С кои българи се сбогувахме през 2018 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/7217981 www.24chasa.bg
Акад. Светлин Русев

Простихме се с акад. Светлин Русев, проф. Божидар Димитров, световноизвестната певица Христина Ангелакова

Сатиричният театър в траур - изпрати Вели Чаушев, Николай Николаев - Бате Николай, Мариана Аламанчева, Николай Калчев

На небето е и дядо Добри - светецът от Байлово

Светлин Русев - рицарят на гражданската съвест

На 84-годишна възраст почина големият български художник и общественик акад. Светлин Русев. Работи като живописец и монументалист. Живописец с монументален размах, нечовешка енергия и човек с изострена социална чувствителност. Ценяха го не само заради изкуството му, а и заради способността му да отстоява каузи, в които вярва, каквото и да му коства това. За мнозина си остана Учителят. “Той беше цяла вселена, рицар на гражданската съвест, един последен мохикан сред хората, чужди на лъжата, предани на чувството за морал”, казва за него колегата му по четка Вежди Рашидов.

“Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка. Повярвах, че съм намерил пътя - илюзия!!!”, написа Маестрото дни преди края си. Една от последните му рисунки е ликът на Христос.

Без Божидар Димитров - своя страстен защитник,

българската история осиротя

Божидар Димитров, всеобхватен историк и сладкодумен разказвач, си отиде на 72 г. Сам си подаде оставката като шеф на НИМ. “Най-после ще имам спокойствие да си пиша книгите и да си подготвям тв предаванията”, убеден беше той. Когато сдаде директорския пост, мнозина нарекоха това “краят на една епоха”. По време на ръководството му музеят се разраства до мащабите на истински национален. Реставрацията на Боянската църква, Дряновския манастир и “Св. 40 мъченици” Димитров определя като едни от най-големите постижения в кариерата си.

Беше сладкодумен разказвач на истории от историята. Освен това говореше компетентно, задълбочено и увлекателно. Автор на десетки книги, студии, тв предавания. Сладкодумните му и колоритни разкази вършеха повече работа за защита на българското и от цяла пехотна дивизия. Той беше не историк, а воин. За него историята не беше прашна дебела книга, а беше сражение, където всеки народ брани своята истина. Българската история осиротя, тя загуби най-страстния си и колоритен защитник.

Божидар не беше долюбван от всички, особено от тези с по-нежен и изтънчен слухов апарат, той наистина не беше “академичен", но имаше удивителната способност да се набива на очи и да стърчи. Винаги успяваше да смеси епичното с комичното, да те накара хем да се гордееш с нещо, хем да се усмихваш. Да направи историята интересна не за дузина, а за стотици хиляди зрители. Понякога грубоват, понякога изтънчен, но винаги остроумен и смел - особено когато трябваше да се защити някоя българска кауза.

Евгений Станчев възроди идеята на Алеко за Черни връх

Остра левкемия ни отне Евгений Станчев. Той почина на 78 години. Евгений беше журналист с изключителна креативност, искрящо чувство за хумор и оригинално перо. Професионалната си кариера започва във в. “Народна младеж". Продължава в “Поглед”, където е зам. главен, а после и главен редактор. Бил е начело и на вестниците “Дума” и “Кеш”.

През 1985 г. възроди идеята на Алеко Константинов. Чрез вестника Станчев кани всички, които не са се качвали на Черни връх, да направят това заедно. Откликват около 10 000 души.

Пак по негова идея журналисти от “Поглед” откриха къде се намира географският център на България - в местността Узана над Габрово.

Като главен редактор на “Поглед” Станчев беше уволнен. В рубриката “Неканени мисли” Стефан Продев написа, че нашите ръководители също могат да подават оставки. Евгений беше бохем и широко скроен човек. Да се работи с него беше истинско удоволствие.

Христина Ангелакова пее на една сцена с Доминго, Павароти, Хосе Карерас

Христина Ангелакова е световноизвестен мецосопран. Учи в Българската консерватория. Заминава за Италия, където записва специализация в академията “Санта Чечилия” в Рим. Подписва тригодишен договор с операта La Scala. Пее на една сцена с Доминго, Павароти, Карерас. След редица награди в световни конкурси, се завръща у нас и пее в Софийската опера 23 г. Била е и неин директор. Има блестящи превъплъщения в роли от италианската, руската, френската и българската оперна класика: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца и др. Отиде си на 73 г.

Тончо Русев превърна в песни стиховете на най-големите поети

Тончо Русев остави диря в българската естрадна музика. Голям музикант, но преди всичко - голям човек. Композиторът, наричан от цялата естрада гръбнакът на българската попмузика, си отиде, преди да навърши 86 години. Написал е над хиляда песни, издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Русия. Десетки негови песни изпълнява Лили Иванова - “Ти сън ли си”, “Панаири” , “Не всичко е пари, приятелю”. Обличал е в музика стиховете на Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, Иван Вазов, Дора Габе, Петя Дубарова, Христо Фотев и др.

Вели Чаушев - актьор на словото - не само от сцената

Актьор на словото - не само от сцената, но и автор - майстор на думите в книги. Човек на вица, артист, горящ в театъра и за театъра. Това беше Вели Чаушев, който си отиде на 83 г. Целият си живот отдаде на Сатиричния театър. Години наред актьорът живееше със стихове на Валери Петров и те звучаха като лична изповед, като историята на собствения му живот в моноспектакъла “Сърцето е заложна къща”.

Почина най-големият дарител на църквата - 103-годишният дядо Добри

Труден и възвисен, противоречив и странен за мнозина. Отшелник, но в същото време близо до хората. Грешен, но наричан светец от народа. Възхваляван, но и обругаван. Това е дядо Добри, аскетът, посветил половината си живот в служба на Бог и на религията и дарил стотици хиляди за ремонт и изграждане на няколко български църкви и манастири. Нужен беше такъв духовен великан, за да ни възпира по пътя към материалното и облагите. Със своя пример да възпитава, да поучава и да гради рушащите се мостове към Бог.

Със своята харизма да обединява хората и да помогне семената на доброто, които събират сили и чакат подходящите условия, най-сетне да покълнат. България имаше нужда от своя съвременен светец. И го получи.

Чрез творчеството си художникът Никола Манев,

който твореше в Париж, но не забрави България, създаваше мостове между различни светове. Рисуваше в различни точки на планетата с наивност и доброта, каквато носят в душата си само големите творци. В Италия колоритът му се стопля, в Холандия в творбите му нахлуват драматични енергии, в Южна Франция го омайва “ароматът на тревите”, но в основата на всичко си остава винаги неговата родина България, с нейния фолклор, прекрасна природа и вечен пристан, изпълнен с детски спомени, любов и особена носталгия. “В творбите ми се старая да излизат лъчи навсякъде, да разкъсвам затвореното, да полети въображението в пространството, завиждам на птиците”, казваше творецът, който ни напусна на 77 г. след над 140 изложби и картини в световни колекции.

Отиде си Мариана Аламанчева,

една от най-интелигентните и фини актриси, отдали творческата си съдба на Сатиричния театър. Безкрайно женствена и мека, любимка на малки и големи, човек с нелека съдба, но с непреклонно чувство за достойнство. “Тя беше най-добрият и щедър човек, когото съм познавал. Когато постъпи в Сатирата, беше най-красивата актриса”, спомня си нейният приятел и колега Николай Николаев - Бате Николай, който скоро я последва на небето.

На 13 февруари в София на 83 г. почина

Петър Междуречки - бивш кмет на София,

посланик във ФРГ при откриването на посолството там през 1974 г. и посланик в ГДР при закриването на амбасадата през 1991 г. Той е кмет на София от 1978 до 1986 г., като мандатът му се запомни с голямото строителство.

Петър Междуречки е роден на 2 май 1934 г. в гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Родът му идва от кукушкото село Междурек. Завършва юридически науки, икономика и журналистика в ГДР и дипломация в Москва. 20 г. е служител на МВнР и външния отдел на ЦК. През 1974 г. България установява дипломатически отношения с ФРГ и Междуречки е изпратен за първи посланик там. Бързо създава контакти с най-големите немски политици - Вили Бранд, Хелмут Шмит, Хелмут Кол, Йозеф Щраус, Ханс-Дитрих Геншер и др.

“Надяваме се добрите му дела да послужат за пример на поколенията", казаха за “24 часа” от семейството.

В навечерието на коледните празници се простихме с актьора Мирослав Миндов,

който изигра Бойчо Огнянов във филма “Под игото”. Дълги годиничаст от трупата на Народния театър, той е и негов директор през 1966-67 г. Има забележителни роли в “Иван Шишман”, “Прокурорът”, “Съвест”, “Майстор Манол" и др. Специализира режисура в Англия. Бил е и председател на Съюза на артистите в България. Ще остане в паметта на хората и като рецитатор с мекия си и кадифен глас.Ръководи детски театрален състав и с много любов и внимание е показвал на младите хора пътя в театралното изкуство.

Актьорът Николай Николаев, известен като Бате Николай,

почина на 77-годишна възраст Четири дни лекарите се бориха за живота му след масивен инсулт. “Цяла една епоха на светлина и човещина си отива”, написа синът му - художникът Стефан Николаев, в социалните мрежи. Част от живота си Бате Николай посвети да помага на малките пациенти в института “Пирогов” в ролята на професор Коко, завеждащ Клиника по психо- и смехотерапия. Последните години от живота на актьора не бяха леки. През август 2016 г. беше пребит от рецидивист.

Кой още ни напусна

- На 86-годишна възраст на 28 януари почина Станиш Бонев, известен политик и държавник от времето на социализма. Между 1981 и 1985 г. той е един от най-близките хора на Тодор Живков. Последователно е издигнат за зам.-председател на МС, председател на Държавния комитет за планиране и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Бил е и народен представител.

- Проф. Стефан Брезински, който научи поколения журналисти на думите, почина на 86 г. За лекциите на професора аудиториите винаги бяха пълни и тихи. Защото всички, които искаха да станат добри журналисти, знаеха, че Стефан Брезински учи как да се борави с основното оръжие на професията - думите и изреченията.

- Ихтиологът проф. Никола Маргаритов

- Внезапно почина съдия Джузепе Роджери от ВАС.

- Стотици се простиха с актьора Николай Кимчев.

- Проф. Димитър Зашев, който преведе Хайдегер.

- Георги Гегов - шефът на “Булгартрансгаз”.

- Александър Краваров - кметът, при който Банско порасна.

- Акад. Николай Кауфман - изтъкнат музиколог, фолклорист и композитор, автор на 3 от песните в спечелилия “Грами” албум “Мистерията на българските гласове”. Записал е над 40 000 народни песни и мелодии.

- Сбогом на актьора Николай Калчев - изключително красив, той е любимец в Сатиричния театър, където има изяви и като режисьор.

- Проф. Иван Янакиев, светило в “Пирогов", дългогодишен завеждащ Централна реанимация.

- Пламен Тодоров - известен фотожурналист.

- Юлиян Генов - бизнесмен.

- Валентин Гоневски - дългогодишен оператор и режисьор в БНТ, автор на документални и игрални филми, запомнящи се постановки в телевизионния театър и шоу програми.

- Божидар Данев - изпълнителен председател на БКС.

- Проф. д-р Тодор Чернев - повече от 38 години от живота си той отдаде на университетска болница “Майчин дом”, където ръководи клиниката по фетална медицина”.

- Аниматорът Румен Петков - създал култовите за поколения образите на щъркела Чоко и жабока Боко, а после пробил в САЩ, почина на 70 години. Носител е на “Златна палма” от кинофестивала в Кан от 1985 г. за “Женитба”, който режисира със Слав Бакалов.

- Певицата Надежда Аджова - една от най-известните изпълнителки на стари градски и народни песни

- Петър Атанасов - човекът, който знаеше всичко за алпинизма.

- Журналистката от БНР Савелина Савова.

- Красимир Сребров - шеф на ДАИ.

- Ивайло Крайчовски - легендарният басист на ФСБ, умря внезапно на 57 г. Предаде се, отиде си разочарован, казаха негови колеги.

- Бившият депутат д-р Николай Згурев изгуби битката с рака.

- Актрисата Росица Данаилова - сестра на Стефан Данаилов, наричана “българската Мерилин Монро”.

- Известният журналист международник Ненчо Хранов дълги години бе шеф на международния отдел на в. “Работническо дело”, зам. генерален директор на БТА, преподавател по международна политика във Факултета по журналистика на СУ.

- Художникът Стоян Дуков - един от създателите на българската анимационна школа, режисьор и сценарист.

- Изпратихме Светослав Светославов-Славето - съпруг на актрисата Татяна Лолова и самоук художник.

- Режисьорът Димитър Петков - бащата на детското ни кино.

- Поетът и преводач Димитър Стефанов.

- Режисьорът Цветодар Марков, автор на филмите “Лов на дребни хищници” и “Докато Ая спеше”.

- Журналистката Надежда Кехайова почина на 40 години.

- Борис Цветков - доайен на българските дипломати.

- Бившият министър Васил Гоцев почина на 89 г.

- Иван Пеев - втори съпруг на Лили Иванова - музикант, аранжор и композитор.

- Инфаркт покоси бургаския топадвокат Евгений Мосинов.

- Най-опитният спасител Лаврентий Силов.

- На 68 г. си отиде големият журналист Асен Гешаков. Той беше ярък и честен в професията. Кариерата му започва в БНР, продължава в БНТ, където е редактор в новините и водещ. Преди да започне работа в “Свободна Европа”, е кореспондент на националната телевизия в Москва.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.

Част от ул.Иван Вазов, която в момента е в ремонт бе превърната в импровизиран тенис корт от група ентусиасти. Игрището се намира в непосредствена близост до къщата-музей на великият писател центъра на София. снимка: Мариа