Банев-син: Мама написа, че не трябва да бъда воден при “чернилката”, Евгения излъга, за да ме осинови

https://www.24chasa.bg/novini/article/7219619 www.24chasa.bg
Николай Банев и съпругата му - талантливата дизайнерка Радостина Фотева, с която са семейство от 19 май т.г.

За мен животът в резиденцията на Баневи беше адът, най-отвратителното място, казва 24-годишният син на олигарха в интервю за "24 часа" 

На 26 октомври т. г. милионерското семейство Николай и Евгения Баневи беше арестувано в Ница по обвинение за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления, пране на пари и присвояване на вещи и средства от четири предприятия, умишлено фалирани от фамилията и разфасовани за скрап. Двамата бяха върнати в България на 6 декември и директно откарани в ареста на специализираното следствие, където са и в момента.

Покрай разследването обаче наяве излязоха и семейни тайни, крити от съпрузите, които години наред охотно демонстрираха освен бляскав живот, граничещ с кича, но и любов, хармония и разбирателство в дома.

В хода на делото стана ясно, че сред десетките разпитани свидетели е и първородният син на милионера, кръстен на него - Николай Банев. Той е роден от брака на олигарха с поетесата и бизнесдама Дочка Банева, която издъхва през 2005 г. след тежка борба с рака. Оказа се, че 24-годишният младеж от три години не поддържа връзка с баща си, защото е поискал да бъде разсиновен от мащехата си Евгения Банева. Отношенията им дотолкова се влошават, че милионерът дори не е поканен на сватбата на сина си с младата варненска дизайнерка Радостина Фотева през пролетта на тази година.

Показания по делото дава и дъщерята на Дочка от първи ѝ брак с лекар - Раиса Иванова. 36-годишната жена от години води съдебни битки с олигарха, който се опитва да я лиши от наследството на майка ѝ и дори иска тя да му прехвърли своето жилище в София в замяна на мизерна част от спестяванията на поетесата. През годините Раиса многократно подава сигнали в ДАНС и прокуратурата.

За отношенията в семейството и преживяното в дома на Баневи четете в интервютата на Николай Банев-син и сестра му Раиса Иванова.

- Г-н Банев, за първи път покрай делото срещу вашия баща Николай Банев и съпругата му Евгения Банева попаднахте в полезрението на медиите. Но не знаем нищо за вас, освен че сте син на Банев от брака му с поетесата Дочка Банева.

- Да попаднеш в полезрението на медиите по такъв повод, си е изпитание. По принцип никога не съм искал да се говори за мен като за “сина на Николай Банев” особено по времето, когато много хора бяха готови да му свалят шапка. Виждал съм политици, бизнесмени, културтрегери, журналисти и т.н. да му стоят прави... Предпочитам хората да ме приемат и оценяват заради самия мен, а не според “възхода или падението” на баща ми.

Виждал съм и двете лица на такова “внимание”. Не ми харесва никое от тях... Налага ми се обаче да реагирам на предизвикателствата, защото мълчанието ражда чудовища като например “новината”, поднесена от един сайт така: “Син срещу баща”.

А всичко тръгна от едно недоразумение, че съм бил “основен” свидетел на обвинението, тиражирано от няколко телевизии. По съвет на моя адвокат Радан Кънев вече отказвам интервюта. Вашият вестник и само още 2-3 медии бяха коректни и достатъчно професионалисти, за да не се объркат. Затова ще отговоря на въпросите ви.

- Разкажете повече за себе си - на колко години сте, с какво се занимавате, къде сте учили?

- На 24 години съм. До 7-и клас учих в София, после завърших колеж и университет в Англия. От 2 години съм в България и работя в международна компания. От май тази година съм семеен, съпругата ми е дизайнерка на дрехи и живеем във Варна.

- На колко години бяхте, когато почина майка ви? Разкажете за нея.

- Тя почина точно на рождения си ден - 31 август 2005 г., 27 дни след като се е родила сестра ми Тита (Теодора), дъщеря на сегашната съпруга на баща ми Евгения. Бях на 11 години. И за двете събития научих малко по-късно.

Искам изрично да

отбележа, че обичам

сестрите и брат си от

3-те брака на баща ми без значение, че сме от различни майки. Нито един човек не бива да страда заради родителите си, нито пък да се кичи само с тяхната слава. Хубаво е да може да се гордее, но невинаги е възможно. Има моменти, в които се налага да вземеш решение, да избереш свой път и да го следваш. Моята майка беше такава, че не само я обичам, което е естествено човешко чувство, но и се гордея с нея. Дори миналото време в случая не е правилно – тя винаги ще си остане такава. Беше с нежна душа, пишеше поезия, пееше хубаво, рисуваше. Някои от най-известните песни на дует “Шик” са по нейни стихове. Заедно с това беше строга. Не ме е глезила дори когато бях малък. Като кажеше например, че “Николайчо ще яде картофена супа, сготвена от баба му”, няма пица, дори да се скъсам от рев. Проверяваше всеки ред, всеки научен урок, когато тръгнах на училище.

Никога не сме имали

вкъщи готвачи и

всекидневни чистачки,

за гледачки на деца

да не говорим

Запомнил съм, че ме водеше в различни домове за сираци и стари хора, за да правим дарения. Държеше аз лично да участвам, за да видя как живеят те. Правеше всяка година фестивал за талантливи деца - сираци от България и Балканите, в курорта Каваците. Нарекла го беше “Ние сме едно семейство” и през всичките тези дни децата бяха на море безплатно, общуваха с известни художници, поети и писатели, музиканти, певци и се учеха от тях... Бил съм с майка и по събрания и срещи в предприятията на АКБ “Форес”, когато работеха. Помня, че хората я обичаха. Усещах го най-вече по отношението към мен, когато тя почина. Но всъщност аз я опознах истински по-късно. Вече на по-зряла възраст започнах целенасочено да търся истината за нея - от нейни колеги, приятели, служители, от публикации в българските медии, в интернет и от писма от майка ми до баща ми, както и негови до нея. Майка ми е смел, чист човек, енергичен, вярващ в идеали и непреклонен в отстояването им. Същевременно - страдаща жена, изпитала много болка, изключително морална и обичаща истински, до смърт, един мъж за цял живот.

- Защо се наложи Евгения да ви осинови? С какви аргументи ви мотивираха да дадете съгласие? Вашият баща настояваше ли новата му съпруга да стане ваша осиновителка?

- Тъй като това е много трудно намерен от мен отговор, към който съм вървял съзнателно и подсъзнателно до април 2016 г., когато подадох исковата молба за разсиновяване, ще цитирам извадки от нея. Писах я, когато бях в Англия, доста преди да се дипломирам.

“В детските ми спомени е жив моментът след смъртта на рождената ми майка, когато на семейно събиране в по-широк кръг баща ми заяви: “Жени ми каза, че е много щастлива, че Николайчо е решил да ѝ вика “майко”! “Всички започнаха да ръкопляскат... мълчах, защото те се радваха на това “мое решение”. Не беше истина.”

- Бяхте ли изслушан от съда на делото по осиновяването си?

- Смътно си спомням, че казах “да” пред съдията, когато попита дали съм съгласен да бъда осиновен от Евгения Златева Банева.

Какво да отговори

едно дете, останало

без своята рождена

майка и подвластно

на чужда воля?!

Волята на баща ми се изпълняваше безпрекословно. Никой нямаше право на мнение, особено аз - детето на Дочка. Над волята на баща ми беше само тази на Евгения.

- Когато живеехте с новото семейство на баща ви, как се отнасяха с вас?

- В началото бяха посвоему добри с мен. Живеех сред кича, който сега се показва на снимки по всички медии. Имаше охрани, шофьори, чистачки се грижеха за всичко в т.нар. Резиденция в Бояна, имаше още и готвачи, детегледачки, градинар и т.н. Знам, че много хора сега мечтаят да живеят така. За мен това беше адът на света, най-отвратителното място. Истински затвор, от който трябва да излизаш и да се прибираш обратно по час и само с разрешение, след големи молби, всяка минута да си длъжен да съобщаваш къде си и някой “да ти диша във врата”, дори няма значение, че вече си пълнолетен. Лятото прекарвах на Русалка, както се е случвало и по времето на майка ми, но ние с нея обичахме да ходим повече на Каваците. Да, живял съм сред всичко това, но никога не съм му се радвал, защото не съм имал най-скъпото на този свят - истинска майчина обич.

Винаги съм искал да

се получи и онази

силна връзка между

баща и син,

за която пише и майка ми в едно свое стихотворение. Никога не се получаваше... просто защото сме безкрайно различни хора. А и аз съм живял повече време в Англия, след като майка ми почина. Пратиха ме там. Бях на 13 г. Връщах се за ваканциите.

- Защо започнахте дело за разсиновяване?

- Много е мъчително за обяснение. Затова ще си позволя пак да използвам някои моменти от моята искова молба до съда: “Ако продължавам да съм осиновен, аз ще се чувствам като предал своята рождена майка. Това усещане ще ми влияе негативно като чувство за неизкупена вина през целия ми живот. Водя се от дълбоко осъзнатото чувство, че трябва да изпълня своя синовен дълг, за да продължа живота си в съгласие със съвестта си”. Освен това в края на 2015 г. научих от сестра ми Рая (също дъщеря на майка ми, но от първия ѝ брак) подробности за дела за сметка в Швейцария и за делба на недвижима собственост - наследство от майка ми. Евгения и баща ми лично ме изпратиха да разговарям с Рая и да се опитам да я убедя, че е в наша полза тя да се съгласи на техните предложения и условия. До този момент аз не знаех, че съществува наследство.

Бил съм държан в

заблуждение, че моята

майка е била болна и

безпомощна,

без принос в семейния бизнес. Евгения беше “велика” в очите на цялата фамилия, въпреки че всички знаеха колко струва. Баща ми искаше така, признаваше само нея.

Тя разбираше от всичко – от дела, от всякакви видове предприятия и бизнеси, от сделки, а и както вече всички разбрахме, от офшорки и от рязане на скрап и т.н. Нейна беше последната дума. Всички виждаха какво се случва, но не смееха да противоречат.

Евгения беше

всъщност Шефът!

А аз съм бил лъган

и заблуждаван за пълната безпомощност на майка ми дори и след пълнолетието ми. Никой не заслужава такова унижение и обида към него самия и дори към мъртвата му майка!

Особено ме разтресе едно предаване по Нова телевизия, в което журналистът Сашо Диков гостува в “Резиденцията”. Тогава Евгения каза: “И ние с Дочка си бяхме в, да го наречем, някакъв вид съгласия... от гледна точка на това, че тя много добре знаеше от какво е болна... и нейният завет към мен беше да се грижа за Николайчо така, както тя ще се грижи за него... и аз го изпълнявам”. Аз вече бях чел едни редове, написани от ръката на майка ми приживе, че не бива да бъда воден в никакъв случай в “компанията на чернилката” (така тя наричаше Евгения). Като съм станел пълнолетен, тогава да решавам. Реших. Мога да разкажа още за истории с подправен мой подпис в пълномощни пред съда, опити да бъда лишен от свободна воля, принуждаване към лъжесвидетелстване, закани, заплахи и т.н. Нека за тези неща се произнася съдът. Моето задължение е да казвам истината. В това число и истината, че Евгения, която беше любовница на баща ми до смъртта на майка ми и негова съпруга след това, както и той самият, са моралните убийци на майка ми.

- В какви отношения сте сега с баща си и Евгения Банева, когато вече са с мярка постоянно задържане под стража по решение на специализирания съд и ги чака тежък наказателен процес с много сериозни обвинения?

- Не общувам и не

съм общувал с тях

вече 3 години

Имам семейство, което обичам и съм обичан, имам тяхната подкрепа, приятели, съмишленици, работя и правя планове за бъдещето като всички нормални хора.

- Обвиняват Евгения и Николай Баневи в големи далавери - пране на пари, присвояване, умишлени фалити, унищожаване на цели предприятия, които са нарязани на скрап, а стотици хора - оставени без работа. Знаете ли нещо?

- Каквото съм знаел, съм го казал пред специализираното следствие. Бях призован да се явя като всички свързани по някакъв начин с Евгения и Николай Баневи. Казах истината.

- Във времето, когато все още бяхте осиновен от Евгения Банева, поддържахте ли връзка със сестра си?

- Пряка връзка почти не съм поддържал. Чувахме се по празниците и се видяхме няколко пъти, но тайно, защото това не се приемаше добре от баща ми и Евгения. До момента, когато те ме пратиха да се видя с Рая, за това вече разказах. Никой не бива да дели децата си на “добри” и “лоши” по някакъв повод, а най-малкото, когато са от различни бракове. Те не са виновни за грешките на тези, които са ги “пръкнали”. Изразът е на баща ми от едно обвинително съобщение до мен по повод това, че не съм го поканил на сватбата си. Всеки има право на свободен избор според своите виждания за добро и лошо, но сам носи отговорността за този избор. Аз също.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Драстично нарастване на цените на някои стоки от жизнена необходимост в рамките на месец отчита експресно проучване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Изследването проследява изменението на цените от 1 март до 1 април 2020 г. на 26 хранителни стоки от първа необходимост и 5 нехранителни стоки

В петък вечерта е починала 52-годишна жена, която бе приета във врачанската МБАЛ “Христо Ботев” с перфорация на червата. За нейния случай разказа местната медия "Зов нюз", която твърди, че пациентката в продължение да почти 10 дни е била лекувана по телефона от своя личен лекар. Болната жена позвънила на джипито си и му обяснила

Двама души са убити, а други седем - ранени, след нападение с нож в град Роман сюр Изер, Югоизточна Франция. Единият от ранените е с опасност за живота. Според официални данни на властите в града, мъжът е от Судан и е искал да получи убежище във Франция. Той е влязъл в местна месарница, взел е нож от тезгяха и с викове “Аллах Акбар” атакувал