Идеята за магистрала е още от 60-те години
Хемус, или по-скоро Хем, е старото древногръцко име на Стара планина.
Според легендите Хемус се жени за Родопа. Двамата се наричали помежду си Зевс и Хера и се присмивали на най-важните гръцки божества. За назидание те пък ги превърнали в планини.
Името на магистрала “Хемус” е избрано още през 60-те години на XX век, когато се прави концепцията за основния магистрален пръстен, който трябва да свързва всички части на България.
Този аутобан е наречен така, защото върви по протежението на Стара планина и свързва София с Варна. От него с течение на времето е предвидено да се направят магистрални отклонения – едно за Враца, Видин и Монтана и второ – за Русе.
Другата голяма магистрала от този пръстен е “Тракия”, която свързва София с Бургас, а третата е “Черно море”, която свързва Бургас с Варна.
Концепцията тогава е гласяла, че тези магистрали са напълно достатъчни. А условията и стандартите на Варшавския договор са предполагали, че не е нужно да има магистрални връзки със съседните държави, повечето от които са капиталистически. Защото при евентуално нахлуване на войски на НАТО от страна на Турция или Гърция липсата на добри пътища ще забави максимално придвижването на вражеските войски.
Първата копка е на 4 октомври 1974 г.
Първата копка на магистрала “Хемус” е направена на 4 октомври 1974 г. от тогавашния генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков. Тържеството се е състояло край софийското село Яна, откъдето само допреди 5-6 години започваше магистралата. По време на първата копка никой не си е давал сметка, че нулевият километър на магистралата трябва да е с 5-6 километра по-близо до столицата, тъй като разрастването ѝ след време ще струпа огромния трафик върху участък с двулентов път.
По стара социалистическа традиция никой през 1974 г. не е предвиждал, че магистралата не може да се направи за 1 петилетка, особено ако няма пари.
Ура! Най-после мина Балкана
Преди около 20 години - на 5 декември 1999 г., тогавашният министър-председател Иван Костов лисва менчето с вода на нов магистрален участък, какъвто българите тогава не са виждали да се открива от около 15 години. Магистрала “Хемус”, от която по онова време има изградени само около 30 км от Варна, най-после успява да премине Балкана и да свърши в равните поля около ловешкото село Ябланица. Това чудо невиждано е станало благодарение на пари от предприсъединителната програма ФАР и заем от Европейската инвестиционна банка.
Оттогава до 2011 г. “Хемус” не е помръднала по-далеч от Ябланица, когато започнаха да се правят още два участъка. Днес за довършването на тази най-дълга българска магистрала е необходимо да се изградят още около 280 км.