Оставки, уволнения и нов закон след багерите на пясъка

https://www.24chasa.bg/novini/article/7252183 www.24chasa.bg
Пясъчните дюни на Аркутино са запазени.

Всеки скандал с разораване на дюни от Камчия до Корал разтърсва държавата

Края на юни 2017 г., полски турист разпъва хавлия по наклона на една от дюните на Южния плаж в Несебър и забива чадър, за да се наслаждава на сянка на красивата гледка към морето.

Блаженството му обаче не е дълго - след 5 минути пристига охранител по плажно облекло, който най-учтиво го приканва да напусне пясъчния хълм. Причината - дюните са защитени територии и е забранено за плажуване, поставяне на каравана, камо ли масивно строителство с изливане на бетон.

Опазването на природното богатство изрично е залегнало в клаузата за стопанисване на плажа, което наемателят му стриктно спазва. Разположил е камери за видеонаблюдение срещу нарушители и указателни табели на 3 езика. В противен случай губи концесията на ивицата.

Клаузи за опазване на дюните на къмпинг “Смокиня” са включени и в договора на концесионера “Черноморска брегова група” ЕООД. Това обаче не попречи част от тях да бъдат изравнени със земята от багер преди седмица по поръчка на бизнесмен заради красива гледка пред караваната му.

Зима е, няма хора на плажа, а къмпингът е отдалечен от Созопол, затова изгребването на тонове пясък стана тихомълком и институциите се самосезираха при свършен факт.

За разлика от

“Смокиня” на

север край

Несебър обаче

никой не си и

помисля да посегне

на пясъчните

хълмове

след скандала “Дюнигейт”, разтърсил държавата през 2013 г.

Сагата коства министерски оставки и уволнения на чиновници и стана нарицателно за посегателство срещу природно богатство. След което през 2015 г. всичко от пясък, по-високо от плажа, бе картотекирано като дюни и се превърна в свещена територия срещу застрояване въпреки многото апетити в района.

Заради “Дюнигейт” арх. Калин Тихолов не можа да стане министър на инвестиционните проекти при правителството на Пламен Орешарски. Номинацията му бе оттеглена мигновено, броени минути след като се разбра, че е участвал в изработването на подробните устройствени планове за земите от Несебър, в които попаднаха скандалните 29 дка на “СЛЕ груп”.

Това бе компанията, която ги откупи за 4 млн. лв. от тъста на шефа на БФС Боби Михайлов - Димитър Петров, и в края на декември 2012 г. пусна багерите в местността Кокала да ги заравнява за строителство на жилищен комплекс.

Преди това земята се е водила земеделска и като такава, преди да я продаде, Петров е броил на агроминистерството 560 хил. лв. Заради което премиерът Бойко Борисов поиска оставката на тогавашния директор на Агенцията по горите Бисер Далев, а шефът на РДНСК-Бургас, Георги Георгиев бе уволнен.

С поста се раздели и шефът на РИОСВ-Бургас, Бойчо Георгиев заради подновената екооценка на проекта за изграждане на жилищен комплекс върху дюните. Назначената съдебно-техническа експертиза към БАН бе категорична, че въпросният терен е от 3 вида дюни.

Още не беше затихнал скандалът и през февруари 2013 г. парламенът спешно забрани всякакво строителство върху пясъчните хълмове с промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. С тях обхватът на забраната се разшири - освен зона “А” в ограничителната територия попадна и зона “Б” зад плажа, в която най-често попадат дюните.

Изключения бяха допуснати само за технически обекти с национално значение и свързани с националната сигурност. В закона

ясно бе дефинирано

и определението

за дюни

- образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат на взаимодействието на море, суша и вятър. Т.е. - прави ги природата и всякаква човешка намеса е недопустима.

Мигновено бяха актуализирани и специализираните кадастрални карти, описващи дюните по българското крайбрежие, в които попаднаха и 100% от дюните в Несебър. Между тях и 29-те дка на Кокала.

Природозащитниците обаче не останаха без работа - някъде успешно се пребориха с бетона, но не навсякъде успяха да опазят пясъка по брега.

Две години по-късно след “Дюнигейт” експертите от Института по океанология не видяха “сиви пясъчни дюни” край плажа на къмпинг “Юг” пред хотела “Морско конче” и Върховният административен съд (ВАС) отмени забраната за строителство, наложена от кмета на Царево Георги Лапчев.

Инвеститорът ИФ “Фаворит” се бори със зъби и нокти, за да построи 12 луксозни вили на терен от 1173 кв. метра край плажа, но после загуби интерес и му останаха само излетите плочи бетон за две бунгала.

През 2014 г. ВАС обаче бе категоричен, че не може да се строи в местността Камчийски пясъци, и потвърди забраната, наложена от тогавашното екоминистерство. За уникалната пясъчна ивица с много дюни имаше проект за изграждане на ваканционно селище от фирмите “Рийс интернешънъл”, “Мирта инженеринг” и “Бета форест”, консултирани от Тодор Батков.

И при случая “Камчийски пясъци” терените, придобити чрез заменки, бяха картотекирани като земеделска земя от последна категория. 

Година по-късно засипани с пръст се оказаха част от дюните на къмпинг “Китен”, но до изливане на бетон не се стигна, след като се намесиха институциите. Нарушителят се оказа същият, който искаше да строи по пясъчните хълмове на къмпинг “Юг”.

От бетона се спасиха

и 3 вида дюни зад

плажа Корал,

които бяха харесани за голям туристически комплекс със стотици легла. Без да има ОВОС, с разрешително за строеж се оказаха няколко фирми, сред които и испанският гигант “Ибердрола”, но така и не успяха да излеят бетон заради намесата на административния съд и екоминистерството.

Те наложиха забрана за строителство върху десетки декари зад плажа, с които се бяха сдобили испанците от “Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънт” ООД, “Витатур инвест” АД, ПГА “Фууд” ЕООД, “Прайм пропърти” и “Корал резиденс”.

С бетона се разминаха и пясъчни дюни край Приморско встрани от пътя за Китен, след като дузина собственици се оказаха с нотариални актове за тях и разрешителни за строеж. През 2015 г. местните не успяха да убедят Агенцията по кадастъра, че 5-10 см пясък върху земите им не правят дюна, и пиха по една студена вода.

Част от пясъците на плажа Вая в местността Иракли обаче се превърнаха в строителна площадка, но контролните органи са безпомощни след съдебно решение от най-висока инстанция.

Проверка на бургаската екоинспекция установи, че действително има строежи на бунгала, но те граничат с плажа Вая, а Иракли се намира южно от него. Строителството е върху частни имоти в местността Кладери на бившия пионерски лагер, като още през 2011 г. е било издадено от РИОСВ положително становище след проведена процедура по ОВОС. Въпреки това през 2013 г. екоинспекцията го спря заради отклонение в строителните параметри, но през 2014 г. ВАС се произнесе в полза на инвеститора “Емона 2000”.

При това положение нямаме правно основание за спиране на строителство, вдига ръце шефката на РИОСВ Тонка Атанасова.

Детелина Иванова, РИОСВ – Бургас: Не е незаконно пясъчни дюни да са в очертанията на частни парцели

Собствениците са длъжни да ги опазват, глобите са до 10 000 лв.

ТОНИ ЩИЛИЯНОВА

- Г-жо Иванова, след скандала на къмпинг “Смокиня” стана ясно, че пясъчни дюни влизат в частни имоти, които се водят орна земеделска земя. Това законно ли е?

- Защитените територии са обявявани още когато всички земи са били държавни. А на “Смокиня” - през 1984 г., преди възстановянето на земите.  

През 1998 г. е приет Законът за защитените територии. Съгласно този закон само резерватите, националните паркове и поддържаните резервати са изключителна държавна собственост.

В тях не може да има частни земи. Всички останали категории защитени местности, природни забележителности и национални паркове могат да имат частна и общинска собственост. Така че няма пречка тези земи да бъдат върнати, когато са били възстановявани земите. И хората, които са доказали собственост, са си получили земите.

Няма и забрана за извършване на разпоредителни сделки или покупко-продажби.

Въпросният имот на къмпинг “Смокиня” най-вероятно е закупен по законен път от въпросното лице (Иван Нончев - б.а.).

Когато се създава Законът за Черноморското крайбрежие, той също предвижда опазване на пясъчните дюни. Изработва се специализирана карта на обектите, част от които са пясъчните дюни. Агенцията по кадастър е възложила замерване на дюните от геодезисти в присъствието на специалисти. Те са замерили и определили границите на дюните и какви видове са - зараждащи се, бели, сиви, залесени.

- Всички пясъчни дюни ли са защитени от закона?

- Не, не всички. В случая с разорания парцел на “Смокиня” обаче по безспорен начин се доказа, че унищожените бели дюни попадат в защитената зона “Природна забележителност Пясъчни дюни”, местност Каваци.

Законът допуска пясъчни дюни да влизат в частни имоти, но изисква от собствениците да ги опазват и съхраняват.

- Какви са санкциите за нарушителите?

- Режимът на защитените територии се определя от самия закон за защитените територии и конкретната заповед, с която е обявена за такава дадена територия. Най-общо казано - забранява се влизане на моторни превозни средства, поставяне на преместваеми обекти, строителство.

Физическите лица се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а юридическите от 1000 до 10 000 лв. По Закона за устройството на Черноморието също могат да се налагат санкции, но от Министерството на туризма, областните управи и общините.

- В случая с 46-годишния Иван Нончев бургаската РИОСВ ще му наложи ли някаква санкция?

- Трябва да изчакаме прокуратурата да си свърши работата. Ако Нончев ще понесе наказателна отговорност, административно наказание не се налага.

- Вече стана ясно, че срещу него е повдигнато обвинение по НК за поръчителство за унищожаване на природна забележителност?

- В такъв случай се налага по-тежкото наказание - по наказателното производство.

- Дюните на “Смокиня”, унищожени заради гледката или някакви други намерения, са над 100-годишни. Биха ли могли да се възстановят и как?

- По-скоро не. Сега проучваме метод за възстановяване, който се прилага в чужбина, но още сме в начален етап.

Едно увреждане може да бъде определно като значително, когато не може да бъде възстановено в първоначалния си вид за кратко време. За съжаление, точно това се е случило в къмпинг “Смокиня”.

- Г-жо Иванова, къде по Черноморието се срещат пясъчни дюни?

- Като защитени територии, контролирани от РИОСВ-Бургас, има 7 такива зони, които конкретно опазват пясъчни дюни. Две от тях са в Несебър и Слънчев бряг, две в Приморско - до резиденция “Перла” и ММЦ, и три в Созопол. Те са между къмпинг “Градина” и “Златна рибка”, на Каваците и на Алепу (до ВС “Дюни” - б.а.).

- А къде има най-много сигнали за нарушения?

- За защитените зони около Приморско почти нямаме сигнали. Там има много малко нарушения, и то свързани предимно с неправилно паркиране на автомобили върху пясъка. За щастие, няма драстични нарушения като кражба на пясък, поставяне на каравани.

Повечето проблеми са в района на Созопол, имали сме сигнали и за зоните край Несебър.

- Какви видове пясъчни дюни се срещат по Българското Черноморие?

- Дюните, които са най-близо до морето, се наричат зараждащи се. Пясъкът от активната плажна ивица има възможност да бъде заветрен и се натрупва. В зараждащите се дюни почти няма растителност.

Зад тях са белите дюни, като тези на “Смокиня”. Те имат едногодишна растителност и отчасти многогодишна.

С годините белите дюни се превръщат в сиви. Покриват се с мъхове и лишеи, които стабилизират пясъка. Те изглежадт по-черни, върху тях има многогодишна растителност. Там, където има храсти и дървесна растителност, дюните се наричат облесени.

Трайна граница обаче не може да бъде определена, защото едните преминават в други. Обхождайки територията, биолозите виждат характера на растителната покривка и могат да определят една дюна от кой вид е.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Министерски съвет е най-доброто място за вдъхновение за карикатуриста Чавдар Николов. Майсторът на рисуваната сатира бе изловен от топпапараците на "България Днес" да обикаля около властовите сгради на бул. "Дондуков", нарамил торбичка с най-ценното си - материали за шаржове. Николов очевидно е готов, щом види някой управник,

Мая Манолова дъх не може да си поеме от работа. Омбудсманът проведе сериозен разговор по телефона, след което забърза крачка явно за важна делова среща. Макар динамичното си всекидневие, Мановола поддържа стилен външен вид, като се започне от фризурата й, минава през бутикова чанта и завършва с обувките й.

Късо съединение в електрически стълб в столицата на бул. България предизвика временно блокиране на движението в посока центъра. В отстраняването на аварията се включиха екипи на енергото и