени посетители като Чау от смъртоносния манталитет на туземците.

По-важно е обаче да се гарантира оцеляването на последното в света племе от каменната епоха. Сентинелците са толкова изолирани от съвременния живот, че не са изградили имунитет към болести като грип, морбили или дори настинка.

“Това е едно от най-уязвимите племена на планетата. Натрапник сред тях

може да им предаде

болести, които

буквално да ги

затрият от лицето

на земята”,

казва Софи Григ, старши изследователка към организацията “Сървайвъл интернешънъл”.

Сентинелците са и последните потомци на първите хора, които са се заселили в Азия преди 75 000 г. Те дошли от Африка чак в Близкия изток, Мианмар и Индия, докато не стигнали Андаманския архипелаг. Някои продължили напред. Други се заселили на Сентинел, запленени от буйните мангрови джунгли, перфектните бели пясъчни брегове и природните богатства - толкова обилни и достъпни, че дори нямало нужда земята да се обработва.

Мъжете ловуват костенурки, прасета и риби с копия, лъкове и стрели с твърди върхове, направени от кости. Жените събират плодове, корени и миди или хващат риба с ръчно изработени мрежи. През лятото събират мед, като мажат телата си със специална паста от листа, за да отблъскват пчелите.

Ходят почти изцяло голи с изключение на няколко листа и орнаменти по тях. Живеят в хижи на малки семейни групи, защитени от морето и собствената си агресия към модернизацията, техниката, пластмасата, стреса и другите хора.

Първият контакт с племето е осъществен преди 1000 години от арабски и китайски изследователи, които били моментално изгонени с бараж от стрели. В спомените си по-късно те описват туземците като

три метра високи

с човешки тела

и човки на птици

Почти всеки опит за посещение на обителта им оттогава е приключвал с трагедия.

Когато Марко Поло посещава островите през XIII век, той описва племето като “най-враждебните и зли хора, които ядат всичко и всеки, до когото се докопат”. А през 1563 г. мореплавателят Цезар Фредерик пише: “Ако някой кораб има нещастието да спре на острова, целият екипаж е обречен” .

Дори когато останалата част от Андаман и близките острови Никобар са колонизирани от британците през 1850 г. и превърнати в колония, сентинелците са оставени на мира да се веселят в плодородния си рай.

До 1880 г., когато британска колониална експедиция, водена от Морис Видал Портман, акостира на острова с въоръжена полиция,

отвлича цяло

семейство и

офейква с тях

към Порт Блеър, столицата на Андаманските и Никобарските острови.

Възрастните веднага загиват, а засраменият Портман моментално връща у дома четирите деца с подаръци. В продължение на почти век след това островитяните са оставени до голяма степен на мира.

До 1970 г., когато антрополози приближават до острова, за да го изследват, въоръжени с тетрадки и камери. Моментално са обсипани с дъжд от стрели. Тръгват си живи и успяват да опишат енергична плажна оргия, на която стават свидетели. Един от учените я определя като

нещо, подобно на

общностно

чифтосване или

обезумял танц

на желанието

Четири години по-късно други авантюристи пристигат на о. Сентинел и носят дарове на племето - живо прасе, пластмасова количка и комплект алуминиеви чайници. Отговорът? Отново порой от отровни стрели.

От време на време, вместо да стрелят с оръжията си, мъжете размахват пенисите си много яростно и енергично и в още по-редки случаи биха приели като подарък кокосов орех, преди отново да стрелят.

Твърди се, че са забравили как се пали огън, затова поддържат няколко огнища из целия остров. Ботаническите им, медицински и зоологически познания са неконвенционални, но изумителни. Племето вярва, че ядливите растения са защитени от добри духове, а отровните - покровителствани от злото.

Учудващо всички сентинелци оцелели по време на цунамито през 2004 г., когато 250 000 души умират. Предполага се, че подобно на много животни племето е усетило земетресението, знаело, че

към тях се задава

огромна вълна

и се покатерили

на дърветата,

вземайки ценния огън със себе си. Притеснени за тях, няколко дена по-късно индийските власти пращат хеликоптер, който да провери как са преживели. Съобщението, което предава пилотът, е следното: “Те са в добра бойна форма”.

Налага му се да се изнесе оттам възможно най-бързо, защото сентинелците започват да стрелят по металната птица.

Никой не знае точния брой на населението, но се предполага, че то намалява. Преброяване от 2011 г., направено от безопасно разстояние, забелязва 15 души. Друг опит за преброяване 10 години по-рано изчислил броя им на 39 души.

Мисионерът Чау твърди, че е бил “очарован” от народа на Северен Сентинал и ги е изследвал. Вероятно е знаел за панамския товарен кораб, който се е разбил близо до острова през 1981 г. и как екипажът е бил нападнат от “диви мъже”. И със сигурност е чувал, че двама индийски рибари са посечени до смърт през 2006 г., след като лодката им случайно достига брега на острова. Чау дори написал писмо до родителите си, преди да тръгне, в което казва: “Мисля, че си заслужава да представя Исус на тези хора.

Моля ви, не се

сърдете на тях или на

Бога, ако ме убият”

Чау посещавал острова и преди фаталното пътуване и е носел ножици, безопасни игли и футболна топка като подаръци. В замяна местните го засипват с дъжд от стрели и повреждат кануто му. “Бях толкова мил и добронамерен към тях, защо са толкова ядосани и агресивни”, пише в дневника си американецът. Чау си задава и въпроса: “Възможно ли е това да е последното убежище на Сатаната?” При първия му опит да доближи острова стрела пронизала копие от Библията, която Чау бил вдигнал над главата си.

Индийското правителство е приело политиката да следи за благополучието на племето от безопасно разстояние.

Седемте рибари, които съпровождат Чау и кануто му в рамките на забранената зона, стават свидетели на неговата смърт. Те бяха арестувани, но никой от жителите на острова няма да бъде обезпокоен от властите.

Тялото на Джон Алън Чау засега остава в джунглата. Индийските власти преустановиха опитите да го приберат, защото е рисковано.

“В първите дни са направени няколко опита да бъде намерено тялото. Знаем приблизителната посока, в която е влачено, но все още не знаем къде точно се намира”, заяви представител на полицията. Седмица след убийството семейството на Чау призова хората да не се настройват отрицателно към сентинелците заради случилото се, тъй като християнинът отишъл там по свое желание и бил наясно с опасността.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Освободеният изпълнителен директор на БДЖ Владимир Владимиров плюе на улицата, видяха папараците на "България Днес". Бившият шеф явно трудно приема новината за съкращението си заради сериозни пропуски в провеждането на обществени поръчки за поддръжка на влаковете и реши да демонстрира и сериозни пропуски във възпитанието си.

Предаде се Евлоги Станоев - Голямата Бирма. Той бе обявен за издирване в средата на септември по обвинения, че е част от банда за производство на нелегални цигари, в която попадат синовете му Антон и Георги. Евлоги Станоев сам се е явил днес в специализираната прокуратура на ул. "Черковна" 90. Той е бил заедно с адвоката си Ина Лулчева.

Капитанът на "Левски" Иван Горанов подкрепи благотворителния турнир Scapto Cup в Благоевград. Той застана зад каузата чрез специално видео. Надпреварата е от 21 до 23 декември в зала "Скаптопара". Събраните от турнира средства ще бъдат дарени на родилното отделение на болницата в Благоевград. Каузата обедини водещи футболисти от "Лудогорец",