Свидетелят по “Алабин” се върти като пумпал и 12 г. държи като заложник истината за два погубени живота

https://www.24chasa.bg/novini/article/7181159 www.24chasa.bg
Петрина Христова (24 г.) и Деница Ченишева (26 г.) загубиха живота си на 19 септември 2006 г.

 “24 часа” за първи път огласява показанията на Николай Александров пред всички инстанции през годините за срутената сграда, убила две жени

Покри ги амнезия, сега разпитваният не отрича само, че е “ял и играл табла”

Колко низки трябва да са човешките подбуди, за да изравнят на една везна майчината болка от загубата на дете с бутилка уиски или надница от 50 лева? Отговорът е в делото за рухналата сграда на ул. “Алабин” 39. В него е вградена сянката на един незабележим човек.

Николай

Александров е

висок и мустакат

общ работник по

строежите

На 47 години е, живее сам. Казва, че загубил майка си при катастрофа. Родом от Свищов, той е изкарал там само основно образование.

Вече 12 години този човек държи като заложник истината за срутването на старата еврейска къща, паметник на културата.

Под руините ѝ на 19 септември 2006 г. загинаха 2 млади жени - Петрина Христова (24 г.) и Деница Ченишева (26 г.), майка на момиченце, ненавършило тогава 3 г. Месеци по-късно Николай изниква на сцената като основен свидетел по делото за смъртта им. Първо влиза в ролята на човек, съпричастен към болката на майките, после се обръща срещу тях. Сменя постоянно обясненията си дори в рамките само на един разпит и твърде често повтаря: “Това е истината”.

“24 часа” за първи път огласява показанията на Александров пред всички инстанции през годините.

Те поставят

въпроса има ли

схема, по която

да се рути

свидетел

И може ли държавата да различи надеждния от неблагонадеждния очевидец и да му гарантира не само сигурност, но и достойно оцеляване?

След като прочете показанията, всеки сам може да реши дали да вярва на думите на Александров, че проблемите му са тръгнали от една снимка до сградата на “Алабин” 39, направена от неизвестен човек дни след падането ѝ, в неизвестен досега ден и час.

Александров

официално е

разпитван 3 пъти - от първия прокурор по делото “Алабин” - на 22 октомври 2007 г., пред съдия в присъствие на следовател (18 декември 2007 г.) и пред 3-и състав на Софийския градски съд (12 април 2017 г.), който наскоро издаде оправдателни присъди на 4-ма - Георги Кирчев, собственик на падналата сграда и управител на фирма “Хрисома”, инж. Петър Петров, Николай Симеонов, управител на “АЗ - Архитектура и изпълнение”, и строителя Манчо Антонов, собственик на фирма за ремонти.

Първия път Николай е призован заради негов разказ пред майката на убитата Деница - Александрина Ченишева. Във видеозаписа

той хвърля

бомбата, че

малко преди

сградата да

падне, в нея са

рязани релси и са

къртени 5 колони От единствените му саморъчно написани показания на лист, който Ченишева предава на разследващите с протокол от 8 ноември 2017 г., става ясно, че Николай е работел към фирма “Хидрострой П” от август 2006 до май 2007 г. На 19 септември той бил в сградата на “Алабин” 39 със Слави Секинаров и 3-ма цигани от Кюстендил, единият на име Роко.

“Работехме на 2-ия етаж - рязане на метални релси 6-8 метра. Към обяд дойде г-н Кирчев и каза да слеземе на 1-ия етаж и да изкъртиме бетонни колони, 5 на брой.

Изкъртихме 3 с

къртач канго.

Това го нареди

г-н Кирчев на

Слави, а той

на нас

Тези бетонни колони държаха основите на сградата... За да свършим тази работа, ни дадоха по 50 лв. допълнително, а иначе надникът беше 20 лв. Имаше несъгласие между Кирчев и Слави, защото

Слави псуваше,

че като махнем

колоните,

сградата ще падне

Докъм 3-4 ч бяхме отрязали 3 колони. Слави каза, че сградата почва да скърца и бързо да напуснеме. Другите не видях къде избягаха, а ние отидохме на обекта на “Христо Белчев”, който е на г-н Кирчев. По пътя Слави си купи алкохол да пие, защото много се бяхме изплашили. Аз се прибрах вкъщи и след малко чух сирени на линейки и пожарната”, пише Николай на 21 юли 2007 г. Почеркът му е леко разкривен, а текстът - с малко правописни грешки.

Два месеца по-късно - на 22 октомври 2007 г., след дълго търсене от призовкарите Николай е разпитан от Чавдар Ангелов, наблюдаващ прокурор по делото. Пред него

се отмята от

написаното и без

да трепне, се

оправдава с

майката на една

от жертвите:

“В деня, когато падна сградата, не съм бил на обекта. След като падна, бях пратен да поставим оградни платна, за да обезопасим района. По-късно с мен се свърза една от майките на починалите. Обясних ѝ какво съм правил, това, което казвам сега и на вас. Тя помълча малко и после каза, че и аз съм бил вътре. Каза, че иска да кажа, че съм получил заповед от хората на “Хрисома” да бутам шайби и стени и че сме бутали. Каза, че има братовчед от Сандански, който щял да строи хотел в София и щяла да ме уреди да работя при него... Каза, че ще ме пише свидетел”.

На 18 декември 2007 г. при разпит пред съдия, поискан от разследващите, Николай отрича и това. Съдия Светла Букова му задава над 20 въпроса. В първата част на обясненията Николай надълго и широко разказва, че с колегата му Слави (веднъж го нарича бригадир, а после общ работник - б.р.) само отишли на “Алабин” 39 да оставят къртач “Хитачи” и диск.

“На 2-ия етаж занесохме инструментите. Там се събличахме, пиехме кафе, имаше вехтории... В стаята нямаше под, имаше настилка от релси и сгурия, а отгоре нямаше дъски, дюшеме или паркет. Аз бях любопитен да видя какво ще правят.

Слави каза: “Дай

да се махаме

оттука, че е

опасно и ще

стане някаква

патаклама

Няколко пъти ми каза час по-скоро да са махаме”, казва Николай. Перифразира думите на Слави по различен начин 6-7 пъти, но почти всеки път в смисъл, че е най-добре да бягат. Заявява, че е стоял на 2-ия етаж около 5 минути. После отишъл да пие кафе “при бай Данчо”, който държал заведение наблизо. Към 18 часа чул сирени.

“Районът беше отцепен още от завоя на трамвая. Видях двама мои познати полицаи - те са в 4-о РПУ, този ден бяха на смяна. Попитах какво става и те ми казаха да бягам, че и те не знаят. Беше заградено. Отидох у Слави. Исках да си поговоря с него, да разбера какво е станало със сградата. Слави ми каза в първия момеюнт: “Това не е наша работа”. Каза ми също така, ако някой ме пита дали съм бил там, да казвам, че никога не съм бил. Дори взе да ми се кара защо съм такъв любопитен. Той ми каза: “Стой си тука, нали си вземаш надницата, играй си табла, но този разговор беше дни след случая.

Аз всеки ден го питах на тази тема. 6-7 дни след случилото се ни пратиха да сложим една ламаринена врата на обекта на “Алабин”. За тая врата ни обещаха, но до ден днешен не са ни платили. Преди около месец и нещо получих призовка от прокуратурата и ме питаха за този случай”, обяснява Николай и внезапно уточнява: “Обаче искам да кажа, че преди това имах един инструктаж, че всичко ще мине спокойно.

Бяха едни хора, които досега не съм ги казвал.

Казаха ми да

кажа, че

госпожата ме е

заплашвала с

2-ма мъже”

Съдията пита какъв е бил инструктажът, кой го е дал и защо. Николай започва да говори за Петър, когото ту нарича Кънчев, ту Кунчев. Господинът го срещнал на булеварда, имало обект наблизо.

като пумпал и 12 г. държи

като заложник истината

за два погубени живота

Казал му да каже на прокурора, че е бил заплашван от двама мъже и е казал под натиск “тия неща в репортажа” (вероятно става дума за тв предаване, свързано с видеозаписа пред майката на Деница - б.р.).

“Аз съм излъгал

най-фатално

прокурор Ангелов

и не защото съм

искал, а защото

така ми казаха”, заявява Александров пред съдия Букова. “Успокоих се, като излязох, а защо се успокоих, и аз не знам. Тръгнах по бул. “Витоша” на път за вкъщи и тогава ме срещна този Петър Кънчев или Кунчев, вече го бъркам нещо този господин. Потупа ме по рамото и ми каза: “Браво”... Не знам откъде знаеше какво съм казал пред прокурора. Даде ми торбичка, вътре имаше уиски”.

На въпрос сигурен ли е, че преди да вземе уискито, не е разказал на въпросния човек какво е говорил при прокурора, уточнява:

“Казах на Кунчев

или Кънчев, че

излъгах

прокурора. Той

беше весел.

Даде ми уискито

Обеща ми да ми намери много доходна работа. Каза ми, че ще има за мен плик - премия. Само че освен уискито, друго не ми е дадено”.

Съдията пита как се е запознал с Ченишева и той казва, че станало чрез техен общ познат Станчо, на когото Николай дал телефона си. “Беше неделя, някъде към 6 ч пред театър “Иван Вазов” имахме среща. Дойде сама и каза: “Нека изчакаме майката на другото момиче”. След разговор за срещата той споменава: “По-късно разбрах, че ромите е трябвало да работят с тези инструменти”.

Задават се още уточняващи въпроси. Единият е: “Видяхте ли, след като занесохте инструментите, някой да е започнал да кърти и реже?

- Никой не е къртил и рязал. Пиеха си кафето.

- Платил ли ви е някой, за да къртите и режете?

- Никой не ми е плащал. Така съм казал на госпожата, защото имах зъб на тази фирма, дължаха ми пари. Казал съм на тази госпожа и аз не знам защо”.

Уточнява обаче, че доброволно се е съгласил на записа пред майката. “Тогава чувствах вина и казах някои неща, които не са точно така... Казал съм почти истината. Бях в тежко състояние, понеже и майка ми беше починала и затова разказах нещата, все едно и аз съм участвал. Чувствах вина.”

- Уточнете къртихте ли вие - пита съдията.

И цялата кула от твърдения на Александров се срутва. Той отговаря: “Искам да ви кажа, че това, което разказах тука, че само сме оставили машините и сме си тръгнали, не е вярно. Правих опит да се измъкна от условната присъда, защото смятах, че ако кажа това пред вас, могат да ме обвинят мен. Не е вярно, че съм бил на обекта само 4-5 минути. Вярно е, че съм бил от 9 ч сутринта до 4 ч следобед. Почнахме да режем релсите. Другите работници, на които не знам имената, рязаха релсите. На кангото се сменяхме аз и Слави...

Преди малко се

опитах да скрия

истината, защото

много се

страхувам

да не ме обвинят мен и да ме осъдят, преди да ми е изтекла условната присъда... Аз пред тази жена (майката на Деница -бел.ред.) се явих с чиста съвест и ѝ казах истината. Тежеше ми смъртта на майка ми. Исках да помогна на жената, съчувствах ѝ. Този г-н Кунчев се явява нещо като шеф на охранителната фирма на Кирчев. Кунчев се хвали сам, че е вардил семейството на Кирчев.

Бил лична охрана

и на Иван Костов,

но може така да

се опитва да ме

заплашва

Той ми каза: “Какво иска тази жена, те къщи падат под път и над път”.

В един от протоколите по делото (от 22 октомври 2007 г.) е записано, че Николай е осъждан за кражба (не се сочи кога и на колко), но в останалите пише - “неосъждан”. От районния съд обясниха, че могат да направят проверка най-рано идната седмица. В градския съд пък има данни само за гражданско дело, по което Николай е ищец, и то няма отношение към случая. Дали има грешка в единия протокол, или Александров вече е реабилитиран и затова досието му е чисто, вероятно ще се разбере от мотивите към оправдателните присъди по делото “Алабин”.

Към края на разпита Александров пак обяснява как Слави бил “убеден, че къщата ще падне”. Слави Секинаров отрича това и при разпити, и при очна ставка. Твърди, че изобщо не е влизал в къщата във въпросния ден, не е водил подобни разговори, не е водел спорове с Кирчев и не е къртил колони. Същото повтаря и при очните ставки. Част от циганите, работили на обекта, не са открити.

Разследването продължава 10 г. Твърденията на Александров са повод за над 10 очни ставки, които не водят до нищо. Сменят се петима прокурори. Делото тръгва в съда през октомври 2016 г. Там Александров е извикан на 12 април 2017 г. Пред съдия Величка Маринкова разказва:

“Като падна къщата, аз и още един работник бяхме на друг обект, на “Гладстон”, и после чух вечерта, че паднала къщата на “Алабин”. Ходех след това да сложим едни ламарини със Слави. Няма да го позная, ако го видя след толкова години. Не съм работил никога в тази къща, която падна, това е истината. Името Петър Кънчев съм го чувал, той ме пита дали съм работил там и аз му казах, че не съм работил. Разпитван съм от прокурор Божидар Ангелов (Чавдар - бел.ред.). По повод къщата, която падна, да речем, че никой не ме е заплашвал... Предлагали са ми облаги да лъжесвидетелствам, но не съм получил нищо. От много хора, вече не ги помня - и от 4-о РПУ. Не знам каква е причината да не мога да кажа кой какво ми е предлагал. На този етап не помня нищо вече. Чух имена много, но не помня кой е собственик на падналата къща. Чух, че много собственици били - Костов, Елена Костова, Гешеви, на пловдивски бизнесмени... Това, което ми показахте (саморъчно дадените показания - бел.ред.), го писах по време на самия запис. Имаше едни хора от 4-о РПУ, които искаха да обвинят някакъв Кирчев. Аз вече се обърках и нищо не помня. Някой да се набеди, да се рекетира... Писах от всичко по малко. Не помня вече какво съм писал, врели-некипели. Не мога аз да обвиня никого... Госпожата (Ченишева - бел.ред.) нищо не ми е предлагала. След толкова години вече не знам кое е истина и кое лъжа. Георги Кирчев го видях един път от 2006 г. насам в сив мерцедес с шофьор. Те ми казаха, че това е Кирчев, собственикът”.

Като го питат за старите му твърдения, казва: “Аз съм давал всяко от тези показания. Всеки един път някой ме караше да лъжа.

Единият ме кара

да лъжа, другият

ме кара да лъжа.

Имена не

помня вече

Вярно е, където съм ял при госпожата и че съм играл табла, но другото - не. Не е вярно, което съм казал пред камерата. Причината да излъжа пред г-жа Ченишева беше, че ме уволниха без никаква причина. Свързах се с нея чрез Станчо. Станчо каза, че жената ще даде пари - 10, 15, 20 лв. Това, което казах на госпожата, не помня дали го измислих, или някой ми каза какво да кажа. Преди да дойда тук да свидетелствам, никой не се е свързал с мен. Не ме е подкупвал, тук казах истината. Щом вие сте тук, значи съм спокоен тук в залата. Не съм бил притеснен никога за този случай. Все пак е имало жертви, всеки би се притеснил. Няма как да ви го обясня.”

Следват очни ставки, които не внасят яснота, а само усещането, че вече всичко е изпуснато.

Скандали съпътстваха делото

Смяната на показанията на Николай Александров стана причина за скандал след финала на делото на 14 ноември т.г. Прокурор Милко Момчев заяви, че вероятно те са една от причините за оправдателните присъди на 4-мата подсъдими. 4 дни по-късно адвокат Ина Лулчева подаде сигнал срещу Момчев до Висшия съдебен съвет. Според нея публично изразената позиция на прокурора представлява “заблуждаване на обществото и уронване на авторитета на правосъдието, за да се избегне лична професионална отговорност и да се оправдае поддържането на явно необосновани обвинения”.

В отговор прокуратурата обяви, че Момчев не е нарушил професионалните си задължения или етични правила с изказването си и няма основания за дисциплинарно производство срещу него. Скандали през годините предизвикаха и експертизите по делото. Първата показа, че ремонтът няма отношение към падането на сградата. При нея е правена компютърна симулация на срутването. Експертизата е от 1200 страници и струва около 100 000 лв. Прокурори твърдят, че толкова много пари за подобни проучвания по друго дело не са давани. Според заключението в сградата не е правен конструктивен ремонт - не са махани стени и греди, а само врати и прозорци. До рухването се стигнало от наслагване на ред фактори - стара конструкция, лоша поддръжка, вибрации и др. Покривът на къщата е бил разрушен от бомба през Втората световна и после не е възстановен както трябва. Имало течове и лоша поддръжка от различни собственици. Кирчев е последният. Неговата фирма “Хрисома” влиза във владение около месец преди срутването - през август 2006 г. Предстои Софийският градски съд да анализира свидетелските показания, експертизите и другите доказателства и да обясни в мотивите си защо няма осъдени. Тогава и прокуратурата може да допълни своя протест на присъдата, който вече е внесен в съда.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Вратарят Пламен Илиев може да пропусне и двубоя с Чехия утре, научи "България Днес". Той продължава да се оплаква от болки в бедрото. Стражът опита да тренира със съотборниците си на последното занимание преди контролата с Парагвай (0:1). Тигъра е изкарал само част от него, сподели човек от тима. В средата на тренировката отново е почувствал болки

Държавата ще покрие таксите за детски градини на децата на 3 и 4 години от социално слаби семейства. За целта са предвидени 22 милиона лева европейско финансиране. Средствата ще бъдат допълнени към обещаните вчера суми, плащани за обхващане на децата с такъв статус. Парите ще се дават на детските градини за покриване на таксите, а не на родителите,

С печалба от 100 долара Сашо Кадиев почти успя да разгроми казино в Лас Вегас. Артистът от седмица е на турне в САЩ, на което представя хитовото представление "Горката Франция". През свободното си време Кадиев и останалите артисти от постановката, включително и майка му Катето Евро, обикалят забележителностите в градове из Америка.