В новата 2019 година Македония навлезе с бремето на сериозни политически и етнически разделения и с очакваната ратификация на Преспанското споразумение в Скопие и Атина, но с единното становище, че за бъдещето на страната най-важно е да бъдат запазени стабилни отношения между македонските и албанските граждани.
Както оценяват македонски анализатори, предстоящите президентски избори допълнително ще увеличат разделението на македонската политическа сцена. Професорът от университета ФОН в Скопие Мерсел Биляли вярва обаче, че няма да има никакви проблеми около ратификацията на Преспанското споразумение. Биляли смята, че това е свършена работа в Македония и ако Гърция не успее да завърши ратификацията, това няма да попречи на членството на Македония в НАТО, информира БТА.
Бившият македонски дипломат в НАТО Нано Ружин обаче казва, че за Македония няма план Б и ако гръцкият парламент не ратифицира споразумението от Преспа, няма друго решение освен парламентът да анулира всичко, което е направено досега, което е задължение, произлизащо от самото споразумение.
Отговорно твърдя, въз основа на разговорите, които имах с гръцкия премиер (Алексис) Ципрас, че парламентът в Атина много бързо ще гласува и ратифицира споразумението, посочва Ружин. Той обаче изтъква, че Преспанското споразумение няма да реши всички проблеми в македонското общество.
Става дума за дълбоко поделено общество, не само в етнически, но и в политически план, а това пространство политиците ежедневно използват за осъществяване на своите политически цели.
За Биляли това състояние в обществото е последица от предишната власт, която, както казва той, през цялото време продаваше хубаво опакована стока, която отвътре бе отровна. Те, добавя той, заробиха цялото общество и сега сме тук, където сме. Сегашната ситуация е продукт на дългогодишно управление на една манипулативна и корумпирана власт, която успя да контролира всички сегменти на живота, изтъкна Биляли.
Лошото икономическо положение в македонската държава представлява основата на проблема, пред който са изправени и македонците, и албанците.
И докато политиците поставят ударението върху етническото разделение в обществото, те забравят за общото за всички етнически групи, а това са проблеми като големия брой безработни, бедността, върховенството на закона.
За бившия дипломат Ружин най-важни за стабилността на държавата са междуетническите отношения или по-точно отношенията между македонската и албанската общност.
Както казва той, новите отношения не са идеални, но все пак са на едно функционално ниво. Той смята, че общите проблеми до известна степен са "кохезионни", в смисъл, че представителите на всички етнически общности се идентифицират с понятието македонски гражданин.
Биляли смята, че поляризацията в македонското общество няма да доведе до радикализация на отношенията, тъй като, както казва, хората вече разбират политическите манипулации.
Същевременно Ружин смята, че до радикализация може да се стигне като последица от неблагоприятните социални тенденции, политическите, икономически и социални кризи, масовата миграция, терористичните нападения, но и влиянието на великите сили и техните геополитически и геоикономически интереси, заради които са в състояние да трансформират всеки малък конфликт в голяма криза.
Новият закон за амнистия, приет неотдавна в парламента, който амнистира всички обвинени за събитията в македонския парламент миналата година, също поставя всички етнически групи в Македония на една страна.
Гражданите отново изгубиха надежда, че този закон ще води към създаването на правова държава и истинско помирение в обществото, докато политиците уверяват, че именно този закон е стъпка към консенсус.
Биляли смята, че помирението е необходимо, но подчертава, че повечето граждани искат извършителите на престъпления от 27 април миналата година в македонския парламент да бъдат наказани.
Все пак, за сегашните власти е много важно да завършат конституционните промени, т.е. да се осигури мнозинство от две трети в македонския парламент, и затова съдейства частичната амнистия. Това е, всъщност, жертване на котвата, за да се спаси корабът, а смятам, че и международната общност си дава сметка за това, казва Биляли, който оценява, че законът за амнистия позволява по-добро разбиране между политическите сили около стратегическото значение на Споразумението от Преспа и че след неговото изпълнение членството на Македония в НАТО ще гарантира стабилността и сигурността на държавата.
Докато македонското общество негодува във връзка с актуалните преплитания между политика и правосъдие, политиците вече се занимават с предстоящите президентски избори. За представителите на управляващия Социалдемократически съюз сегашният президент Георге Иванов е последният остатък от времето на Никола Груевски, докато за избирателите от ВМРО-ДПМНЕ Иванов е последният бастион за запазването на името на държавата и македонската идентичност.
От друга страна албанските партии призовават да бъде избран "консенсусен президент".
За Мерсел Биляли този термин има много мъгляво значение и поставя въпроса дали такова споразумение би било само между най-големите партньори във властта, изключвайки малките партии и опозицията.
Както казва той, на Македония е необходим президент, който няма да бъде партийно оцветен, който има европейска ориентация, има високи морални качества и авторитет да действа извън политическите игри и интереси и добавя, че хората добре разпознават такива личности, независимо към коя етническа група те принадлежат. Ружин посочва, че терминът "консенсусен президент" е бил измислен от лидера на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети, който увери, че такъв кандидат трябва да говори албански език или най-малкото да бъде човек, който е близък до албанците в Македония. Обаче Ахмети си дава сметка, че в този момент политическата култура в Македония не е на ниво гражданите от македонска националност да гласуват за албански кандидат за президент на държавата, казва Ружин.
Македонското общество остава през новата година разделено по много признаци, преди всичко политически и социални, докато македонската държава навлиза в новата година със стари предизвикателства и регионални проблеми, които при дадените обстоятелства няма да стабилизират положението в македонската държава.